Димитър Делчев завършва едновременно Първа немска езикова гимназия и Първа английска езикова гимназия в София.
През 2009 г. става магистър по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. е съучредител на политическа партия „Движение България на гражданите“. Става председател на движението през 2017 г. след като Меглена Кунева напуска поста.
Иска ми се да започнем разговора от българската десница. „Да, България” отхвърлиха и СДС, и вас. Видя се, че това е зле за българската демокрация, защото тя не получи достойно представителство. Моля Ви, коментирайте причините за това незряло, на пръв поглед, политическо поведение?
Наистина ние преговаряхме близо половин година с „Демократична България” за общо явяване на европейските и местните избори. В крайна сметка, въпреки че, крайните срокове бяха няколко дни, не успяхме да стигнем до договореност. Въпреки нашето огромно желание да се явим заедно и да постигнем успех, какъвто неминуемо щяхме да имаме, от „Демократична България” избраха да останат в състава, в който са.
И това много ясно си пролича и в преговорите със СДС, с БЗНС, „Спаси София” и други по-малки партии. Така или иначе това е тяхната стратегия. Ние от ДБГ обаче винаги сме били за нещо по-различно. Ние считаме, че демократично обединение на всички демократично мислещи е от жизнена важност, защото, ако ти искаш да се противопоставиш на една власт, която има псевдодемократичен образ и голяма част от методите й са точно обратни на демократични, да не кажа тоталитарни, необходимо е да имаш сила, да направиш широка коалиция с хората, които искат да се борят с корупцията, които искат в България да има свобода на словото, да се вдигат доходите, благодарение на това, че бизнесът работи (нещо, което в момента не се случва), които искат добро здравеопазване и образование.
Точно затова ние си поставяме за цел да участва ДБГ на следващите парламентарни избори, защото те ще са ключови за това как ще се развива държавата следващите 4 години.
На кметските избори подкрепихте кандидатурата на Мая Манолова. Обществото остана с впечатление, че и много други дясномислещи хора също я подкрепиха, въпреки миналото й на червен депутат. С какво ви привлече Манолова – с програмата си или с личността си?
Ние подкрепихме Манолова, тъй като, тя като кандидат за кмет пое ангажимент и подписа три страници десни мерки за управление на София, които ние предложихме и които след това станаха част от нейната управленска програма. Ние застанахме зад нея не заради цвета на очите й или заради това, което е била, а защото заради голяма степен тя изповядва демократичните ценности, които и ние.
Това е причината тя да направи толкова добър резултат, защото се видя, че на втория тур, освен ДБГ, Мая Манолова получи подкрепа от почти цялото дясно пространство, включително от голяма част от избирателите на „Демократична България”. Тя получи подкрепа и от ляво, което беше очаквано, и от център. Всъщност, на практика, тя като наш кандидат, според нас, спечели тези избори, просто тези избори й бяха откраднати, и през гласовете в циганските махали и през страшно много контролиран и купен вот (за който ние сигнализирахме, но органите на реда нямаха адекватна реакция).
Така че, да, определено се получи такова демократично обединение. Аз се надявам на следващите парламентарни избори то да стане още по-голямо и по-открито. И в Будапеща се видя, и в Истанбул се видя, че само, когато демократичните сили са заедно, само тогава постигат успех. В противен случай лошите надделяват.
Вие сте юрист. Как ще коментирате обвиненията на прокуратурата срещу президента на България?
Прокуратурата все още не е повдигнала обвинения на президента и по Конституция тя няма право да повдига обвинения на президента, тъй като той има имунитет по времето, в което изпълнява своите функции.
Единствената хипотеза, при която президентът може да бъде обвинен е т.нар. импийчмът, ако той извърши държавна измяна. Но това не се прави от прокуратурата. Органът, който е компетентен да направи това, е Народното събрание. Тоест, в случая прокуратурата няма никаква друга възможност, освен да пита Конституционния съд за нещо, за което е очевидно какъв ще е отговорът.
При тази ситуация, въпросът, който възниква е защо. Очевидно отговорът не е борбата с корупцията, защото, ако беше така, щеше да е видно и всичко щеше да върви по процедура. Оказва се натиск върху президента, който явно има някаква по-дълбока цел. Той (президентът-бел. ред) вижда опит да бъде запушена устата му по темата конституционни промени. Аз не мога да кажа дали е така, тъй като президентът все още не е направил нищо конкретно, за да се промени Конституцията в сферата на съдебната власт. Тоест, предстои да видим къде ще бъде развръзката.
