Не авторът на този текст е и автор на обобщаващото заключение, че руското завладяване на Крим е модел за подражание, който Москва би искала Сърбия да приложи и спрямо Косово. Каза го косовският президент Хашим Тачи миналия януари, цитиран от Ройтерс. Конкретният повод беше инцидент с влак ( подарен от Русия на Сърбия), спрян на границата с Косово от сръбските власти.
Символиката със спрения влак и повтарящите се инциденти на разлома между Сърбия и Косово повдига по-широкият въпрос: защо дори смятаната за проруски настроена Сърбия, управлявана от националиста Александър Вучич, е готова на (почти) всичко по отношение на жестовете си на солидарност с Русия, но не и да се качи директно на московския влак, който предлага единствено и само конфронтация по линията на косовско-сръбския спор?
Вече близо от година сръбската дипломация, начело с Ивица Дачич, дава сигнали, че Белград е готов на нещо по-малко от възвръщане на своя суверенитет върху бившата югославска провинция. Без да използват самата дума подялба, управляващите в Сърбия явно сондират почвата за възможен компромис от подобен характер, чрез който все пак да запазят частично достойнството си на победената страна на принципа “ по-добре малко, отколкото нищо“.
Макар от косовска страна да продължават да отхвърлят официално тези опити за прелъстяване и размяната на територия със Сърбия изглежда все така невъзможна поне поради позицията на Прищина, в Москва изглежда се разтревожиха, че сръбските им клиенти могат да последват по някакъв начин примера на останалите балканци в региона – от Черна гора до Македония, които нанесоха серия от геополитически удари по политиката на Кремъл чрез избора си да се сближават все повече със Запада.
Москва реши да демонстрира „мускули“ по доста неподходящ начин, изпращайки на окуражаваща властите в Белград мисия не друг(а), а Мария Захарова. Говорителката на руското външно министерство, известна с доста ексцентричното си поведение и непремерените си приказки, напомни на всички в сръбската столица, че Москва е против Косово да бъде разделяно на етнически принцип и че „уважава сръбския суверенитет“ над бившата югославска провинция. С други думи, тя даде да се разбере, че московците се изживява като по-големи сърби от сърбите, които сондират почвата за някакъв компромис по косовския казус.
Управляващите в Сърбия премълчаха това предложение за руска мечешка прегръдка до дупка. Не и опозицията обаче – Либерално демократическата партия, която от години пледира открито за присъединяването на страната към НАТО и ЕС, изригна с изявление, че сценарият за решаването на кризата по косовския въпрос няма да бъде писан в Москва.
На пръв поглед съпротивата в Косово срещу размяна на територии и население изглежда мотивирана от неотстъпчивостта на косоварите, малтретирани десетилетия наред от югославските власти, доминирани от сърбите. Въпросът обаче е още по-сложен за преодоляване, защото става дума за създаване на опасен прецедент и то тъкмо на Балканите, регионът в Европа с отворените рани от сблъсъците по съседски, какъвто беше и конфликтът на косоварите с Белград на финала на на разпадането на Югославия, когато се „оказа“, че едва ли не само на говорещите албански жители не беше позволено да се обособят в своя отделна държава, подобно на хърватите, словенците, македонците и на самите сърби.
От формална гледна точка Москва ( този път) е на страната на териториалната цялост на Косово, но никой няма съмнение, че тази позиция е мотивирана от опасната аналогия с Крим. Там също има национални малцинства, които могат да поискат отделяне, както миниатюрната сръбска общност от 50 000 души в Северно Косово в района на Митровица.
Едно е ясно: че няма ясна перспектива за истинско помирение, без която няма и истинска надежда за опитите на Сърбия да напусне губещата орбита на руски сателит, последна крепост на руското декларативно влияние на Балканите. Путин и Вучич не могат да се наситят на взаимни срещи. Предстоят и нови до края на тази година, като се очаква през ноември Белград пак да посрещне руския президент с военен парад. И все пак…
Фактът, че външният министър Дачич вече открито говори за някакво компромисно решение с Косово- поради липса на по-добра възможност, явно тревожи Кремъл, че може да си причини поредния, ако не и последния автогол в мача със западното влияние в Западните Балкани. Защото сърбите, подобно на българите и гърците, може да имат всякакви исторически сантименти ( основателни или не) към Русия, но са преживели своя европейски ренесанс още през 19-ти век и едва ли ще продължават вечно да угаждат на руския вкус към противопоставяне със Запада чрез чужди пионки, пропускайки последния вагон, на който могат да се качат в тази посока с риск да загубят нещо повече от територии, както вече стана преди 19 години. Те просто ще пропуснат историческия шанс да поправят грешките от националистическия данък, платен за авантюрите в периода на закъснялата кончина на сръбската версия на комунизма под водачеството на Милошевич.
