Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“.
Гълъбов е научен сътрудник ІІ степен в Института по социология към Българската академия на науките в периода 2005–2008 г. Доцент в Департамент Политически науки на Нов български университет.
Ръководител е на Работната група по ромските въпроси при Националния съвет по етнически и демографски въпроси при Министерския съвет в периода 1997-2001г. Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-).
Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003). Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Заместник-председател на Научния комитет на Асоциация EUROPA – Лимож, Франция (2004) Председател на Управителния съвет на Институт за публични политики и партньорство (2005). Член на редакционния съвет на списание „Лидер“ (2005–2006). Член на редакционния екип на списание BM „Business Magazine“ (2008).
Доц. Гълъбов, вече три дни тече драмата между управляващите относно оставката на министрите. Прав ли е Валери Симеонов, като укорява Борисов, че управлява еднолично?
Строго погледнато това, което казва г-н Симеонов е правилно, защото той казва, че това решение на министър-председателя е в нарушение на т.6 от коалиционното споразумение. Въпросната точка определя, че смяната на министри става според правилата на Министерски съвет, респективно след решение на Народното събрание, но след уведомяване на коалиционния партньор.
Всъщност точката на напрежение е в това, че решението на министър-председателя не е било съгласувано с коалиционните партньори на ГЕРБ от „Обединените патриоти”. Това е реалното ниво, на което започна този разговор и ми се струва, че днес би трябвало да се намери някакво разумно решение.
В същото време това не е първият случай, в който от ОП реагират срещу смяна на министри. Това е може би и съществената разлика в този кабинет „Борисов – 3”.
Разликата идва от това, че ОП още когато беше искана оставката на Теменужка Петкова заеха категорично една позиция, според която ГЕРБ не трябва да жертва фигури при всеки случай, при всяка атака от опозицията или при всяко искане на оставка.
Така че в това отношение има и предистория, но точката на напрежение е тази, както я формулира и Красимир Каракачанов – боксуващата комуникация в рамките на коалицията.
Във връзка с това, което каза Каракачанов според Вас кой с кого не си говори, тъй като например Каракачанов и Симеонов поне веднъж седмично се виждат с Борисов на заседанията на Министерски съвет?
Така е. Според мен има напрежение по другата линия – по линията спрямо парламентарната група на ОП. С други думи – комуникацията по-скоро между двамата вицепремиери и председателя на ПГ.
Трябва да имаме предвид, това е и много важно обстоятелство, че всъщност става въпрос за три партии с една обща парламентарна група. В това отношение комуникацията веднъж между двамата вицепремиери, но много повече между тях и парламентарната група – там е по някакъв начин влошена ситуацията и това веднъж е проблем на трите партии, но се пренася и върху цялото управление.
Водевилна ли е според Вас битката на Сидеров срещу коалиционния му партньор Симеонов, кого обслужва Сидеров и по чие указание той напада Симеонов?
Много би ми се искало това да са само междуличностни отношения. Лошото е, че те влияят и върху политическите отношения, поне върху публичното говорене.
Съществената тема в конкретния случай е от гледна точка на разбирането, което имат отделните участници в управляващата коалиция за това как би трябвало да се реализира управлението. Виждаме много ясния стил на г-н Симеонов, който е много конкретен, много последователен в действията си.
Между другото това влияе върху обществената оценка за действията му, защото ми се струва, че хората като цяло одобряват подобен тип поведение.
От друга страна имаме желанието на г-н Сидеров да изгражда едно по-спокойно, по-овладяно управление, което на свой ред е малко изненадващо по отношение на неговия собствен политически профил.
Надявам се, че междуличностните им отношения няма да продължат да изглеждат като напрежение между две политически формации, тъй като и трите формации, включително ВМРО, разчитат на един и същи сегмент от българските избиратели. В такъв случай противопоставянето помежду им не им носи пряка електорална, а създава впечатлението за ясно очертано напрежение в управлението.
Очаквате ли все пак партията на Валери Симеонов да оттегли подкрепата си от управлението- те вече обявиха, че ще гласуват против оставките на тримата министри – и какво ще се случи ако НФСБ се отделят?
Краткият отговор е не – не очаквам НФСБ да се оттегли от коалиционното споразумение, тъй като това не би се отразило върху самото управляващо мнозинство по толкова сериозен начин. В крайна сметка те са само определен брой депутати в рамките на парламентарна група.
