Ролята на руския патриарх Кирил, който дойде в България заради честванията за 3 март, напомняше по-скоро за външния министър на Руската федерация Лавров, отколкото за висше духовно лице. Това каза в интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ богословът доц. Дилян Николчев.
„Освен това всички външни белези по време на срещата между президента Радев и руския патриарх по-скоро сочеха за политически диалог, отколкото за посещение на добра воля и внимание на духовник от ранга на Кирил”, коментира Николчев.
Според него отправката към Съветския съюз и „българските другари” е била неуместна.
„Тя звучи дори и обидно, нищо че е изречена за български държавници от времето на „Варшавския договор“ и „СИВ“, защото на втори план констатацията на патриарха, че „българските другари“ от онова време не можели да говорят, без да държат пред себе си „хартийка“, се отнася в по-широк контекст до българите – те са били глупаците, съветските ръководители – не, но виждате ли настоящия български президент не бил нещо друго, бил харизматичен, нещо повече – бил харизматичен лидер и „прекрасен оратор“. Простете ми, но последните думи на „любезност“, или нещо повече от страна на Кирил, трудно бих могъл да приема, но това е вече лично и със сигурност – субективно мнение”, коментира още богословът.
И добави:
„Освен това, направо цинично е от страна на патриарха-политик да ни връща във времето на социализма и да ни убеждава, че Руската и Българската църква тогава формулирали позициите си „с мълчание“ поради тежките политически условия, както се изрази той, забравяйки формулирането на собствените си позиции по онова време. Тук дори нямам предвид неговото агентурно минало, макар че „едното от другото не могат да се разделят“. Говоря за неговата официална дейност като висш духовник на Руската православна църква във времето на СССР и личните му позиции по обществено-политически въпроси, всичките изцяло обслужващи съветската политика”.
Цялото интервю с доц. Дилян Николчев може да видите ТУК.