Но, когато държавен орган, в случая прокуратурата, не изпълнява закона, това е много тревожно за цялото общество. Прокуратурата е призвана да охранява спазването на закона. А в един момент ние виждаме, че тя изпуска в публичното пространство извадки от СРС-та, което НК изрично забранява. Тоест, ние сме в ситуация, при която този, който трябва да спазва закона, не го прави. Това е всичко друго, но не и демократична държава. Това е против върховенството на закона, а то трябва да се охранява.
Тази сутрин чухме през медиите, че Васил Божков, който безспорно е сред най-информираните хора в България, да каза, че очаква след като го арестуват, да го убият в затвора. Възможно ли е това да се случи в 21 век в страна от ЕС или това са спекулациите на самия Божков?
Цялото движение срещу Васил Божков стана много бързо и много целенасочено, изглеждаше като предварително подготвено. Васил Божков е последният човек, който трябва да бъде защитаван, той си има адвокати. В крайна сметка, хазартът не е бизнесът, който доведе до по-добро състояние на държавата.
Напротив, много хора станаха зависими от хазарта, точно, защото той беше навсякъде около нас. Отвориш хладилника и оттам излизат билетчета. Нашата позиция винаги е била, че хазартът трябва да бъде ограничаван, тъй като той е една от зависимостите, според Световната здравна организация. Той е на 6-то място по зависимости, горе-долу около наркотиците.
Но начинът, по който се опитва да вземат бизнесът на Божков, не е допустим. Днес е Божков, утре може да е някоя IT-компания, на следващия ден може да е някой от търговските вериги. Национализацията в едно общество винаги е ужасно лош сигнал навън, защото на инвеститорите, особено чуждестранните (които ние уж каним, за да се повиши стандартът на живот, да стане България като Западна Европа) им светва червена светлина – защо да ходят в държава, която утре може да реши да им вземе бизнеса и това да стане за 5 дни. Тоест, не е това начинът.
Да, ние сме за ограничаване на реклата на хазарта, ние сме за ограничаване на достъпността на хазарта, ние сме за вкарване на хазартния бизнес в някакви норми, плащането на данъци от хазартния бизнес, но национализацията на бизнес никога не може да бъде подкрепена от дясна партия и няма как да застанем зад това.
Поредният вот на БСП се провали. Общинските избори бяха силно компрометирани от 15% невалидни бюлетини. Как виждате политическото развитие на България в обозримо бъдеще и смятате ли, че при тази политическа конфигурация ще се спазват европейските демократични стандарти?
Вотът на недоверие беше маскарад, цирк за пред хората. Идеята беше БСП отново да се появят в публичното пространство като правещи нещо. Истината е, че БСП проспа кризата в Перник. С инструмента на парламентарната опозиция можеше да направи много повече, тъй като още през януари, февруари се виждаше, че язовирът намалява драматично. Така или иначе не го направиха, затова не вярвам в искреността на техните мотиви, по отношение на вота на недоверие.
ГЕРБ доказаха, че здраво държат нещата. Тоест, дори в ситуация, в която хората протестират (вчера имаше 8 хиляди човека на протест от малкия и средния бизнес), въпреки че народът очевидно иска някаква промяна, ГЕРБ държат здраво своите приятелчета в Народното събрание, включително хора от опозицията, и си осигуряват мнозинството, и вероятно ще продължат да правят това, тъй като им е изгодно.
В следващата една година аз не очаквам някакви политически сътресения или предсрочни избори, освен, ако няма сериозна промяна на икономическата ситуация в страната. Това, което очаквам е през 2021г. да има много интересни парламентарни избори, които ще покажат дали наистина хората са готови да се изправят смело и да поискат промяната. Ако те го направят, вероятно България ще отърси от тези проблеми – да нямаме въздух, защото е мръсен; да нямаме вода, защото някой я е източил, за да може някой ВЕЦ да работи; да нямаме чиста почва, защото тя е затрупана с боклуци от чужбина. Тоест, очаквам все пак тези проблеми да намерят решение през методите на парламентарната демокрация, тоест, през изборите.
