Димитър Димитров е политолог и социолог. Има професионални интереси и в промените на изборното законодателство.
Той е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите му в начуната сфера са в областта на демократичните институции и избори.
Г-н Димитров, от БСП вчера обявиха, че само 20 от техните депутати ще останат в пленарната зала, а останалите щели да обикалят избирателите. Не се ли нарушава според Вас по този начин принципът на парламентаризма, според който и управляващи, и опозиция трябва да са в народното събрание и да водят спорове там?
Принципно това може да се разглежда като разрушаване на сегашната структура, но в рамките на установилата се практика присъствието или не на опозицията освен да води до скандали, не води до нищо друго. В много редки случаи те могат да добавят нещо към законопроектите или да променят някакъв очевидно лобистки текст. Това се отнася за текста в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, който остана в медиите като операция по спасяването на определен редник и неговите 70 млн. лева.
Във функцията си на опозиция БСП се опитва да разнообрази доколкото е възможно репертоара, тъй като постоянното искане на оставки в Народното събрание някак си се поизчерпа като ефект. Освен това прагът на търпимост или безразличие към този тип дебати е очевиден. Той е станал толкова нисък, че дали ще има такива призиви, или не, няма никакво значение, те не впечатляват никого.
По-скоро бих казал, че обиколките из страната могат да имат малко по-различен профил на мобилизация. Не през скандирания пред Министерския съвет, тъй като и когато детският радиохор започне да пее, нещата стават много банални.
Обиколките из страната имат две цели. Едната разбира се е доколкото е възможно да се направи промоция на визията, на документа, който скоро приеха. Втората цел е да се поукрепят връзките с идеята, че когато дойде зимният сезон, ще има повишение на различни цени и най-вече чувствителните цени като електричество и парно, въпреки че КЕВР се опитва максимално да смекчи нещата и това е видно за всички, които експертно оценяват нейните действия.
Но за БСП е добре да има политическа нагласа и готовност ако се появи повод депутатите и нейните активисти да имат хора на една ръка разстояние, с които са разговаряли вчера или онзи ден или реди месец.
Това е според мен идеята, която обаче е обвита в някакъв опозиционен език, който сме виждали и който тогава, когато е в парламента, по-скоро предизвиква безразличие. Възможно е в малко по-свит кръг и когато хората са в рамките на собствената си общност, по друг начин да погледнат.
Може веднага да бъде направена аналогия с Тръмп, който прави “town halls” – това са събрания на различните общности – и който не пропуска седмица, тъй като е вече много близо до изборите през ноември.
У нас на депутатите се гледа като на малко външни хора. Идеята на тези обиколки е да се скъси дистанцията.
Според Вас ще успеят ли БСП да пренесат дебата от НС на улицата и способни ли са те да активизират големи групи от хора, които да засилят протестите и общественото недоволство?
В рамките на собствените си сили БСП едва ли ще успеят да мобилизират голяма част от обществото. Възможно е да възникнат външни обстоятелства, които да послужат като отключващо събитие, което най-после да събере и да фокусира множеството, но изключително разпръснати най-вече локални протести и конфликти, които по един или друг начин биват овладявани.
Съвсем самостоятелно – като обиколки, като срещи с хора – едва ли такава голяма акция или операция ще има ефект. Но тя може да има значение при възникване на благоприятни външни обстоятелства.
Политическият сезон започна доста бурно – имаше размирици в самата управляваща коалиция, които като че ли бяха овладяни към момента, бяха дадени и няколко оставки. Очаквате ли този сезон да продължи по същия начин, при положение, че наближават европейските и местните избори?
Макар че е малко смела моята прогноза, аз мисля, че поне едната оставка ще бъде приета, защото иначе цялото нещо ще започне да прилича на фарс. Може би двама или поне един от министрите, които подадоха поисканите си от премиера оставки може и да запази поста си. Още повече, че това се е случвало вече и със социалния министър, и с енергийния министър.
На по-висок прицел са разбира се са министърът на правосъдието и министърът на вътрешните работи. Това са две ключови министерства особено що се отнася до законосъобразността и налагането на ред.
Мисля, че ще има поне още една-две оставки по други поводи. Една от версиите, които обикалят форумите е, че министърът на правосъдието може да оглави листата за европейските избори, които не са много далеч. Знаете, че в ЕП или отиват политици, които ще излизат от активна политическа дейност, или такива, които тепърва започват. Възможно е да има още няколко размествания, които вече ще бъдат свързани с конкретния повод.
Като цяло обаче съм скептичен, че може да има много широка вълна от недоволство в цялата страна, която да прилича на събитията от 2013 г. Това разбира се е по-скоро очакване и то при условие, че няма много стресиращи външни обстоятелства.
Малки неща като застрахователното дружество, което фалира или кризата с Търговския регистър някак си могат да бъдат овладяни.
Няма как да не се кажат две думи и за това, че имаме някаква свръх активност на Специализираната прокуратура в последните 10-ина дни, каквато не е имало много отдавна. Тя засяга хора, които по един или друг начин са считани за защитени.
На какво се дължи тази активност на прокуратурата срещу тези хора според Вас?
На размера на щетите. Ако е вярно това, което днес беше написано, че на седмица са се губели по 1,5 млн. лева (става въпрос за последната акция на прокуратурата срещу „Винпром Карнобат”, бел. ред.), трябва да умножите по пет, за да получите месечния ефект и после си представете колко изгубени пари от данъци са това на годишна база. Нещата изглеждат наистина изключително мащабни.
Има дефицити в закона, не е ясно до кого и как ще се стигне, но е факт, че не са много хората, които могат да инвестират и да организират такива производствени мощности, вкл. С охранителните камери, засичането на дронове и всичко останало, дори в случая с Карнобат да докарат работници от Армения.
Затова и си мисля, че упреците към г-н Радев могат да бъдат отнесени и към този тип затваряне на очите на полицейските управления в рамките на общините.
