Преди двадесет години признаването на БСП от Социалистическия интернационал и ПЕС, да не говорим за приемането й в организациите, бе свръх желана цел и едно от условията за нормализирането на отношението към левицата у дома. Днес българските социалисти не само членуват в ПЕС, но и излъчиха неин председател (току-що преизбран за трети път на поста, макар и не така убедително). Обаче, в същото време председателят на БСП Корнелия Нинова на практика бойкотира конгреса в Лисабон, изразявайки открито несъгласие с някои от основните политически послания на партията-майка в навечерието на съдбоносните евроизбори и отказа лично да участва в преизбирането на Станишев.
Някои обясняват тази парадоксална ситуация с лошите лични отношения между Нинова и Станишев. Но това е само една и вероятно не най-важната причина за охлаждането на отношенията между БСП и ПЕС. В дъното са по-сложни и мащабни процеси, които предизвикват дълбоки разломи в основните европейски политически семейства. Това са процесите на драматични промени в нагласите и поведението на мнозинството от европейските граждани.
Крахът на неолиберализма (който странно защо някои наричат левичарство) и възраждането на патриотичните ценности и уважението към националната държава първо удари европейката десница. И неслучайно – именно ЕНП и членуващите в нея партии управляват Европейския съюз и основните европейски страни от доста време. Ако обаче евросоциалистите са се радвали на възхода на десните националисти и на феномена Макрон като знак за скорошен политически реванш, дълбоко са се заблуждавали. Традиционната европейска левица е в не по-малко драматична криза, а в страните, където все пак държи позиции (като Великобритания и Португалия) местните леви партии са най-далеч от мейнстрийма. Слабо и твърде спорно е утешението с новопривлечени „балкански звезди“ като Заев и Еди Рама (доколкото те въобще могат да се нарекат социалисти).
Редица леви партии от Централна и Източна Европа, вкл. БСП, се опитват да се разграничат от най-непопулярните политики на ПЕС, следвайки примера на своите десни местни аналози. Логично е да търсят някакво сближаване, за да могат заедно да противостоят на натиска от централата. Неслучайно Корнелия Нинова предпочете да иде на среща с колегите си от вишеградската четворка, вместо на конгреса на ПЕС в Лисабон. Тези усилия неизбежно обтягат отношенията със стария-нов председател на ПЕС Сергей Станишев, който стриктно следва линията, налагана от доминиращите северноевропейски социалдемократи.
В българския случай усложненията се дължат на обстоятелството, че повечето от вътрешнопартийните опоненти на Нинова са (или се приемат) за хора на Станишев. Усилията на председателя на ПЕС да провежда „правилната“ брюкселска линия се възприемат не само като намеса в суверенните въпроси на една национална партия, а и като вземане на страна в изострящия се конфликт между ръководството на БСП и вътрешнопартийната опозиция.
Има и още един, персонален проблем (както знаем, в българската политика всичко е лично). Той е свързан с подреждането на листата на левицата за предстоящите избори за Европейски парламент. От една страна, съвсем логично е председателят на ПЕС да води социалистическата листа в собствената си страна. От друга, Станишев е крайно непопулярен в БСП, и напълно основателно, ако се отчита в какво състояние остави партията след продължителния период на заемане на председателския пост. А ако се отчитат личните му позиции и действия по ключови въпроси, болезнено възприемани у нас, поставянето му начело на листата може да допринесе за разгромна загуба.
В този смисъл ситуацията на Нинова съвсем не е лесна. Еднозначно печеливш ход е невъзможен, трябва да се търси по-малкото зло. По всяка вероятност това би било елиминирането на Станишев като водач на евролистата. Такава стъпка със сигурност ще предизвика коментари от рода на „никой не е пророк в собственото си село“, но, обективно погледнато, под ръководството на Станишев и ПЕС едва ли може да се похвали с особени успехи. Защо си го преизбират, остава загадка, а съдейки по вече заявените политически приоритети от конгреса в Лисабон, на европейските социалисти тепърва им предстоят сериозни горчивини.
В края на краищата, ако се придържа към демократичните ценности и принципи, ръководството на БСП следва да се вслушва първо в членовете и избирателите на партията, а после – в разпорежданията от Брюксел, независимо че ги изговаря българин.
