Политическият сезон завършва с все по-ясно ясно очертаващи се амбиции и все по-яростни, но безплодни атаки срещу управляващото мнозинство. В краткосрочна перспектива, сезонът завършва със споделеното разбиране за липса на условия за предизвикване на парламентарна криза и предсрочни избори. Това не означава, че политическото напрежение ще намалее, а точно обратното – в тази игра на образи и сенки все по-често зад фалшивите новини ще бъдат мобилизирани първични страхове, за да се симулира достигането на критична точка на политическо противопоставяне.
Липсата на условия, възможности и алтернатива за промяна на управляващото мнозинство, преориентира усилията на различните политически партии към заемане на нови позиции в навечерието на европейските и още повече – на местните избори. Именно това разместване на политическите пластове изглежда като проява на нестабилност и дори загуба на ориентация. След успешното председателство на Съвета на Европейския съюз и неоспоримите постижения по отношение на видимостта и позицията на България, управлението на страната е изправено единствено и само пред риска да не загуби ритъм и да пренасочи усилията си към приоритетите на собствената си управленска програма.
Най-същественото и конфликтно преместване е в полето на опозицията, доколкото БСП напуска компрометираното поле на европейската левица, опитвайки се да се позиционира по-близо до ядрото на национал-популизма, форсирайки пропагандата на „развитото социалистическо общество“ от края на 70-те години на ХХ век. Това е най-мащабната и агресивна политическа мимикрия, която променя геометрията на политическото противопоставяне. Непризнатото поражение на лявата политика в Европа поведе в тази посока и други бивши комунистически партии, но при БСП този процес протича най-агресивно и ще доведе до трайни щети.
Агресивното навлизане на БСП в реториката и пропагандната на про-руския, пост-съветски пропаганден дискурс, увеличава напрежението в полето на националистическите формации. Участието на ВМРО, НФСБ и Атака в управлението променя координатите и възможностите им за избор на позиция в навечерието на европейските и местни избори. Те се опасяват от електоралната цена на участието си в управлението, но и от открита конкуренция за доверието на онези около 16 % от българските избиратели, които са податливи на националистката пропаганда. Съвместното им явяване на избори става все по-малко вероятно, а оцеляването поединично – почти невъзможно.
ДПС продължава да набира сили след ударът, който му нанесе ДОСТ. Както винаги Движението предпочита да управлява бизнеса си вместо да участва пряко и активно в промяната на установилата се политическа геометрия. В очакване на новото позициониране на останалите партии, ДПС ще инвестира всичките си усилия в добро представяне на изборите през следващата година, разчитайки на процеса на разпад в националистическото поле.
Ролята на Воля в това преместване става все по-интересна – не с относителното влияние на партията, а по-скоро с провокацията, която тя успява да внесе по отношение на национал-популистката реторика. Участието на партията в „социалистическото съревнование“ на тема „Клета майка, България“ внася не само колорит, но и насърчава радикализирането на политическия дискурс.
Очаквана ни есенна сесия, която ще продължава да бъде саботирана и шантажирана от БСП, но и изпълнена с усилия за изграждане на нови мнозинства. В следващите месеци полит-технолозите ще се опитат да лансират нови политически проекти, които отново ще бъдат насочени към същото електорално поле. Резултатът от всичко това, по-вероятно ще бъде стабилизиране на управлението в режим на непрекъснати, но краткотрайни и неефективни атаки. Ако ГЕРБ успеят да се ориентират в тази ситуация, те биха могли да постигат все по-добри резултати, колкото по-разфокусирани и агресивни стават атаките срещу тях.
Зрителното поле на българският политически процес продължава да се стеснява и да дава все повече дефекти. Загубата на автентична и компетентна дясна политическа политика, изкривява цялата перспектива, позволявайки на национал-популистките и ретроградните политически идеи да доминират публичния дебат.
