Макар почти общият за всички възглед, че България е една от малкото страни в света с очакван ръст на икономиката от над 3% от БВП през 2020 г., не лошо да видим какво би било различното, ако все пак спадът застигне и нашата страна.
Състояние на икономиката
Сравнението трябва да е с предишната рецесия от 2009-2010 г.
Фискалният резерв в абсолютна стойност е безпрецедентно висок – 10.14 млрд лв.
Текущата сметка е положителна с около 1.2-1.3% превес на износа над вноса, подобрение спрямо същия период на миналата година е с малко над 2%, докато при предишната рецесия салдото бе –25%.
Безработицата е с около 1/3 по-ниска от 2008 г., средната заплата е почти два пъти по-висока, коефициентите на заетост – средно с 10% – и в двата аспекта това е рекорд за последните 30 години. Правителството не предвижда спад на безработицата под 4%.
Доходът на домакинствата спрямо 2010 г. е нараснал средно с над 50%, а на отделните хора – с над 65%.
Както и да се предчувства от отделните граждани личното им и общо-стопанско благосъстояние пред следващата година и в средносрочен период, обществената цена на възможните стопански невзгоди би била по-приемлива.
Бюджет и рискове
При нормални условия растежът се предполага да е 3.4% до БВП, при спад – 2.8%. проектобюджетът е балансиран и много реалистичен.
Обслужването на държавни дългове ще е на равнището от 0.5% разходите на правителството за 2020 г. Тежестта им е здравословна и много различна от тежките фискални предизвикателства и от времето на изплащане на дълговете, натрупани преди 1989 г., и от 2010-2013 г. Тук не са включени дълговете на общините. Необслужените заеми от тях са приблизително 0.26% от БВП. Рискът в този сегмент на бюджетните разходи за следващата година изглежда напълно управляем.
Изобщо възможните рискове изглеждат под контрол.
Не се променят равните за всички данъчни ставки по доходите (в преките данъци включвам и т.нар. осигуровки) и добавената стойност, въпреки подетата от профсъюзите кампания в тази насока. Увеличението на данъчните приходите и правителствените разходи е практически равно на номиналното парично изражение на ръста БВП от около 7%. С толкова е предвидено увеличението на проходите от данъци върху труда.
Правителствените разходи остават непроменени като дял от БВП – 37%, т.е. няма промяна и в тежестта на правителственото преразпределение върху икономиката. Това е съществено макроикономическо в сравнение със средните стойности на правителствените разходи в БВП, които са 45% от БВП.
- Фискалните рискове идват от разходите: когато те не се съкращават, а правителствата не могат в даден момент да съберат достатъчно данъчни приходи, за да ги покрият, настъпва риск от несъстоятелност на държавата със съответните последици за цялата икономика. Смятам за доказано, че няма страни, които да са закъсали поради съкращаване на правителствени разходи. Това за всички страни в преход е показано от Балцерович, а за България от 2007 до 2010 г. Георги Ганев доказва, че фискалната експанзия не подпомага справянето с рецесията. Моделите, използвани за макроикономическо планиране в ЕС, са по начало леко оптимистични по отношение на ролята на държавата.
- Макро риск дългосрочен пран крие е поведението на разходите за труд. През 2020 г. те се увеличават не пряко чрез увеличаване на данъците, а чрез увеличаване на заплатите в държавния сектор (с 10%, втора поред година) и на минималната работна заплата (с 9% до 610 лв., т.е. номиналния ръст на икономиката).
| Приходи: 46.8 млрд. лв. | Промяна спрямо т.г. : + 3 млрд. лв. | |
| Разходи: 46.8 млрд. лв. | Промяна: спрямо т.г. : +1.1 млрд. лв. | Най-значими са разходите за пенсии, помощи и здравеопазване – 18.43 млрд. лв. |
- Увеличават се и средствата за заплащане на учителите провесионалното образование – с около 250 млн. лв. Ако към средствата за образование (3.8% от БВП) се добавят към пенсиите, помощите и здравеопазването, то спестовните отрасли в икономиката се оказват с дял около 50 на сто от всички бюджетни разходи. Те продължават да се доминират от държавно посредничество през съответните фондове и бюджети, т.е. не са индивидурно отговорни самостоятелн инвестиции на хората в собствени квалификации, здраве и старини. Това рано или късно изкривява стимулите за производителност.
- Не е ясна логиката на увеличаване на заплатите на държавните служители с 10%. Няма съкращаване на техния брой – той е практически същия като през 2000 г. (но така е не само в България). Според специално изследване на ЕК това у нас става при средeн за ЕС бюрократичен капацитет за планиране, но при голям брой министерства и агенции (два пъти повече от Унгария, например), 76% съсредоточаване на служителите в централните власти, ниска дигитализация и ниска способност за прилагане на законите и регламентите, които сами са с лошо и влошаващо се качество. Вероятно се предполага, че повишените заплати в държавния сектор ще принудят и частния да повиши възнагражденията, а и че направи държавната служба по-привлекателна за по-квалифицирани служители. Тези ефекти не са сигурни или еднозначно положителни.
- В бюджета се съдъражат и рязопознаваеми привилегии, като кръстосано бюджетно субсидиране на ТЕЦ Варна, чрез 250 млн. лв за разширяване на пристанището. Това е вторият случай на вид държавна помощ към това частно предприятие- Сумата е приблизително равна на дефицита на държавния ТЕЦ Марица Изток 2 и по принцип би била достатъчна за запазването на чистите въглищни ТЕЦ след 2025 г. Общата сума, изчислена тези дни от инж. Иванка Диловска 0л83 млрд. лв.
- По традиция най-голяма е неяснотата с привилегированите държавни – „Балкански поток“ и особено АЕЦ Белене. По всичко изглежда, че при тях ще се изисква покриване на текущи разходи на българските държавни компании и пряко участие на държавата с гаранции и договори за изкупуване на електроенергия.
Възможно и вероятно е обаче, че всички тези рискове ще разгърнат негатимните си последици след 2020 г.
Политическа среда
Периодът на съставяне на бюджета за следващата година бе насител с политически събития, попада в периода между двата парламентарни избора и очевидно е повлиян, макар и по-малко от други години, от желанието (напълно нормално) да се угоди на избирателите. За разлика от преди десет години през 2019-2020 г. още няма рецесия, а доверието към правителството, според Евробарометър е около два пъти по-ниско.
Първият упрек към бюджета а 2020 г. от работодатели и синдикати бе, че в него няма реформи и амбиция. Не е много ясно какво точно се има предвид: могат да се правят реформи и положението да се влошава, и може да не се правят реформи, но положението да се подобрява. Амбицията, т.е. нарочната промяна с политически и фискални средства, може както да подобри, така и да влоши благосъстоянието на дадена страна.
ВМРО, АТАКА, БСП и изобщо всички партии, които предчувстват електорални загуби, ще настояват за увеличаване на разходите, разтуряне на системата на пропорционалния данък и различни ставки на ДДС.
