„Исторически ден с грандиозен проект! Тръгва най-големият газопровод в света -„Турски поток“. „Изтокът и Западът се свързват“. „Ердоган и Русия с гигантска стъпка в енергетиката“, „Нова глава в турско-руското енергийно сътрудничество“, гърмяха в понеделник турските медии. Патетиката в речите на Ердоган (с висш гост Путин ) надмина и онази от церемонията от откриването на бъдещото мегалетище в Истанбул от края на октомври, когато сред малкото световни гости бе поканен и нашият премиер Бойко Борисов.
Президентите на Турция и Русия Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин лично дирижираха газовото събитие в понеделник – турско-руска церемония завършване на строителството на морския участък на газопровода „Турски поток“. Този път Борисов не бе канен.
„Турски поток“ е с гигантско значение, „както за икономическото развитие на Турция, така и целия Черноморски регион, той ще бъде важен фактор за осигуряване и на общоевропейската енергийна сигурност“, бе основният коментар на Владимир Путин от ораторската сцена до Ердоган. Подчерта още, че „с обезпечаването на доставките на газ в страните от Южна и Югоизточна Европа „Турски поток“ ще се отрази значимо на геополитическото положение на Турция“.
Путин специално прегърна Ердоган, за да засили похвалата „за смелостта и твърдостта да остоява докрай националните си интереси“.
(За разлика, разбирай намека, от други мекушави турски и руски съседи като България, ако си спомним съвсем наскоро казаното пак от Путин, но в Австрия, след срещата му с канцлера Себастиан Курц за другия газов поток – „Северен поток“. Тогава руският президент заяви директно, че очаква държавите, свързвани със „Северен поток“ да не допуснат мекушавост и отстъпление от националните си интереси, каквито показала навремето София, обърнала гръб на „Южен поток“ под чужда диктовка“).
Именно този бегъл, уж, намек към България обаче намери силно специално развитие в патетичните коментари както на руските кореспонденти от мястото на газовото събитие в Турция (Ердоган –Путин), така и в политическите медийни шоуспектакли в Москва за старта на „Турски поток“.
„Турски поток“ е поучителен край на българското загърбване на „Южен поток“, изрече във включването си по темата за руско-турски поток виден руски газов коментатор. В същия спектакъл друг ангажиран специалист прогласи и „най-значимия удар на „Турски поток“:
Турция и „Газпром“ извършват днес повратна промяна на европейска енергийна карта. Украйна губи ролята на незаобиколим транзитьор на руски газ, Киев вече няма да може да рекетира Европа“, заяви експертът.
В Русия всички големи медии отделиха много часове на отразяването на турско-руската церемония за завършване на строителството на морския участък на газопровода „Турски поток“. ТВпостановките бяха издържани открай докрай в стила на някогашната пищна, патетична съветска официозност. Репортажите и коментарите биваха рамкирани с кашове с прегръдките Путин-Ердоган, Ердоган-Путин.
По „Турски поток“ ще се транспортира 31,5 млрд. куб. м газ годишно за Турция и Европа. Половината от газа ще бъде за Турция, а другата половина за европейски страни, информираха в един глас с руските си колеги турските ВИПкоментатори.
Дни по-рано руският министър на външните работи Сергей Лавров отдели сериозно време за подгряване на старта на „Турски поток“. За специална сцена на своята изява той избра Сърбия с огромно, многопланово интервю в изданието „Сръбски телеграф“. Там „Турски поток“ бе само фрагмент в контекста на „историческите и днешни посегателства на Запада срещу Балканите“.
„Този колосален газов проект („Турски поток“) след Турция може да продължи пътя си към Европа, подчерта Лавров във въпросното интервю, като начерта и евентуален конкретен маршрут за свързаност със Сърбия: България,Сърбия,Унгария до газовия хъб в Баумгартен, Австрия“, описа той трасето.
„Удовлетворени сме от хода на строителство на „Турски поток“ във варианта две отсечки, като сега се работи динамично по различните възможности за продължаването му европейска територия, включително по маршрута България, Сърбия, Унгария до газоразпределителния център в австрийския Баумгартен“, каза още руският първи дипломат. И продължи :
„Работим наистина много динамично, но едновременно с това вземаме под внимание печалните уроци от „Южен поток“. Не бихме желали повторение на онази ситуация. Така че ще бъдем готови да започнем съответната работа само след като получим твърди положителни гаранции от профилните структури на Евросъюза“, застрахова се Лавров.
