Проектите за газови интерконектори в България бяха саботирани десетилетия. Без съмнение, от среди у нас и навън, заинтересовани преди всичко да са защитени чуждите, руските интереси. В тежък ущърб на енергийната независимост и икономическите интереси на България, сочат фактите и експертните анализи.
Както без работещи интерконектори, продължаваме да сме европейска държава (евроуникат) и без капка неруски газ – купен или транзитиран през българска територия. Без междусистемни споразумения на газовите оператори, без адекватно разширено газохранилище. До вчера без дори мисъл или дребен ход в посока използване на възможности за внос на сгъстен газ. Без, без какво ли не още като възможни действия в собствена, национална полза. За сметка на което външни сили и работещи за тях вътрешни антибългарски играчи само печелеха. При това здраво.
Всяка отложена година в диверсификацията означава гарантирани приходи на Газпром на гърба на България в размер на над 600 милиона долара, без да се калкулират ползите му от транзитирания през наши тръби газ в Турция, Македония и Гърция, които са още над 3,5 милиарда, пресмятат анализаторите от Bulgaria Analytica и Центъра за балкански и черноморски изследвания.
Трудно оспорими, наистина, са дори „най-дребните“ пропуски, обстоятелства в този контекст – че за последното почти тридесетилетие икономическа свобода (с куп всякакви правителства през това време), продължаваме да сме без пълноценни, действащи интерконекторни връзки с Гърция, и с Румъния, които биха ни дали макар и известна енергийна еманципираност от руския газ.
И стои в затлаченост, без необходимото разширяване и уплътняване газохранилището в Чирен, чиято значимост за енергийната ни независимост доказа най-зрелищно газовата криза през 2009-а. Криза, когато всичките ни тецове и големи индустриални производства бяха пред „замръзване“ – последица от демонстрирането на руската мощ над цяла Източна и Централна Европа. (В пика на руско-украинската газова война с рязкото ограничаването на подаването на газ от страна Русия за Европа в особено мразовия тогава януари).
За да си дадем най-лесно сметка за това какво значи да имаш интерконектори и перспективни газови хранилища, каквито ние продължаваме да нямаме и до ден днешен, си струва да се върнем именно към тази криза преди близо десетилетие.
Беше януари, 2009-а, страхотни студове, когато внезапно България, Македония, Хърватия и Унгария осъмнаха на 100% без газ. В същото време газовите потоци към Полша се оказаха намалели с 85%, към Чехия – със 75 на сто, към обявилата „газово извънредно положение“ Словакия – със 70% и т.н. В шах се оказа и Турция. Куп държави и в Западна Европа, сред които най-нежко потърпевшият бе Австрия.
Докато ние можехме само да се вайкаме и лутаме и висяхме абсолютно безсилни, положение, на което, впрочем бихме били обречени и днес в подобна ситуация, всички наши съседи, както и други като нас европейци със сериозни зависимости от руския газ, успяха бързо да се справят. Имаха как.
Гърция веднага посегна към опцията да ползва допълнителен азерски газ през Турция и към резервите от втечнено гориво, съхранявани на о. Ревитуса, близо до столицата.
Силно ударената Австрия, която изпадна в положение да получава едва 10 на сто от договорените обеми руски газ, също бе принудена на пожар да компенсира спрения откъм Русия. Направи го и тя бързо, без паника. Успя първоначално само със сериозните резерви от своите хранилища, след което отключи и увеличаване на вноса от трети страни.
По същия начин ударно се спаси и Италия – благодарение на осигурените и препълнени с газ стратегически собствени хранилища.
Турция компенсира газпромовските липси с увеличаване на вноса от Иран и през „Син поток“, както и от осигурените други две алтернативи – газовите хранилища в района на Силиври и терминала за втечнен газ в Алиагджа.
В годините след кризата всички пострадали взеха нови действени мерки за енергийната си независимост. В това успя дори Украйна, бидейки дотогава в абсолютен плен на Русия. Наред с другото Киев вече получава големи количества газ от Словакия, от Унгария, дори и от Полша чрез реверсивни доставки. В ускорен ход са и проектите за подсигуряване и с грузински сгъстен газ (LNG).
Успя, гръб изправи и Литва като построи мощен плаващ терминал за сгъстен газ в обхвата на своите динамично реализирани спасителни стратегии.
Едва ли не всички други успяха за изминалото време да се погрижат още и още за себе си, еманципирайки се кой колкото може повече от газова Русия. А ние?
Ние едва сега започваме да мърдаме.
И, ако не ни мине пак няКОЙ чер котарак път, имаме, очертава се, сериозен шанс дори да успеем. Дължим го най-вече на правилата, тактиката и парите на Брюксел, но и на доста ясна отвъдокеанска подкрепа в рамката на актуалните големи геополитически енергийни пасианси, вкл. много силната опозиция на САЩ на проектите Северен поток 2 и Турски поток , които, по преценката на администрацията на Тръмп, само ще укрепят квази-монополната позиция на Русия в още по-широк регионален обхват.
