Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Той е доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”.
Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003).
Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Г-н Смилов, напоследък ставаме свидетели на разнобой в управлението. От една страна „Обединените патриоти” са все по-разединени, чуват се и различни позиции в редиците на ГЕРБ. Стабилно ли е българското управление преди европейските избори?
Общо взето е толкова стабилно, колкото беше и преди Коледа. Това не е много устойчива коалиция. От това, което става при „патриотите”, изглежда че те ще поемат по различни пътища за евроизборите, може би ще видим различни листи.
Все пак за момента и те съзнават, че оставането в правителството им е по-изгодно. В този смисъл пряка заплаха за управленския формат няма. Поне няма по-голяма заплаха от тази, която така или иначе си имаше през последните месеци.
Тези скандали, които се случиха покрай преференциите като че ли подпомогнаха коалицията, защото имаше доста по-тежки скандали. Пример за такъв е случаят с Гебрев. В този смисъл преференциите, въпреки че ГЕРБ трябваше да отстъпят заради тях и излезе, че прави някакъв компромис на БСП, чисто медийно дойдоха като дюшеш за управляващите.
Това прикри далеч по-големия скандал, където те няма какво да кажат, защото ситуацията е такава, че престъплението е тежко и има съмнения за чужда намеса, а не се е правило кой знае какво в рамките на повече от две години.
Нещо, което излезе в този скандал е т. нар. „скрита коалиция”. Аз съм един от хората, които от доста дълго време говорят за съществуването на такава коалиция и за това, че всъщност „патриотите” по-скоро играят ролята на фасада, зад която тя функционира.
Да я наричаме коалиция обаче е малко подвеждащо, защото явно няма някакво написано споразумение между ГЕРБ и ДПС. Фактите обаче са, че по всички ключови въпроси те гласуват заедно.
Не че има нещо дълбоко порочно в това. На практика има и управления на малцинството, които са с плаваща подкрепа и т.н. ДПС по-скоро искат да го официализират, но ГЕРБ се дърпат, защото техният имидж ще пострада повече. Това по-скоро е конфузното.
Пак, това не е нещо ново. Новото е, че сега БСП започна открито да говори за това нещо. Не мисля, че и самите представители на опозицията от БСП не са били наясно отпреди с това състояние на нещата.
Какво е състоянието на демократичната общност в България преди европейските избори? От няколко дни евродепутатът Светослав Малинов говори за обединение на всички десни партии, включително и тези от бившия Реформаторски блок, но някои от тях се противят. Ще станем ли свидетели на римейк на последните парламентарни избори, когато партиите от традиционната десница се явиха поотделно и не постигнаха успех?
За съжаление такива опасности винаги има, но има и добри новини. Добрата новина е, че има една платформа – това е „Демократична България”. Тя вече е разпознаваема, някои изследвания й дават значима подкрепа.
Логичното би било това, за което говори евродепутатът Малинов – тази платформа да бъде използвана от други партии, не само от тази коалиция „Демократична България”, които могат да предложат свои кандидати за листите.
Изборите все пак ще останат преференциални, което означава, че партиите ще могат да гласуват за свои кандидати, така че ще бъде нещо като едновременно вътрешни избори и окончателни избори. Това е разумно решение, защото то ще използва един капитал, който е натрупан вече (тези около 5%, които дават проучванията за листите на „Демократична България”). Това е сериозен ресурс. Като се стъпи на него, би могло да се постигне и по-сериозен резултат.
Предполагам, че партии като СДС и ДБГ се страхуват, че може да дадат гласове, а да не получат признание. Мисля, че страховете им са неоправдани, защото дори да се явят сами или ако се явят в друг формат (било то с НФСБ или други), по-голямо признание няма да получат, напротив – ще се размият.
За СДС например, това би било един финал, ако се сдружи с НФСБ. Това е вече преминаване в друг тип партия. Ще е съвсем ясно, че освен етикета, вече нищо друго не е останало от оригиналните идеи.
В този смисъл не мисля, че е алтернатива на това, което предлага Малинов. Разумното би било те да се възползват от това предложение. Дали ще стане – не мога да кажа, но за всяка една от тези формации това би било по-добрият вариант.
