В началото на Българското председателство се сблъскахме с ехото на продължителното ни отсъствие от ролята на активен участник в европейската политика. Мнозина бяха скептично настроени към възможността страната ни да се справи с динамиката и сложността на европейския процес. Шест месеца по-късно, след посещението на общо 4 738 журналисти, акредитирани за различни събития у нас, страната ни стана не само по-видима, но и по-убедителна в лансирането на своята визия за европейския процес.
Мотото на българското председателство – „Съединението прави силата“ едновременно очерта историческата ни идентичност и готовността ни да работим за най-неотложната европейска цел в момента. Единството може да бъде постигано само върху основата на общи ценности. В този смисъл, всеки призив към единство в момента носи в себе си послание за осмисляне на ценностите върху които се основава Европа.
Основното послание, в рамките на което темата за Западните Балкани ще остане в европейския дневен ред е това за границите на сигурността на Европа. В българския прочит, темата за сигурността бе съчетана с перспективата за регионално развитие чрез свързаност.
Българското председателство се превърна в сериозен тест не само за качеството на българската публична администрация, но и за възможностите за позиционирането на България в променящите се условия на европейския процес. България вече разполага с корпус от високо подготвени експерти и служители в публичната администрация. В ядрото на този административен капацитет са онези 240 председатели и заместник-председатели на работни групи; 213 експерти в Постоянното представителство на България в Брюксел; 1 550 служители в 35 български институции, както и онези 70 служители на Министерството на Българското председателство на Съвета на ЕС, без чиито усилия и компетентност, председателството нямаше да постигне целите си.
България откри нови преимущества в ролята си на компетентен посредник в европейския законодателен процес. Ритъмът на председателството се отрази и върху външната ни политика. Преходът от двустранни отношения към многостранна дипломация насърчи процесите на евро-атлантическа интеграция в страните от Западните Балкани. Именно заради историята и културната си идентичност, страната ни може да постига много повече, когато работи за общия интерес и подкрепя другите.
В рамките на програмата на триото Естония-България-Австрия бяха и ще бъдат решени важни въпроси на европейската регулация, които пряко се отнасят към качеството на живота и на българските граждани. Българското председателство беше и представителство на интересите на българските граждани на Европейския съюз в законодателния процес. Европейските граждани на България започнаха да възприемат по различен начин собственото си значение в европейския процес. Това ще ги направи по-критични, но и по отговорни към начина, по който разбираме и правим Европа тук и сега, в България.
