На 11 декември американският президент Доналд Тръмп подписа „Първата директива за космическата политика“ (Space Policy Directive 1). Документът възлага на НАСА да изпрати хора на Луната. Засега няма подробности какво включва програмата или какъв е нейният бюджет.
От изявление на сайта на НАСА става ясно, че политиката на Белия дом предвижда агенцията да води устойчива програма, която да позволи изследвания с международни и търговски партньори, които целят експанзия към Слънчевата система, както и допълване на познанията с нови и разглеждане на възможностите. Работата по програмата е започнала. Освен мисии до Луната се предвиждат и такива до Марс. Повече информация по темата, НАСА ще даде през февруари. Бюджетът на новата инициатива ще бъде гласуван към финансовата 2019-та.
В контекста на явните намерения на американското правителство и необявените на другите основни космически сили, например руското и китайското, питаме „Има ли надеждни правила, които да управляват случващото се във високите слоеве на атмосферата и космоса?“
На хиляди километри над земната повърхност, обикаляйки планетата с стотици километри в час, шестимата души екипаж на Международната космическа станция се радват на добра изолация от хаоса на земните конфликти. Откритият космос не е бил бойно поле, засега. Освен новата космическа програма, за която споменахме, в американския Конгрес напоследък се обсъжда идеята дали да се създаде Космически корпус.
Случващото се е на фона на междуправителствения спор как военните да работят в космоса. Основни промени вече са в ход. А опасността от сблъсък в космоса, за съжаление е реална, а не художествена измислица.
Макар вече да са установени споразумения как да се работи в други международни области, като откритото море, въздушното пространство и дори киберпространството, големите космически сили – Съединените щати, Русия и Китай – не са договорили „правилник“, който да очертае какво представлява лошо поведение в космоса. Предполага се, че Международното хуманитарно право ще се прилага в открития космос за защита на цивилните астронавти на Международната космическа станция, но не е ясно дали вредите от спътниците за граждански цели са обхванати от споразумението.
С кратката си история на опасно поведение и с малкото, морално остарели действащи правила, война в космоса би имала потенциално повече последствия, отколкото сблъсък на Земята.
Въпреки че никога не е имало военен конфликт в Космоса, историята на човешкото въздействие върху атмосферата не е напълно благоприятна.
През 1962-ра Съединените щати детонираха ядрено оръжие от 1,4 мегатон на 250 мили над земната повърхност. Взривът унищожи приблизително една-трета от спътниците в орбита и отрови най-използвания регион на Космоса с радиация, която продължи години наред.
Макар че САЩ, Русия и други страни след това подписаха споразумение за предотвратяване на друг ядрен опит в Космоса, Китай и Северна Корея не са част от него. През 2007-ма Китай тества антисателитно конвенционално оръжие, предназначено за насочване и унищожаване на спътници в орбита. В резултат беше разрушен стар китайски климатичен сателит, който се разпадна на шрапнели с висока скорост.
Те още застрашават други спътници. Подобни демонстрации имат последици за всички, но няма ограничения пред страните да ги извършват. Действащите договори не засягат такива мероприятия.
Съединените щати биха загубили много от конфликт в Космоса
С най-много спътници в орбита, САЩ имат основание да искат установяване на правила в Космоса, но са и страната, която може да загуби най-много. Почти половината от всички спътници са собственост или се управляват от правителството на САЩ, или от американски фирми.
Това е два пъти повече от Русия и Китай, заедно. Космосът може да изглежда като отдалечена реалност, но това, което се случва там, засяга ежедневието ни на земята.
Когато планираме пътуване с помощта на мобилните си телефони, зависим от американските GPS сателити. Когато НАТО разполага свои умиротворителни части в горещите точки по света, сателитните комуникации свързват лагерите им с контролните центрове. Когато Северна Корея изстреля междуконтинентална балистична ракета, САЩ и неговите съюзници зависят от сателитите за ранно предупреждение.
От една страна, ако световните сили постигнат споразумение за ограничаване на космическите оръжия и други свързани с тях технологии, земната орбита би станала по-безопасна за всички. Но тъй като САЩ са инвестирали доста време и ресурси, да развиват системи, които могат да се окажат забранени при въвеждане на ограничения и така да бъдат заличени години изследвания и напредък, страната не бърза с новите правила.
Все повече играчи, но по-малко консенсус
През първия век в космоса, който започва с изпращането на изкуствен спътник на Земята през 1957-ма, до падането на Съветския съюз, Съединените щати и СССР са отговорни за над 90% от всички сателити. Тяхната надпревара за усъвършенствана космическа технология, подхранвана от интересите на националната сигурност и науката, надхвърли всички останали държави.
Втората космическа ера, от 1990-та до днес е доста по-различна: голяма част от сателитите се експлоатират от частни компании, а повечето нови спътници са изстреляни от страни, различни от САЩ и Русия. Но увеличаването броя на играчите в космоса – означава повече непредсказуемост и възможности за агресивно поведение, като разработване на анти-сателитни технологии или хакерски сателитни комуникации.
По-новите космически страни като Иран и Северна Корея, могат да работят по начин, който не сме виждали никога досега. И ако техните ядрени програми на Земята показват посоката им на развитие, изводът е, че ако не бъдат проверени, са потенциална заплаха.
Правени са няколко опита за създаване на кодекс от правила за поведението на държавите в космоса, но засега нито един от проектите не е подкрепен. През 2008 г., Русия и Китай предложиха норми на поведение, но Съединените щати отказаха да се присъединят. По същия начин, през 2014 -та САЩ подкрепиха предложение на Европейския съюз за уреждане използването на конвенционални оръжия в орбита, но Русия и Китай не приеха условията.
От дебатите в американския Конгрес за създаване на Космически корпус, става ясно, че на перспективата за война в космоса, се гледа сериозно. За да я избегнем, международните разговори по темата трябва да започнат сега. И за да се предотврати конфликт във високите слоеве на атмосферата, всички потенциални съперници – Съединените щати, Китай, Северна Корея, Иран, Русия, ЕС трябва да се помирят и споразумеят за правилата.