Как ще коментирате пък последните действия на БСП, които решиха да напуснат парламента, въпреки че ГЕРБ направиха отстъпки по отношение а промените в Изборния кодекс – има ли логика в действията на левицата, или това е пореден акт на противопоставяне на управляващите?
Мисля, че БСП са изнервени, защото от поне половин година насам ГЕРБ са в изключително слаба позиция и въпреки това БСП някак си не може да излезе напред. Някои от техните социолози им дават преднина, но предполагам, че и самите те знаят, че това не е факт все още.
Явно стратегията на Корнелия Нинова е за допълнителна ескалация. Тя залага, че това ще им даде необходимата преднина за изборите и затова налага този ход. Чисто тактически можем да кажем, че те спечелиха точка с преференциите. Имаше обществена реакция срещу отмяната, заслужена общо взето.
Това беше едно безцелно движение да се угоди в някакъв смисъл на ДПС. А точно те защо искат да се направи, не става много ясно – да се предотврати някакво обединение в дясно ли, да се направи по-труден животът на патриотите ли… може би са такива съображенията. Сами виждате, че това не са благородни или политически значими съображения. В този смисъл това е един безцелен акт, за да раздразни обществото и БСП се качиха на тази вълна и спечелиха точка.
Те пък разчитат на това, че коалицията е в тежък момент, не могат да си гарантират кворума. Сега дисциплинарните мерки, които вчера бяха взети, ще видим колко дълго ще проработят. Това е тяхната игра.
Стратегически ми се струва, че това не е особено умна игра, защото големият проблем на БСП не е липсата на ескалация и липсата на скандали или на конфронтация. Големият проблем е, че те влизат в ниша, която е запазена за друг тип партии като „Атака”. НФСБ дори са може би по в центъра, отколкото БСП по определени позиции.
Имаме един много странен феномен, при който т. нар. „социалистическа” партия вече е по-консервативна от редица консервативни партии в Европа. Те виждат какво се случва в Унгария и в Полша, опитват се да го репликират. Колкото и грубо да звучи, те влизат в една територия, където сигурно ще спечелят гласове на „патриотите”, ще създадат проблем за тях, но ще загубят доста повече гласове в центъра.
Въпреки всички скандали, ГЕРБ стои общо взето стабилно и не му се подрива като цяло подкрепата, защото центърът остава празен. БСП са го оголили и ГЕРБ, въпреки че е поизносен и от гледна точка на лидерска харизма, и от гледна точка на тези скандали, които непрекъснато се случват, засега за много хора в центъра остава единствена възможност.
Това е уравнението, което БСП по някаква причина не могат да решат, а то не е много сложно, то е за трети клас горе-долу по математически критерии. Те избират екстравагантни решения, които създават много шум и изглежда не им носят много гласове.
Как ще коментирате законодателния процес у нас – през последните месеци се приемат законопроекти, които по-скоро отнемат демократични права на гражданите, отколкото да им дават някаква сигурност?
За съжаление това е обща тенденция. Според мен ГЕРБ се поддадоха на тази патриотизация. Реформите в България, които стартираха преди 30 години всъщност бяха реформи в обратната посока. Неслучайно бяха наречени „либерализация”. Вървеше се към общество, в което да има повече опции; като търсите решение на проблемите да не го намирате в отнемане на опции. Това не би трябвало да е решение.
Онези над 40 години комунистически режим би трябвало да предотвратяват такъв тип мислене. За съжаление, в цяла Източна Европа започват да се връщат такъв тип рефлекси. Някой би казал, че те късно се връщат, може би можеха и по-рано да се завърнат. Това е притеснително като цяло.
Засега ГЕРБ се колебае. В него има различни хора – гражданска квота, която дърпа на една страна или хора като Георги Марков, които са много в тази посока. Според мен има и други – по-здравомислещи, които засега удържат някакъв баланс.
Борисов е известен с това, че като че ли няма собствена позиция, агледа да балансира между другите, така че да е в позицията на арбитър. От моя гледна точка това не е най-доброто решение, но пък може би не е и най-лошото.
Ако погледнем как другата основна партия възприе консервативен завой, и ако ГЕРБ направи същото, нещата биха били още по-лоши.