Изявата на руския министър на външните работи в „Сръбски телеграф“ бе гарнирана с официална визитка на „Турски поток“, осигурена от ТАСС, която гласеше :
„Грандиозният газов проект включва строителството на газопровод по дъното на Черно море до европейската част на Турция и от там към границата с Гърция. Дължината на морската част на тръбопровода е около 910 км, на сухопътната част по територията на Турция – 180 км.
Първата отсечка е предназначена за снабдяването на турския пазар, втората – за страните от Южна Европа и Балканите. Капацитетът на всяка една от отсечките е по 15,75 милиарда куб.м. газ. Планира се те да бъдат пуснати в експлоатация в края на 2019 г.“
Последвалите изявата на Лавров и руски, и сръбски коментари не пропуснаха на наблегнат изрично на отношението „Турски поток“- България.
„Турски поток“ се роди, за да замени друг един поток, а именно „Южен поток“. Южният бе планиран да излезе на българския бряг, но беше спрян 1 декември 2014 г. след възражения от Брюксел с аргумента, че неговото строителство не отговаряло на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС“, припомниха медиите източно и западно от нас.
В един от анализите можеше да бъде прочетено дори следното: „България си получи възмездието за проваления „Южен поток“, когато по време на посещение в Анкара руският президент Владимир Путин обяви за първи път пред своя турски колега Реджеп Ердоган новата руска газова визия – „Турски поток“ вместо „Южен поток“.
Към днешна дата Русия продължава да разиграва (при всеки подходящ случай за коментар) два варианта за продължаването на „Турски поток“ за Европа: през Гърция за Южна Италия и през България за Сърбия и Унгария. В този или в обратен ред.
От доста време насам самата България не пропуска да търси сякаш реванш и да иска именно ние да бъдем класирани за последващ газов ръкав. Кабинетът „Борисов 3“ демонстрира тази своя амбиция и чрез последната актуализация на националната газова стратегия, в която бе записано: „Искаме да запазим мястото си на газовата карта на Европа“.
(Отговорът на Русия засега е по-скоро иронично подигравателен в смисъл: „изпуснахте питомното, сега гоните дивото, ха, да ви видим днес!)
Енергийната министърка Теменужка Петкова подробно обясни, брифирайки медиите, че с реализацията на първата отсечка на „Турски поток“ ние сме застрашени да загубим транзита за Турция, който е лъвският дял от количествата „синьо гориво“, транспортирани сега по нашата газопроводна система.
(Ще продължи ли „Турски поток“ отвъд Турция и как, е въпрос с много питанки. Зависими както от отделните политики на Брюксел и САЩ, така и от все по-разгорещяващата се борба между Русия и САЩ за газовия пазар на ЕС. Само преди дни американският министър на енергетиката Рик Пери заяви ( не откъде да е, а от Будапеща), че Вашингтон е категорично против „Турски поток“ и сложи поредната въпросителна в темата.
САЩ са против „Турски поток“ така, както са и против „Северен поток“ защото имат голямата стратегическа цел да осигуряват страните-членки на ЕС със свой втечнен природен газ).
Ако се върнем на актуализираната газова национална стратегия на България, на хартия тя не изключва и такова газово партньорство – за втечнен газ от САЩ. Без много шум (ако може да не дразним излишно Москва) там бе заложено и българско включване в евентуалния нов балкански терминал, който ще се прави в Дедеагач (Александруполис) с отношение към пак бъдещия интерконектор с Гърция – газов вход към България.
При всичките тези големи геополитически вихри, в които, факт, има много газ, за България ще е много трудно да продължи да се снишава (по тодорживковски) и да лавира, както досега.
Първата серия от „Турски поток“, прожектирана в понеделник в Анкара с личното участие на Путин и Ердога, обеща интригуващ нов, не само газов, световен филмов сезон. На неговата сцена и България има своето кьоше. Дали и как ще го уплътни никак не е без значение.
Но на нас, по нашенски, и днес подобен род теми не са ни тема. Защото …онова е далеч, а ние си имаме истински национал-патриотични, истински високи, истински съдбовни за България тема. Последната : коалиционните махленски седенки ще решават… дали в опразненото от един вицепремиер на ОП (В.Симеонов) кресло да бъде сложено друго тяло. Или за по-просто въпросният вицестол да бъде просто изхвърлен от МС (по фактора В.Сидеров).
Заемете спокойно места пред телевизорите, „ българи, юнаци!“ Нали пак е модерно това да крещим. Всичко оправя и пасва за всичко – и за протести всякави, и за вицета, и за газ. Следва продължение и не забравяйте: затегнете още коланите.
