Малко неочаквано влизането в еврозоната стана тема на седмицата. Но, за съжаление – новина няма или по-скоро новината е известна – заявката ни за членство в механизма ERM 2, или „чакалнята на еврозоната“, се отлага.
В тази връзка премиерът Бойко Борисов изрази оптимизъм, че до една година може да се поздравим с присъединяване към почетната скамейка на чакащите. Премиерът заяви още: „Сутринта с комисар Домбровскис (б.р. Валдис Домбровскис, вицепрезидент на ЕК) водихме подобен разговор. В рамките на месец ще ни дадат пътна карта. Знаете спорът какъв е между нас и тях – дали първо да влезем в чакалнята или обратното – през паричния съюз и тогава там.“ Ако казаното от премиера се потвърди, излиза, че това е първият сериозен ангажимент на ЕЦБ към България. От думите му още става ясно, че ЕЦБ гледа на Банковия съюз като на предварително условие. На практика това означава, ЕЦБ да поеме контрола над трите най-големи банки у нас и по всяка вероятност да направи преглед на активите им. Изказването си, премиерът направи по време на събитие „България в Еврозоната. Икономическата логика срещу митовете“. На доста по-различно мнение от Борисов се оказа финансовият министър Владислав Горанов, който счита, че присъединяването към Бановия съюз трябва да стане паралелно с влизането ни в еврозоната. Горанов, казват медиите, напуснал форума преди изказването на Борисов и отказал коментари. А заместничката му – Маринела Петрова някак намекнала, че е възможно да получим отказ на заявката за присъединяване към ERM 2. Не е много ясно дали Горанов има подкрепата на ГЕРБ по този въпрос и имат ли управляващите единна позиция. Според председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова (от ПГ на ГЕРБ), има вероятност преговорите за ERM 2 и Банковия съюз да се водят паралeлно. ДПС е против членството на страната в Банковия съюз, а БСП има по-скоро хладно отношение към еврозоната. Какво мисли БНБ по темата, така и не станало ясно.
При липсата на единна национална позиция или поне, да речем такава на управляващите, от думите на Борисов се разбира още, че „по въпроса“ се водят преговори. Те обаче били „по-тихи“, защото според премиера „банкерите не обичат да се шуми“. „Но председателят на нашата централна банка (бел.ред. Димитър Радев) и финансовият министър доста често са при господин Драги (бел.ред. Марио Драги, председател на Европейската централна банка) и при гуверньорите на другите банки, които са важни при вземането на решение“, добавил Борисов.
Не става ясно обаче какво се крие зад тази активност. Каквито и консултации да се водят, това се случва напълно непрозрачно.
Влизането ни в еврозоната е задължително по договора, който имаме с ЕС, но не е обвързано със срок. И за разлика от други страни членки от Централна и Източна Европа, които са заявили, че бързат или че се въздържат (например, Чехия), позицията на нашата страна е напълно неясна.
Тя почти се изчерпва със задължителните доклади, с един меморандум, подписан още по времето на Иван Искров и създаването на Консултативен съвет между МФ и БНБ.
Но за да се отговори на въпроса „да бъдем или -не в еврозоната“ е необходимо страната, нейните институции, академичната общност, бизнес организации и обществото като цяло да претегли плюсовете и минусите, както и шансовете си. Вече 10 години този разговор се свежда до грубо щрихиране на ползите, грубо описание на пътя, по който минаха останалите новоприсъединили се страни и общи приказки, че може би ще сбъркаме, защото в еврозоната има много дисбаланси. Няма нито едно пълно академично изследване по темата.
От друга страна, ние така и така сме в еврозоната, тъй като сме в условия на валутен борд, левът е обвързан с еврото и страната ни споделя всички проблеми на валутния съюз, но няма право да има достъп до ползите от него.
Всъщност влизането на България в Банковия съюз означава БНБ да отстъпи суверинитета на монетарната система на ЕЦБ. (Поради валутния борд, БНБ и сега има известни ограничения.) Освен това на този етап бъдещето на еврозоната е несигурно, а веднъж влезем ли в нея, не може да я напуснем, затова е много важно дискусиите около присъединяването ни да не се водят под сурдинка и „тихо“, а информирано и публично да се чуе мнението на централната банка.
