Доц. д-р Дилян Николчев е изследовател в областта на църковното право и устройство и управление на БПЦ.
Роден на 18 март 1961 г. в гр. Плевен. Завършва Богословие в ДА „Св. Климент Охридски“ (1986). Специалиира Римско право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (1996–98). Правни науки в ЮЗУ.
Специализира в Института за изучаване на източните църкви в гр. Регенсбург, Германия (2002).
Ръководител на Катедра по практическо богословие (2007); председател на Общото събрание на БФ (2007–11; 2015 -); технически редактор и литературен сътрудник в Синодално издателство; член и главен редактор на редакторската колегия на сп. „Богословска мисъл“; член на СУБ. Награда от СУБ за принос в науката (2009).
Руският патриах Кирил идва днес по повод честванията за 140-та годишнина от Освобождението на България. Политическа или религиозна е визитата на патриарха?
Явно така зададен въпросът не е случаен, т.е. вероятно се има предвид ноторно публично известното, че настоящия руски патриарх Кирил Гундяев е в изключително близки отношения с Кремъл, най-вече със „стопанина“ на Руската федерация – Путин. Толкова близък е Кирил на Путин, че преди години получи височайша покана от президента-цар да премести своята резиденция в Кремъл. На свой ред, Кирил похвали тогавашният министър-председател Путин, назовавайки го „божие чудо“. И не само: руският патриарх участва изключително активно в дипломатическите и активните пропагандни мероприятия на руското държавно управление по въпроси и проблеми, които са в интерес на Русия и нейната геополитическа стратегия; за пример посочвам поредица от политически изказвания на руския патриарх по украинския въпрос и по сирийския. Прочее, като изследовател се опитвам да черпя информация извън официозната, а за Кирил тя не е от най-църковните. Имам предвид сериозните архивни податки, че Кирил е един от най-активните сътрудници на КГБ от съветския период. Припомням, че още през 1991 г. такава информация, вкл. и за агентурния му псевдоним – Михайлов, бе оповестена не от друг, а от парламентарна комисия на „Думата“, комисия, известна като комисията „Якунин – Пономарев“. В следващите години в Русия и най-вече в Естония изследователи публикуваха десетки още архивни свидетелства, потвърждаващи агентурата му съпричастност към КГБ. Такива свидетелства се откриват и в Комисията по досиета – документи на български език. От тях е видно, че Кирил, още като епископ, е работил изключително за съветските тайни служби, подчертавам – атеистични! В този смисъл е редно да си зададем въпроса дали в България пристига духовник, или чекист, скрит зад расо. В тази връзка си спомням за един анекдот, разказващ се в СССР на ухо, заради който вероятно мнозина са попадали в лагери и затвори. Той гласеше: „Знаете ли до къде се простира Св. Синод на РПЦ и от къде започва КГБ?“. Отговор: „От подрасника под расото, на което се пришиват пагоните“. В този смисъл, без да изпадам в конспиративност, опирайки се единствено на установени факти, смятам, че визитата на Кирил в България е заредена изцяло с политически задачи. За мен специално той не е добре дошъл в домът ми.
Защо идва на 3 март, а не на Великден?
Този въпрос отново препраща към първия, който ми зададохте, т.е. руската дипломация е потърсила подходяща легенда, казано на агентурния език от времето на Кирил като агент на КГБ, дата, която е най-удобна за обяснение защо пристига руския патриарх – 3 март, ден на Освобождението на България… Този ден – исторически паметен и празничен – обаче едва ли е църковно и богословски значим, за който и да е от двете поместни църкви, т.е. той е по-скоро „безличен“ от гледна точка на богословските и църковните проблеми, най-вече съвременните, напр. този за статута на Македонската православна църква. Но както казах, това е просто фасада.
Идва ли руският патриарх у нас като компенсация на Путин?
Не знам дали за компенсация на Путин или за подготовка на негово посещение в България – също с политически цели, целящи да откъснат страната ни от евроатлантическите демократични ценности, но това, което за мен е ясно, е, че в по-голямата си част сегашните отношения между руското държавно управление и Руската православна църква са подчинени на идеологията на Путин за взаимна легитимност на двете институции – държавната и църковната, като проблемът в случая е, че Руската православна църква възприема „функциите на полкови военен свещеник, който изпълнява задачи на командването“, т.е. на Путин. Което означава от богословска гледна точка „национализация на православието“, превръщането му в политическо оръдие на руската политика във вътрешен и външнополитически план. Например, в дневния ред на Путин, видно от събитията от последните години, присъства и стремежът му за възстановяването на влиянието на Руската православна църква на Балканите. В бившите югославски републики, вкл. и в Македония, чийто богомолен народ от десетилетия се опитва да извоюва самостоятелен църковен статут, но Москва не подкрепя това. Прочее, само преди дни външния министър Лавров посети Белград, придружен от Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев), председател на отдела на РПЦ за външноцърковни отношения, който директно заяви, че БПЦ не трябва да подкрепя стремежите на Македонската църква, а трябва да се солидаризира със Сръбската и Руската православни църкви. С други думи – политика.
