На 13 ноември в Брюксел 23 държави от ЕС, вкл. България, поставиха началото на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната (PESCO) – качествено нов етап в изграждането и развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС с потенциал в перспектива да материализира създаването на обща европейска отбрана.
PESCO е предпоставка за постигането на повече сигурност за държавите и гражданите на ЕС в условията на коренно променената среда за сигурност и все по-сериозните предизвикателства по източните и южните граници на Съюза. Означава съвместно изграждане на способности, с които страните да участват в ръководени от ЕС операции и чрез които Съюзът да се утвърждава като ключов играч на международната сцена с отбранителен потенциал, съизмерим с икономическата му мощ.
Присъединяването на България към PESCO, стига да бъде на практика подкрепено с участие в съвместни проекти, открива нови възможности за изграждането на отбранителните способности на българските въоръжени сили.
В светлината на Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС от 2016 г., която отчита новите рискове и заплахи, в ЕС се развива процес на по-близко сътрудничество в областта на отбраната. Целта: постигане на реални резултати в изграждането на съвместни способности и намирането на решения за по-ефективно и ефикасно инвестиране в общи проекти на средствата, отделени от европейските данъкоплатци за отбрана.
Създаването на PESCO е израз именно на тази политика – и като процес, и като рамка за засилено сътрудничество, което правно е предвидено в чл. 42, параграф 6 и чл. 46 от Договора за ЕС и Протокол № 10. Включват се тези държави членки, които се стремят отбранителните им способности да отговарят на по-високи критерии и които са готови да поемат съответни по-обвързващи ангажименти в тази област.
PESCO ще обвърже участващите държави с конкретни проекти. Така се отива отвъд сферата на декларативните намерения и политически позиции. Всяка страна следва да представи национален план за изпълнение на поетите ангажименти по линия на PESCO, като изпълнението на ангажиментите ще се отчита периодично и на тази база ще бъдат насочвани бъдещите усилия.
Какви предимства дава PESCO на участващите държави, вкл. на България: съвместно изграждане на модерни и високотехнологични отбранителни способности (например съвместно придобиване на хеликоптери, безпилотни летателни апарати, бойни бронирани машини, и др.), което страните поотделно, сами, трудно биха могли да реализират. Това е възможност с по-малко средства страните да получат повече способности в условията на финансови ограничения и нарастващи цени на платформите.
Цел на PESCO е да подпомогне развитието и укрепването на европейската отбранителна индустриална и технологична база. Общото реализиране на проекти от държавите-членки ще подпомогне повишаването на оперативната съвместимост между въоръжените им сили и следователно – ефективността им в операции.
Оценена е необходимостта държавите от ЕС да прекратят дублирането на усилия. В ЕС днес съществуват 178 вида оръжейни системи, докато в САЩ те са само 30. САЩ например имат само един тип основен боен танк, 4 вида бойни кораби и 6 вида бойни самолети, а ЕС съответно – 17, 29 и 20 вида.
Независимо, че страните от ЕС харчат на година два пъти по-малко за отбрана от САЩ, военната ефективност на Съюза далеч не достига и половината от тази на САЩ. Фрагментираните усилия в ЕС водят до това, че докато САЩ имат разположени в чужбина 200 000 военнослужещи, ЕС има само 40 000.
Във финансово отношение PESCO означава сериозни ползи за участващите държави, избягване на дублирането и на усилия, и на средства.
Оценките сочат, че липсата на сътрудничество в сигурността и отбраната днес струва на страните-членки на ЕС между €25 и €100 млрд. годишно. Сега 80% от доставките и над 90% от научните изследвания в ЕС се осъществяват на национално ниво.
До 30% от годишните разходи в ЕС за отбрана биха могли да бъдат спестени, ако се реализират съвместни проекти по придобиване. Днешният преразход се отразява негативно върху отбранителния потенциал на Съюза.
PESCO предполага и създаването на Европейския фонд за отбрана, предназначен да финансира съвместно изграждане на отбранителни способности между страни от ЕС. Фондът има два основни инструмента: научни изследвания (research window), по който ЕС директно финансира отбранителни продукти и технологии в пълна степен и развитие и придобиване (capability window), по който ЕС съфинансира (20%) съвместни проекти на държави-членки за придобиване на способности.
