Докато не приключи следизборната борба за власт в САЩ, Тръмп няма да прави резки движения в международен план
Поредната корейска война се отлага – завинаги, задълго или поне за неопределено време. Севернокорейският вожд Ким Чен Ун очаквано се отказа от ракетен удар по американската ВВС база в Гуам. „Ще почакам и ще взема решение, ако янките продължат изключително опасните безразсъдни действия”, заяви Ким. Америка също замълча, макар че няма и месец, откакто Доналд Тръмп отправи заплахи за „жупел и ярост” към Пхенян.
Това не означава, че опасността от мащабен военен конфликт е ликвидирана, защото позициите на КНДР и САЩ са противоположни и непримирими. Пхенян няма намерение да се откаже от своите ядрена и ракетна програма, Щатите продължават да настояват, че на Северна Корея не трябва да й се дава възможност да проведе изпитания с балистични ракети, въоръжени с ядрени бойни глави. Така че конфликтът засега се замразява.
Америка е разделена
Запазва се обаче третият елемент в това геополитическо уравнение – тежкото положение, в което от вътрешнополитическа гледна точка се намира Тръмп. След изборите американците както никога досега се разделиха на противници и привърженици на президента си. Разделен е и елитът: силовите структури, многобройните разузнавания, икономическите лобисти, правозащитните органи. Тръпм има огромни главоболия с Конгреса, посегнал на външнополитическите му правомощия. Кадровите му провали продължават – в края на миналата седмица екипът му беше напуснат и от Стивън Бенън – главен стратег на Тръмп и аполог на неговите националистически импулси.
Поредният кадрови трус в Белия дом стана след изстъпленията на Ку Клукс Клан в Шарлотсвил преди десетина дни. Те съживиха позабравените расови проблеми, проблемите на „белия” национализъм, недоволен от засилването на доминацията на „цветните толерасти” в големите градове. И понеже Тръмп не зае категорична позиция срещу куклуксклановци („Ние те избрахме!”, скандираха те), той бе засипан с нови обвинения – в симпатии към расисти и неонацисти. За Америка, където новородените бели деца вече са малцинство, такъв президент е проблем.
Търси се външен отдушник
За да запази значителна обществена подкрепа и да избегне разрастването на вътрешен конфликт, който може да доведе до напрежение и дори гражданска война, за Тръмп още по-важна става една ярка победа на световния терен.
Но кой да е противникът? Ще бъде ли той ясно и аргументирано дефиниран или хаосът вътре в Белия дом и Републиканската партия ще се пренесат и на международната сцена? Доскоро изглеждаше, че врагът, който трябва да бъде поразен, е Северна Корея. Но вече не е, а и Китай и Русия нямаше да наблюдават със скръстени ръце една американска атака (друго щеше да е ако Пхенян беше ударил пръв, но Ким очевидно не е малоумен).
Или Тръмп ще потърси противник, който да е на една ръка разстояние, в традиционния „заден двор” на Америка – черната овца Венецуела? Възможно е. Тръмп демонстративно отказа да разговаря по телефона с венецуелския си колега Николас Мадуро, това щяло стане „когато Мадуро възстанови във Венецуела демокрацията”. Кой би бил арбитърът дали демокрацията е възстановена, е ясно – не са един и два превратите в Южна Америка под този лозунг. Но времената са други, сега дори яростните регионални противници на Мадуро – Аржентина, Перу, Колумбия – са твърдо против военна намеса на САЩ. И от няколко дни и Венецуела също не е на прицел.
Иран, Китай, Русия? В доклад за оценка на въоръжените сили на Русия, изготвен от Пентагона и публикуван тези дни, се посочва, че фокусът на американското военно разузнаване ще бъде съсретоточен (освен върху Северна Корея) именно върху тези три държави.
Иран? При Обама с тази страна бе постигната трудна сделка, Техеран се отказа от ядрената си програма и санкциите срещу него бяха вдигнати; сега обаче отново е причислен към силите на злото, както се закани Тръмп в предизборните си речи. Но едва ли е подходящ за противник-залъгалка, голям е и като територия и население, и като военен потенциал. В никакъв случай не е лесна плячка, важен съюзник е на Русия в сирийския конфликт.
Китай? В предизборните речи на Тръмп „поднебесната империя” беше основна външнополитическа мишена, наричаше я „валутен манипулатор”, обеща да увеличи с 45% митата върху китайските стоки, да върне промишленото производство от Азия обратно в САЩ, да създаде хиляди нови работни места и така да направи Америка отново велика. Но минаха месеци след изборите и нищо от тези закани не е осъществено. Напротив: първият ръководител на мощен световен играч, дошъл на гости на новоизбрания американски президент, бе Си Цзинпин. А за бърз и зрелищен успех Китай съвсем не е подходящ противник.
Нова Ялта?
Русия – традиционният съперник? Че не е лесна плячка – не е, но за дългосрочно отвличане на вниманието от вътрешните проблеми е много подходяща. Как гледа на Русия Тръмп и разполагат ли той и екипът му с дългосрочен план за съжителство с Кремъл?
Руската визия за това, как би трябвало да изглежда глобалният ред след края на „студената война” е горе-долу ясна.
Путин се опитва да възстанови позициите на Москва на световната сцена след разпада на СССР, който за него е най-голямата катастрофа на ХХ век. За Путин е важно САЩ да се държат с Русия така, сякаш тя е СССР. Тоест да я признят, първо, за напълно суверенна велика сила, чиито слаби съседи могат даимат само ограничен суверенитет, и, второ, за напълно равноправна на Америка държава, чиито легитимни интереси САЩ трябва да уважават, писа и сп. „Нешънъл интерест”. Като идеал Путин вижда създаването на нова „Ялтенска система”, в рамките на която САЩ, Русия и Китай делят света на нови сфери на влияние. Създаването на такава система би означавало още, че САЩ трябва да се откажат от всякакви опити да влияят на случващото се в Русия, пише американското списание.
Но каква е американската визия и изобщо има ли я сегашната власт във Вашингтон?
Напълно е възможно в администрацията на Тръмп и сред привържениците на президента да има хора, които споделят този „ялтенски” поглед върху света, отбелязва „Нешънъл интерест”. Но веднага допълва, че това не се отнася за хората на трите ключови поста – министъра на отбраната, държавния секретар и съветника по национална сигурност на Щатите.Т.е. с това обкръжение Тръмп поне засега няма да тръгне на резки движения по отношение на Русия. Нито в други актуални посоки – Сирия, Турция, кюрдите – поне докато в Съединените щати не приключи следизборната борба за власт. Най-много да прати още войски в Афганистан. Или усилиията му иронично ще се ограничат със стената, която да изолира САЩ от Мексико.
Разбира се, хаосът в Белия дом и Републиканската партия рано или късно ще приключи. Но дотогава Тръмп ще с в разкрачено положение, а и няма да е ясно дали ще устои на натиска да бъде отстранен било с импийчмън, било с граждански протести. През този междинен етап САЩ едва ли ще предприемат радикални действия с дълготрайни последици на световната сцена.
