Д-р Стойчо Кацаров е роден през 1964г. Завършва медицина през 1990г. в София със специалност „Вътрешни болести“. През 2004г. завършва второто си висше образование – право. Има придобита квалификация по здравен мениджмънт. През 1997 г. е избран за народен представител в 38-то Народно събрание от листата на Обединените демократични сили (ОДС). От 1997 до 1999 г. е Областен управител на Софийска област, а от април 1999 до 2001 г. е заместник-министър на здравеопазването. В неговия ресор попадат международното сътрудничество и европейската интеграция, лекарствената политика и специализираният здравноосигурителен надзор.
През 2001 г. е избран за народен представител в 39-то Народно събрание, отново от листата на ОДС. Член на Комисията по здравеопазването (2001 – 2005) и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред (2004 – 2005). Завършва второ висше образование, специалност право, в Югозападния университет.
През 2004 г. е сред основателите на Демократи за силна България (ДСБ) и е избран за член на Националното ръководство на партията.
Д-р Кацаров от основателите на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и негов председател.
Д-р Кацаров, по последни данни у нас има 449 заразени пациенти с коронавирус, от които 10 починали и 25 излекувани. Може ли да направите сравнителен анализ между развитието на от коронавирус епидемията у нас и в останалите части от Европа?
Не, на този етап не може да се направи такъв анализ.
Адекватни ли са мерките, предприети от правителството, на фона на мащабите у нас? Дали не са прекалено строги или не са прекалено меки?
Това не може да се прецени. Това е свързано с отговора на първия въпрос. Аз не мога да направя анализ, защото в България няма данни за разпространението на инфекцията. Второ, защото тук начинът, по който се събират оскъдните данни, които имаме, не е съпоставим с начините, по които се събират данни в другите държави. Затова данните са несъпоставими, затова не е коректно да се правят сравнения на тези числа, които се регистрират в България и да речем – в Германия. Тук се правят няколко десетки теста на ден, а в Германия – 500 000 на седмица. Тестват се и здрави хора. Това са несравними данни.
По същата причина не може да се даде оценка дали мерките, които се прилагат са адекватни на ситуацията. Ако вземем само числата, които са ни съобщени до този момент – за 400-500 заразени и стотина души настанени в болница, блокирането на цялата държава изглежда абсолютно неадекватно. В София има 16 хоспитализирани, при над 8000 разкрити легла.
Няма каквато и да е заплаха за достигане капацитета на болниците да приемат болни. От тази гледна точка удължаването на извънредното положение с още един месец също изглежда необосновано, защото няма никакви данни, които да подсказват, че такова нещо е необходимо.
Имате ли представа колко българи на ден умират от други болести, според статистиката?
Последните данни в НСИ са от 2018г., за 2019-та не са обработени. Данните за 2018г. сочат 108 000 починали, ако го разделим на 365 дни, това прави по 300 души на ден. Толкова умират в България от всички заболявания.
В този ред на мисли, тревожни ли са смъртните случаи от коронавирус?
Те са обявени 10 смъртни случая, а за някои от тях има съмнение, че не коронавирусът е причината за смъртта, а той е случайна „находка“. Смъртта така или иначе е щяла да настъпи и без коронавирус, или заради която и да е друга инфекция. Това са толкова малки данни, толкова оскъдни и нищожни, че да се правят от тях каквито и да било заключения, ще бъде спекулация.
Очевидно е вече, мерките срещу коронавируса ще разрушат или най-малкото – ще разстроят сериозно нашата икономика. В този смисъл, по-скоро адекватни ли са или не, и има ли някакво друго решение на този въпрос?
Мерките можеха да бъдат много по-различни. Преди един месец, когато беше регистриран първият случай на коронавирусна инфекция, обяснението тогава, че нямаме информация, нямаме данни за това колко са заразени, как се развива, какъв е ръстът на заразяване, на разпространение, колко са носителите на симптоми, колко са оздравелите, тогава липсата на тази информация беше обяснима.
Но един месец по-късно, ние продължаваме да нямаме нито едни от тези данни. А можехме ли да имаме повече такива данни? Какво можехме да направим през този един месец, че да имаме такива данни? Това, което можехме да направим и се случи в много страни – да тестваме масово хората. Както стана в Германия, Южна Корея, Исландия, Холандия, Белгия. Масово тестване на хора и наблюдаване на епидемиологичната картина, първо, второ – изолиране на хората, които са заразени, а не на всички. Когато тестваш масово, това ти позволява да изолираш само тези, които са заразени, да проследиш контактните им, ако откриеш там и тях да ги изолираш.
Когато нямаш тази информация и не си се постарал да я събереш, както е при нас, ти, за да си „вържеш гащите“ изолираш всички. Нашата стратегия, ако я кажем в едно изречение, изглежда така: „Стойте си вкъщи, пък да видим какво ще стане“. Нещо такова.
А защо не се направи наистина масов скрининг на населението? Как си обяснявате това? Липсват пари ли, тестове ли няма? Каква е причината, според Вас?
Въпросът не е свързан нито с парите, нито с тестовете. Ще направя отново сравнение с Германия – там абсолютно всички новоразкрити лаборатории извършват тестове, те затова могат да направят толкова много.
У нас, първите две седмици тестове се правеха само в две лаборатории. Едната във ВМА, другата в Националния център по заразни болести. Първите седем дни бяха направени 23 теста. Това е несериозно. Така няма как да добиеш каквато и да било информация. Ако си направил 23 теста, можеш ли да откриеш 40 болни? Не можеш. Най-много да откриеш 20.
При положение, че правителството иска да вземе заем от 10 млрд. лева. На фона на това, осигуряване на тестове, да речем за изследване на 1 милион души, колкото би било достатъчно на този етап, ще струва на държавата няколко десетки милиона. В момента сме изследвали 3000-4000 души. Няколко десетки милиона, на фона на 10 млрд. заем е нищо. То би свършило работа, би спестило половината от тези 10 млрд. лева заем, защото ще позволи да не се затвори цялата икономика и хората ще могат да продължат да изкарват прехраната си. Вижте какво прави Германия – там се тестват за имунен отговор, освен за зараза, за да могат на хората, които се докаже, че са изкарали заболяването, да бъде издадена „зелена карта“, с която вече могат да ходят на работа, на ресторант, да се разхождат, защото те вече нито могат да се заразят, нито могат да пренасят зараза. Те са бариера срещу предаването на заразата.
Като гледате кривите на заболяването в европейските страни, имате ли прогноза кога ще бъде свалена карантината в ЕС и трябва ли карантината у нас да свалена едновременно с останалите европейски страни, за да започне отново нормалния обществен и икономически живот в Европа?
Свалянето на карантината няма да бъде едновременно за всички държави в ЕС. Всяка държава ще решава сама за себе си. Картината е много различна. Мерките, които се предприеха в държавите, са много различни. Някои като Швеция и Исландия изобщо не наложиха карантина. Исландците започнаха да тестват населението си през февруари, преди да е регистриран дори един случай на заболяване в страната. Това означава да се подготвиш за епидемията. А ние един месец след регистрацията на първия случай, продължаваме да сме тествали много малък брой хора и да не знаем каква е ситуацията в страната. Затова те могат да си позволят икономиките им да започнат да работят и да не държат всички хора по домовете им.
