Догодина пак ще говорим за еврото, ни заявиха дипломатично от ЕС, след като финансовият ни министър Владислав Горанов подаде прословутото заявление за участие във валутно-курсовия механизъм ERM II. Макар и деликатно поднесен, отказът е недвусмислен.
А и щом няма опредена дата, очевидно намеренията за преразглеждане на кандидатурата ни от страна на европейските политици са обвързани с нашата воля и способност да се справим с корупцията. Досега българските политици си правеха каквото си искат, а критиките в докладите на ЕК бяха замитани под килима, под благия поглед на Европа.
Идилията свърши след като британците гласуваха за Брекзит пред 2 години. Стана ясно, че немалка част от хората в развитите страни от ЕС не харесват модела, по който се развиваше Блокът. И държави като България, Унгария, Полша са напът да се изправят пред редица ограничения, основно свързани с достъпа до европейските фондове. И ако някои се притесняват, че Европа ще върви за в бъдеще на две скорости, всъщност тя досега вървеше така. Първата скорост включваше държавите от еврозоната и Шенген, а втората – останалите. В момента обаче скоростният лост на Европа е напът да се обогати с още възможности. И най-вероятно България ще се окаже на задна предавка.
Според трактовката на „Ройтерс“, докладът на ЕЦБ бил категоричен, че България не отговаря на критериите за членство в еврозоната. Същите твърдения били повторени на 12 юни, по време на срещата на финансовите министри, когато сме получили отказа. Според източници, присъствали на форума, се чули съмнения относно стабилността на банковата ни система. Очевидно – с основания. Третата банка у нас по големината на активите на няколко пъти е подпомагана от държавата. Втората по големина възникна след сливане на две финансови институции в края на миналата година, което на практика прикри една доста критична ситуация. А първата има проблеми в цяла Европа и се опитва да продаде лошите си кредити.
За да приеме единната валута, всяка страна трябва да има за дълъг период от време ниски лихви, инфлация, бюджетен дефицит и държавен дълг, както и стабилен курс на националната валута спрямо еврото. В допълнение, необходимо е централната й банка да е независима и икономиката й да бъде добре интегрирана в еврозоната.
От изброеното дотук, България покрива формално от доста време само последния критерий и то защото от 1997 страната ни е във валутен борд. Но на практика това означава, че централната ни банка не е самостоятелна: в резултат на привързването на лева първо към германската марка и после към еврото, БНБ не извършва независима монетарна политика, т.е. не покрива критерия за автономност.
Понякога, не без счетвоводно-финансови еквилибристики, сме го докарвали откъм дефицит, имали сме и дефлация поради занижено потребление. Но основният проблем е с лихвите, които у нас са високи. Причината за това е, че голяма част от българските банки всъщност са чужди и работят с капитал, зает от централите им, а останалите няколко местни парични институции не правят особени опити да се конкурират с чужденците. Що се отнася до регулатора БНБ – капацитетът му на полезно действие е толкова занижен, че преди 4 години проспа фалита на четвъртата по големина банка в страна – КТБ.
Всъщност темата за еврозоната изплува в публичното пространство у нас активно през последната година, когато стана ясно, че ЕС има намерение да ореже парите за страни като нашата, които не отбелязват напредък. Дотогава българските политици не проявяваха активност за присъединяване към единната валута. И европейците се питат основателно защо България, която е най-бедната страна в Съюза, е тръгнала да се присъединява към еврозоната, клубът на богатите? На практика да ни пуснат там означава да ни дадат ключ от касата. А при ширещата се корупция и нестабилната банкова система, няма ли страната ни да се превърне в следващата Гърция?
Българските политици през следващите не една, а няколко години не могат да дадат смислен отговор на тези въпроси. Защото те не се грижат да подобрят икономиката и доходите на обикновените хора в страната, а се грижат само за политическото си оцеляване, което се крепи на европейските пари, с които се финансират държавните поръчки, печелени от тесен кръг миропомазани компании.