По-сериозният политически мотив е в това, че такова движение, в което НФСБ денонсира собствената си подкрепа и собствения си подпис както под споразумението, така още повече под програмата за управление, е прекалено сериозен и радикален ход в началото на една предизборна кампания, която вече е в ход.
Подобно решение би трябвало да изисква много по-сериозно обяснение пред избирателите на НФСБ, за което вече няма време.
По-скоро очаквам да бъдат изработени някакви минимални стандарти на взаимодействие и на комуникация между участващите в коалиционното управление, които да намалят възможността от подобни ситуации на тази, на която сме свидетели в момента.
Споменахте, че вече партиите са в предизборна кампания. Това наистина може би е така – предстоят европейски избори, след това и местни. Как ще се отразят на броя на гласовете, които ще получи НФСБ на следващите избори тези конфликти, в които той продължава да задълбава в момента?
Аз казвам, че засега усещането ми е, че той по-скоро печели от това, защото той се конфронтира с неща, които са разпознаваеми във всекидневния живот на българския гражданин и ми се струва, че това по-скоро му печели симпатии.
Ето един конкретен пример: Политиката на НФСБ, както и на „Атака”, винаги е била по някакъв начин насочена към ограничаване на проблемите във всекидневното общуване с ромските квартали.
Акцентът върху наредбата за спазване на тишина и т.н. беше насочена по дефиниция срещу ромските сватби, срещу всичко това, за което има десетки и стотици сигнали в полицията всеки месец.
Всъщност тази политика в един момент се оказа интерпретирана през проблемите по Черноморието. Това изкривяване на първоначалния замисъл на патриотите доведе г-н Симеонов до ролята на човек, който се бори срещу организирани групи от интереси по българското Черноморие. Това се вижда от хората и ми се струва, че това би могло да допринесе за подкрепа за НФСБ.
Големият и съществен въпрос стои в това в какъв тип предизборна кампания навлизаме. Тя е много специфична, защото сме имали подобен тип само през 2007 г. до сега. Това е ситуация, в която имаме в една и съща година европейски и местни избори. Това беше годината, в която ГЕРБ се утвърди като политическа сила в България.
Това е ситуация, в която партиите в момента са вече в ситуация на предизборна кампания, но не са прицелени към по-близките избори, а ги интересуват много повече местните, които са след една година.
Така че до каква степен тази симпатия, която изпитват част от българските граждани към г-н Симеонов ще се реализира, зависи от това как ще се явят ОП на европейските избори.
Това е точката на напрежение в отношенията между „Атака” и НФСБ, тъй като НФСБ до момента не дава ясни сигнали, че е готова да се яви в обща кандидатска листа на европейските избори. Докато „Атака” настоява това да се случи точно така.
Имаме една специфична каскадна предизборна кампания, в която спрямо тези два хоризонта – европейските и местните избори – всяка една от тези три партии, включително и ВМРО, ще се опита да се дистанцира максимално от управлението, ще се опита да оказва натиск върху ГЕРБ, ще се опита да печели някаква симпатия през по-радикално поведение.
Влизаме в гореща есен, по време на която ще станем свидетели на много подобни изявления по медиите. Важното е кой къде ще застане в началото на предизборната кампания.
А очаквате ли този натиск, който се оказва върху ГЕРБ, да подейства върху нервите на премиера, той да хвърли оставка и да сме изправени и пред предсрочни парламентарни избори?
ГЕРБ два пъти вече направи това. Аз смятам, че този път и мнозинството, и ПГ на ГЕРБ, и самите ръководители на партията не са готови за трети път да постъпят по този начин.
Ако излезем извън психологията и извън анализа на личностните предпочитания на отделните политици, ГЕРБ няма полезен ход ако за трети път се оттегли от управлението.
Дори да спечели на следващи парламентарни избори отново повече гласове, това ще го изправи отново пред поредна много тежка конфигурация на коалиционно управление.
Струва ми се, че в краткосрочен план ГЕРБ ще направи всичко възможно да тушира тези напрежение, да балансира натиска на другите три политически формации и да препотвърдят това, че те са заедно не защото са си симпатични и имат някакви топли емоционални отношения помежду си, а защото са приели една обща програма за изпълнение, която трябва да се завърши.
Надявам се, че днес ще се постигне подобно съгласие, но очаквам през следващите месеци отново да бъдем свидетели на подобен тип ситуации заради специфичната предизборна кампания, в която се намираме вече.
