Дни преди срещата на върха в Брюксел, на която Северна Македония и Албания не получиха дата за преговори, в Нови Сад се проведе тристранна среща между Сърбия, Северна Македония и Албания, на която беше приета Декларация за създаването на „Малък Шенген“/наричан още „Малкият Бенелюкс“/, в който освен тези три държави бяха призовани и останалите държави от Западните Балкани на един следващ етап да се присъединят към проекта.
ИДЕЯТА ЗА „МАЛЪК ШЕНГЕН“
беше лансирана от Александър Вучич през 2017г. и с малки забавяния и опипване пулса на държавите от региона, беше задвижена съвсем не случайно с голям замах през октомври т.г.
Идеята за създаването на поредния „мини съюз“ на Балканите не е от вчера и той напомня някогашните идеи на Белград за създаването на Интегрална Югославия и Балканска Федерация в които тя да е главният играч. Опитите й да бъде хегемон в бившата югофедерация доведе до нейния разпад, който приключи с много жертви и много пролята кръв. Днес в Белград са на власт хора, които през 90-те години на м.в. бяха част от режима на Милошевич и няма как от тях да се очаква да се отрекат от идеологията на великосръбският национализъм, макар и прикрит зад нови съюзи, обединения и „Свободни Балкани“.
Тристранната среща в Нови Сад отвори много въпросителни сред държавите от Западните Балкани повечето от които са бивши югорепублики /Сърбия, Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово/, плюс Албания. Идеята на Белград е ясна и примамлива – всички държави от региона да създадат „Свободни Балкани“ за да има свободно движение на хора и капитали „в рамките на обединена Европа“, и никак „извън нея“. Но, тя да е основният играч в схемата.
Според сръбския министър на регионалното развитие, Зарана Михайлович, „целта на инициативата на трите държави е „Свободни Балкани“, с която да покажем, че не искаме да стоим и да чакаме ЕС да се реформира и едвам след това да започне неговото разширяване“/„Блиц“,12 октомври 2019г./. Четири дена след нейното изказване, Северна Македония и Албания не получиха дата за преговори с ЕС, защото според Макрон трябвало да се се извършат промени в самия ЕС. А дотогава държавите от Западните Балкани ще трябва да почакат или да получат „привилегировано партньорство“.
Възползвайки се от ситуацията, Александър Вучич пред в-к „Вечерне новости“/ 20 oктомври/ побърза да се представи като далновиден политик, който се хвали с прозрението си, че „в Нови Сад предупредил лидерите на двете държави за такъв изход, но те очаквали нещо друго“ и че Заев когато чул думите на Вучич „почервенял в лицето, не очаквайки такова развитие на нещата“. А след срещата на върха, Еди Рама му изпратил sms признавайки, „че е бил прав /Вучич – бел.на авт./ когато им казал в Нови Сад какво ще е европейското отношение към държавите от региона“.
ПРИЧИНИТЕ
които карат Сърбия да инсистира върху регионалното сътрудничество е преди всичко желанието й да доминира на икономически и политически план на Западните Балкани, знаейки че в скоро време няма да има разширяване. Под формата на икономическо обвързване тя ще се опита да прокара и някои свои политически цели, както и да отложи за неопределено време подписването на договор с Косово за което да разчита най-вече на Еди Рама.
В косовските медии се промъкна и информацията, че до тристранната среща в Нови Сад се е стигнало в резултат на тройната среща от миналата година в Сараево между Ердоган, Вучич и членовете на колективното ръководство на Босна и Херцеговина. Там е било договорено държавите от Западните Балкани да работят за по-силно регионално сътрудничество включително и върху общи проекти, един от който е магистралата Белград–Сараево, частично финансирана от Турция.
В косовските медии не липсваха коментари от типа, че става дума за поредния опит на Белград да създава съюзи в които тя да бъде хегемон, но не липсваха критики и по адрес на Еди Рама. Стигна се до тежки обвинения по негов адрес а бившият косовски премиер Рамуш Харадинай го обвини, че „на Рама, Вучич и Тачи били обещани 10 милиарда евро ако успеят да прокарат идеята за подялбата на Косово“ /КосСев, 22.10.2019/.
Рама отвърна, че ще съди Харадинай и сви баряка още на следващия ден пускайки министъра на външните работи Гент Цакай да обяснява пред косовските медии, че „Албания ще се оттегли от „Малкия Шенген“ ако Прищина не бъде включена в него и че „Косово е червената линия за Албания в отношенията й със Западните Балкани“ защото „Албания в никакъв случай няма да взима решения за търговски и други улеснения ако Косово не е там“.
СЛЕД ОГРОМНОТО СИ РАЗОЧАРОВАНИЕ
от Брюксел, Зоран Заев даде обширно интервю за белградският вестник „Данас“, в което на въпроса за идеята на привилегированото партньорство на президнта Макрон казва,че вярва в еврпопейските ингеграции, които са без алтернатива както за Македония, така и за страните от Западните Балкани. „Можем да развиваме икономически и регионални отношения, културни връзки, както в региона така и всяка страна поотделно с ЕС. Но, да бъдем член на европейското семейство означава да бъдем рамо до рамо с всички срани от ЕС“/“Данас“, 26 октомври 2019/.
За „Малкият Шенген“ казва, че „до края на 2012г. се очаква Северна Македония, Сърбия и Албания да формират обща система, която да създаде единен пазар, който да улесни движението на хора и капитали през границите а гражданите да могат да минават само с лични карти“. Казва и че трите държави са отворени и за останалите държави от региона – Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово.
В същия брой на вестника е поместено и интервюто на новият френски посланик в Белград, Жан Луй Фалкони, според който “ние на държавите кандидатки винаги много ясно казваме какво трябва да правят. Разширяването не е емоционален процес а процес който има политически последици и взима предвид обстановката в обществото и в държавата кандидатка като цяло, но и на нейната икономика, което изисква и ефективни реформи“.
Какво са казали и какво не са казали от ЕС на държавите кандидатки от Западните Балкани можем само да гадаем. Някой явно им е подшушнал за идеята „Малкият Шенген“, която още не заживяла е на път да се разпадне след предупрежденията на албанската страна, че може да го напусне ако в него не бъде включено Косово.
На 10 ноември е планирана нова среща в Охрид и тя ще покаже дали изобщо ще има такъв съюз и кой ще е най-тъжният от неговия провал или най-щастливият от неговото просъществуване до поредната балканска криза.