Последни положителни знаци за това, че реално се работи най-сетне и на национален терен, а и че се напредва, дойдоха само преди дни от Солун. Където се състоя особено важна за региона среща – енергийният форум на Югоизточна Европа. В него участваха секторните министри на България, Гърция, Сърбия и Израел, както и Департаментът по енергетика на САЩ в лицето на Марк Менезес.
Регионът на Източното Средиземноморие трябва да стане един от стратигеческите източници на алтернативни доставки на природен газ за Европа и работим активно за това, гласи официалната декларация на стратегически важния форум в Гърция.
България и регионът на Югоизточна Европа ще имат алтернативни източници и маршрути за осигуряване на природен газ, което ще повиши значително сигурността на доставките и ще се осигури тяхната конкурентна цена. Именно за това са усилията ни за изграждането на междусистемната свързаност между страните в региона – ключ към целта. България работи особено усилено за завършване на междусистемните газови връзки Гърция-България, България–Сърбия, Турция–България, Южния газов коридор и европейския газоразпределителен център „Балкан“. Разглеждаме и възможността за участие в проекта за терминал за втечнен природен газ до Александруполис“, е докладвала на форума от името на България енергийният министър Теменужка Петкова.
Чуждите медии (най-вече) цитираха и думите й, че „газовият интерконектор Гърция-България е от възлово геостратегическо значение за диверсификацията на доставките за България и региона на Югоизточна и Централна Европа и благодарение на политическата ангажираност на правителствата на Гърция и България, както и на ЕК и САЩ, по него вече има огромен напредък. Строителството на IGB започва, както сме се ангажирали, до края на годината, за да приключи през 2020 г.“, казва Петкова.
Тя е имала и специална отделна среща с говорителя на САЩ на форума Марк Менезес. Менезес е изразил категорична подкрепа за реализацията на интерконектора Гърция – България, както и за участие на България в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ до Александруполис.
САЩ могат да започнат с доставки на втечнен природен газ за България, както и за региона на Югоизточна Европа максимално бързо, именно през новата двойна инфраструктура – на терминала и интерконектора, акцентира на срещата с Петкова американският пратеник на регионалния балкански енергиен форум.
Заработи ли истински гръцко-българският интерконектор и по него преминат заложените в проекта количества от 5 милиарда кубически метра на година, в съвместната компания ще влязат почти толкова приходи, колкото получава Булгартрансгаз за целия текущ транзит от Русия за три пъти по-големи количества, обръщат внимание отлично познаващи газовия пазар експерти.
Отделно за България газовата връзка с Гърция е важна и защото освен договореното вече с Азербайджан по тази връзка към нас може да тръгне газ още от находищата в Кипър и Израел. Плюс това, че е гарантиран път за доставки и на сериозни количества втечнен природен газ от от новия терминал при Александруполис и не само.
Гаранция, че вече трудно, много трудно може да бъде спрян процесът на освобождаване и на България от монопола на руския газ, е ясната ни европейска принадлежност, съответно все по-активната обвързаност на Брюксел с Южния газов коридор като действен инструмент за неутрализиране на някогашния абсолютен енергиен диктат на Москва над цяла Европа и особено над някогашни силно зависими соцсателити.
По-нататъшните национални действия изискват да бъде направено и всичко по силите ни да бъде използвана максимално, докрай особено силната карта с южния интерконектор, даващ огромния и напълно раален шанс да имаме ключова роля за превръщането на България в транзитен център на значителни неруски газови потоци, в това число от глобалния пазар на втечнен природен газ към Централна и Източна Европа.
Интерконекторът IGB (България – Гърция) е с дължина 182 км и технически капацитет до 3 млрд. куб. м природен газ на година, с опция за увеличение до 5,5 млрд на следващ етап. Трасето е между Комотини, Гърция и България,Стара Загора.
IGB ще свърже преносните системи на DESFA (гръцкия газов оператор) и на TAP (Трансадриатически газопровод) в определената точка с преносната система на “Булгартрансгаз.
Интерконекторът е важен за повишаване на сигурността на доставките и осигуряване на диверсификация на източниците на газ за България и на целия регион на Югоизточна Европа.
Интерконекторът Гърция-България е сред седемте приоритетни за ЕК проекти, включен е в инициативата за газова свързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC).
Руската компания „Газпром“, която е единственият износител на газ за България, доставя над 90 на сто от годишната консумация на природен газ у нас. Като цяло три четвърти от основните енергийни ресурси на България продължават да зависят от Русия – въглищата, газът, ядреното гориво и петролът.
С последното развитие на събитията (с интерконекторите и включването на България в терминала за сгъстен газ при Александруполис) и най-скептично настроените експерти вече са склонни да смятат, че сега шансът ни да изправим гръб след предългия руски газов плен е наистина реален.
„По много причини Газпром вече изобщо не е в положението да разиграва газовата карта“, обобщи наскоро Илиян Василев – авторитетен икономически и енергиен анализатор, бивш посланик на България в Русия от 2000 до 2006 г. Негова е и прогнозата, че при реално нова конюнтура годишното потребление на газ в България може до 2-3 години да скочи на 4 милиарда кубика (от едва 3 милиарда днес). Както и че пак само до няколко години Газпром може да се окаже в положение да доставя едва половината от газа на България.