По първия инструмент до 2020 г. се предвиждат €90 млн., а по втория – €500 млн. След 2020 г. сумите, отпускани от ЕС, се увеличават съответно на €500 млн. и €1 млрд. Специално се насърчава участието на малки и средни предприятия от отбранителния сектор.
Реализирането на общи проекти по линия на Европейския фонд за отбрана открива нови възможности за България като държава с ограничени финансови ресурси да преодолее съществуващия дефицит от ключови способности на поносима цена. Отвъд чисто безспорния положителен финансов аспект, реализацията на проекти за изграждане на способности по PESCO, финансирани от фонда за отбрана, има и друго значително измерение с дългосрочен благоприятен характер : да стимулира държавите-членки да придобиват все повече съвместно въоръжение и техника, да действат все по-обединено и рационално, споделяйки ресурс и усилия в отбраната.
PESCO ще съдейства и за това страните-членки от ЕС да започнат да отделят повече средства за отбрана, така че Съюзът да поеме по-голям дял в общата сигурност на северноатлантическата зона. Така и разпределението на тежестите между Северна Америка и Европа в НАТО ще бъде по-справедливо. PESCO може да бъде от полза на НАТО, респективно конкретно и на САЩ, които след идването на Доналд Тръмп на власт настояват Европа да поеме по-голям финансов дял от общата отговорност за опазването на сигурността. И в този смисъл PESCO е добър инструмент.
Конкретните проекти по PESCO при тяхната реализация следва да бъдат хармонизирани с процеса на развитие на способностите на НАТО без дублиране на усилията. Успехът на PESCO и бъдещето на европейската обрана са в сериозна степен зависи от постигането на допълняемост и синергичен ефект с усилията на Алианса, обратно на дублирането и конкурирането. Последното би било крайно неблагоприятно и работи против интересите и на двата съюза.
Общ е интересът на НАТО и ЕС да бъдат увеличени разходите за отбрана, като поне 20% от средствата бъдат за придобиване на нови способности.
Конкретната цел, поставяна в НАТО е държавите-членки да насочват поне 2% от БВП за отбрана. Очаква се до края на 2017 г. (съгласно решенията на специалната среща на върха на НАТО през май т.г. в Брюксел) съюзниците от НАТО, включително България, да представят национални планове за изпълнението на решенията за осигуряване на тези разходи за отбрана от 2% от БВП до 2024 г. Аналогични усилия се очакват и по линия на PESCO.
Пред PESCO има достатъчно перспективи за развитие, мотивирани и от нарастващите предизвикателства пред сигурността, и от намаляващите възможности на държавите да се справят поединично. Участието в проекти по PESCO ще е сериозен тест за това доколко държавите-членки реално имат волята и доколко са в състояние да развиват съвместни способности.
Сериозен, практически тест и за България, която повече от 13 години след присъединяването си към НАТО и 10 години след постигането на членството в ЕС, все още не е достатъчно активен член на двата съюза като реален принос. Не са достатъчни декларативните позиции и намерения.
След формалното ни присъединяване и към PESCO се поставя много сериозно въпросът какви конкретни резултати постига българската държава в съвместното изграждане и развитие на отбранителни способности. Как България ще успява да използва тази нова и перспективна допълнителна възможност по линия на ЕС за преодоляване на недостига на ключови за въоръжените ни сили способности, в допълнение към широките, но все още недостатъчно активно използвани възможности в контекста на членството в НАТО.
В тази връзка, с още по-голяма сериозност трябва да бъде направен и самоанализът : какво реално е направила България за над 13 години членство в НАТО, какво все още не е направила и какво трябва предприеме занапред, за да бъде оценявана като по-силен и успешен съюзник.
*Изразените в този материал позиции ангажират единствено и само автора и не следва да се тълкуват като представляващи официалната политика или позицията на Министерството на отбраната на Република България или на българското правителство.
МИХАИЛ НАЙДЕНОВ е експерт по отбрана и международна сигурност. Член е на Атлантическия съвет на България. Работи в дирекция „Отбранителна политика” на Министерството на отбраната от 2001 г. Специалист е в областта на формулирането и реализирането на отбранителната политика, с експертиза в анализа и провеждането на Стратегически прегледи на отбраната/Прегледи на структурата на въоръжените сили.
