Димитър Ганев е български политолог, доктор по политология и автор на книгата „Пътят към конституцията“.
Той завършва Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио Кюри“ в родния си град Варна. Продължава образованието си в специалност „Политология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
През 2012 г. придобива магистърска степен по „Политически мениджмънт“ в същия университет. През февруари 2013 г. е приет за редовен докторант към катедра „Политология“ на Софийския университет и защитава дисертация през ноември 2016 г.
Димитър Ганев е бивш стипендиант на българското бюро на германската фондация „Конрад Аденауер“ в периода 2008-2012 г.
Между 2011 г. и 2016 г. работи като политолог в социологическа агенция „Галъп интернешънъл“. В същия период се присъединява към института „Иван Хаджийски“ и става участник в ежемесечните вътрешно и външнополитически анализи на института.
През юни 2016 г. съосновава изследователски център „Тренд“ заедно с политолога Анастас Стефанов и социолога Евелина Славкова.
Г-н Ганев, днес стана ясно, че ГЕРБ и СДС ще се явяват в коалиция на евровота. Защо за първи път от 10 години ГЕРБ няма да се явят сами?
Логиката тук до голяма степен се базира на това, че „Демократична България”, които водиха преговори със СДС в последния един месец, имаха възможността да направят едно много по-широко обединение на традиционното дясно iили синьото, както искате го наречете.
Това недвусмислено можеше да привлече към тях десни избиратели. С подкрепата на СДС към листата на ГЕРБ практически това вече е невъзможно. Това е от една страна.
От друга страна, трябва да имаме предвид, че за СДС е напълно ясно, че в листата на „Демократична България” практически е невъзможно за тях да имат депутат в ЕП. По всяка вероятност първите две места ще бъдат запазени за „Да, България” и за ДСБ, а СДС в най-добрия случай щеше да бъде трета. „Демократична България” да вкара трима представители в ЕП е абсолютно невъзможно.
Освен това партньорството между ГЕРБ и СДС може да продължи и след европейските избори, а именно на местния вот, където една подобна коалиция може да даде сериозно предимство на ГЕРБ в някои от големите градове. Имам предвид най-вече Пловдив, София и Варна. Разбира се, така СДС ще има по-силно представителство в тези общински съвети през листата на ГЕРБ. Това е основната логика на подобен тип обединения.
Защо Бойко Борисов избра именно СДС?
СДС е марка, СДС е бранд, но СДС след себе си не води кой знае колко сериозна електорална подкрепа. По последни данни, които имаме буквално от преди една седмица, електоралната подкрепа на СДС е около 20 хил. гласа.
За сметка на това тя легитимира ГЕРБ като партията, която може и до голяма степен мобилизира тези „стари СДС-ари”, грубо казано, които не са симпатизанти на ГЕРБ, но през годините са гласували за СДС.
Освен тези 20 хил. души, които носи със себе си СДС и вероятно ще излязат и ще гласуват за тази листа, те могат да привлекат и периферен вот към това.
Споменахме вече преговорите между „Демократична България” и СДС – защо обаче ДБ категорично отказа да работи със СДС и по този начин да формира стабилно обединение в дясно?
„Демократична България” в последните няколко месеца направи сравнително трудно обединение между ДСБ и „Да, България”. Там бяха казани тежки думи преди парламентарните избори през 2017 г. и тогава имаше отказ, ако си спомняте, от партньорство между Христо Иванов и Радан Кънев.
Въпросът е, че техните резултати и по социологически проучвания, и на последните парламентарни избори сочеха, че поотделно те няма как да имат представителство в ЕП.
Направиха трудна конструкция между ДСБ, „Да, България” и „Зелените” с цел да повишат своите шансове за представителство в ЕП и всяка една нова партия нанася щета върху тези баланси в коалицията. Много трудно една партия би могла да влезе в тази конструкция след като има два силни субекта (имам предвид „Да, България” и ДСБ) и да се „намести” за по-избираемо място.
Това е и основната причина „Демократична България” да не пуска нови формации в своето обединение, а и тези нови формации нямат никаква мотивация да участват в подобно обединение.
Когато гласовете на СДС се влеят в тези на ГЕРБ на евровота, възможно ли е „Демократична България” изобщо да не може да изпрати свой представител в ЕП?
То и със СДС беше много възможно „Демократична България” да не изпрати. По-трудно става, разбира се, за „Демократична България”, без да казвам, че е невъзможно. Ще кажа, че това би било огромно предизвикателство.
Ако СДС беше част от „Демократична България”, освен тези 20 хил. гласа тя е бранд и легитимационен механизъм за това да се покаже, че коалицията е пълно обединение на партиите от традиционното, старо, градско пространство.
Без СДС, която е най-важната част от подобно обединение, те изглеждат като просто две партии, които са се събрали и се опитват грубо казано да си съберат аритметично електоратите за по-висок резултат.
Именно в тази връзка искам да припомня, че Реформаторският блок успяваше да обедини всички тези партии и действително постигна някакви успехи. Без СДС това ще е много трудно.
Защо партиите от традиционната десница толкова време вече не могат да се обединят? Припомням, че и на последните парламентарни избори трите формации спечелиха всяка по 3% от гласовете.
Вижте, там има наслоени личностни конфликти бих казал от десетилетия вече, които практически не могат да бъдат решени. Тези личностни конфликти до голяма степен „изядоха” коалицията, не сега, не преди две години, ами още преди 10 години. Абсолютно несъвместими са някои личности под една обща листа.
Тук има и една друга формация – ДБГ. Тя като че ли не се присъединява към никой от „лагерите” – какво се случва там?
На ДБГ се гледа от тези партии като на тази с най-слабо влияние. Добре си дават сметка от ДБГ, че те не могат да седнат на масата със силна опозиция. Наличието на подобна опозиция кара представителите и на „Демократична България”, и на СДС (вероятно с ГЕРБ не са водени разговори) по някакъв начин да не им дават мястото, което те искат. Това води и до неуспешен финал на преговорите.
