Борис Бонев е сред инициаторите на „Спаси метрото” и „Спаси София”, от София. Завършил е бакалавърска степен по мениджмънт в СУ и магистратура по Иновации и технологии в Сорбоната, Париж.
Почитател на релсовия транспорт от малък, Борис е активен радетел за разширението на релсовата система на София, включваща метро, трамваи и градски влакове.
Неговата мечта е София да се превърне в модерен, зелен и иновативен град, с добре развит градски транспорт, качествена инфраструктура и пример за други градове, че конкурсното начало и строгият контрол над изпълнението водят до щастливи жители и по-малко разходи.
Днес той е кандидат за кмет на София от гражданската инициатива „Спаси София”
Предизборната кампания за кмет на София е в разгара си. Повечето социологически проучвания дават почти изравнени резултати на кандидата на ГЕРБ Йорданка Фандъкова и Мая Манолова, която е подкрепена от БСП. Правили ли сте проучване къде се намирате Вие? Имате ли шанс да отидете на балотаж?
Ние собствено социологическо проучване не сме правили, защото не смятам, че трябва да давам пари за нещо подобно. Наблюдавам това, което се изнася в публичното пространство, но не смятам, че каквото и да било социологическо проучване в разгара на кампанията е достоверно. Достатъчно много пъти сме ставали свидетели на големи изненади, които нито една социологическа агенция не предвижда. Надявам се аз да бъда изненадата на тези избори. Ако аз и екипът ми смятахме, че нямаме шанс, нямаше да се впуснем в тази битка.
Искаме да предложим нов начин за водене на кампания, нов тип желаещи да управляват град хора и мисля, че засега променяме правилата на играта, което е голям успех.
Още преди кампанията да започне бяхме свидетели на изключително грозен компромат срещу един от претендентите за кмет на София. Как оценявате Вие кампанията дотук – честна ли беше?
Това, което се случи с този компромат беше меко казано отвратително, но напълно очаквано от медии, които са проводници на властта. Така че, аз нямам съмнения, че подобен тип гнусни провокации ще продължат срещу всички. Аз самият съм ставал многократно на такива, и Радан Кънев, и Мая Манолова. Въобще, всеки, който по един или друг начин води битка срещу властта, става жертва на подобна очерняща кампания. Мен в началото не ме интересуваше, сега още по-малко ме интересува. Само понякога чета подобни коментари, за да се забавлявам.
Кои са най-големите проблеми в София? Не е ли време вече да се предприемат мерки за подобряване качеството на живот на обикновените хора, като се изградят тротоари, детски площадки, паркове и прочее, а не да се залага толкова на големите инфраструктурни проекти, в които има много пари и възможности да се правят злоупотреби?
Аз не виждам проблеми да се правят и от двете. София има нужда от големите проекти, които са т.нар. базова инфраструктура. Ние не може да очакваме, че София ще се развива успешно, ако няма метро, ако няма околовръстен път, ако го няма бул. „Тодор Каблешков”, ако го няма строителството на нови трамвайни линии.
Същевременно обаче не може целият фокус да бъде върху един или два големи проекта и същевременно всички квартали да са тотално занемарени от към поддръжка и инвестиции. Важно е първо да се намери баланс да се случват и големите проекти, и по-малките (квартални). По-важното е да си дадем сметка, че бюджетът на София не е голям. За мен е изключително сериозен проблем, когато чувам моите опоненти да казват, че с този бюджет възнамеряват да оправят града. Не може!
Бюджетът на София е много нисък. И голяма част от парите за капиталови разходи идват от европейски фондове. Това означава, че ако в един момент ЕС реши да преразгледа своите приоритети, изведнъж капиталовите разходи на София могат да спаднат с 50%. Изключително важно е бъдещият кмет, който и да е той, да работи за повишаване на собствените приходи. Това може да стане по няколко начина. Първо – по-ефективно трябва да се управляват съществуващите разходи. Много е важно да се стимулира развитието на бизнеса, защото колкото повече бизнес има, толкова повече хора ще плащат своите данъци, ще има развитие на икономиката, ще има по-високи приходи.
Разбира се, има част от таксите, които трябва да бъдат увеличени. Такава е например, таксата за разрешително за строеж. В момента тя е между 6 и 14 лева на кв. метър, при положение, че в Белград е 400 лв. на кв. метър, в Скопие е 100-150 лв. на кв. метър.
Тоест, не можем ние хем да очакваме, че ще имаме качествена инфраструктура, хем да се плащат толкова ниски такси. Аз съм свидетел, че вече има инвеститори, които казват, че са склонни да плащат повече, ако видят, че тези пари се инвестират в кварталите им.
Така че, аз ще търся този баланс между големи и малки инвестиции, но най-вече ще работя за повече приходи, за да може да инвестираме повече. Кметът трябва да бъде амбициозен. Кметът не трябва да се примирява, той през цялото време трябва да казва „искам още, защото искам да направя повече”.
София разполага с изключително богатство в лицето на Витоша. Но планината е недостъпна за гражданите. Няма редовни автобуси, няма здрави лифтове, които да я правят привлекателна за любителите на зимните спортове. Не е ли по-добре да се инвестира в подобряването на достъпността до Витоша, вместо софиянци да минават 200 км., за да отидат да карат ски в Банско, например?
За мен Витоша е голяма болка, защото аз съм се учил там да карам ски. Това богатство, от което в момента софиянци не се възползват, трябва да бъде върнато на хората. Ужасяващата, откъм договорни отношения, приватизация, която се е случила на „Въжени линии” ЕАД (включително със знанието на сегашния кмет Йорданка Фандъкова, която е била член на комисията, която избира приватизатор) доведе до там, че лифтовете, съоръженията в планината са изцяло занемарени, дори са спрени култови лифтове.
След като повече от 10 години състоянието на Витоша не само не се подобрява, но прогресивно се влошава, очевидно не можем да очакваме, че с този приватизатор можем да свършим каквато и да е работа. За мен е очевидно, че единственият изход е съоръженията да бъдат обявени за опасни, а те са такива, и да бъде издадено предписание от РДНСК за тяхното незабавно премахване.
Хубавото е, че при сключването на приватизационния договор „Витоша Ски” става собственик само на съоръженията, а не на земята под тях. Това означава, че ако веднъж премахнем тези съоръжения, ние се освобождаваме от този приватизатор. Тогава Столичната община, аз възнамерявам да направя работна група с природен парк „Витоша” и да обсъдим какво искаме да постигнем с тази планина.
За мен лично това е планина, в която трябва да има целогодишен туризъм, а да е малък удобен, уютен курорт, на който млади и стари туристи да могат да се забавляват и да си прекарват добре.
Много е важно да се възстанови Княжеският лифт, изключително е важно да се осигури достъп до планината чрез градски транспорт и лифтове, а не с автомобили.
Важно е да се инвестира в инфраструктурата на планината – всеки, който се е качвал на Витоша вижда, че маркировката не се поддържа, пътеките са в ужасно състояние, да не говорим за пътищата, които водят нагоре.
Ако не успеете да спечелите изборите, кое според Вас, е по-малката злина за София – Фандъкова или Манолова? И още нещо – ако загубите, бихте ли се включили в екипа на новия кмет?
Смятам, че тези разговори трябва да ги водим на 28. Аз не съм пораженец по душа и се боря докрай. Тоест, докато не излязат финалните резултати. Тогава ще стане ясно дали отивам на балотаж, каквато е моята непосредствена цел, или че не се класирам. Това зависи само и единствено от доверието на хората.
Ако, разбира се, не успея като кмет, ще се надявам да съм бил подкрепен за общински съветник. А дори това да не стане, аз съм градски активист от 10 години. Никога влизането в политиката не ми е било самоцел. Винаги съм се стремял градът да се развива. Така че, аз просто ще продължа да работя като градски активист. При мен няма съмнение каква е моята мотивация и какво искам да правя.
По отношение на една ситуация, при която Мая Манолова и Йорданка Фандъкова отиват на балотаж, честно казано не мога да си представя да подкрепя която и да е от двете. Йорданка Фандъкова доказа през всички 10 години на своето управление, че е неспособна да управляват този град адекватно. Колкото до Мая Манолова – аз лично, участвайки в дебати с нея, изпитвам обосновани съмнения, че тя е подготвена и че познава в дълбочина проблемите на София. Така че, при такава ситуация, аз лично не бих могъл да подкрепя нито една от двете.
