Доц. Георги Рачев е климатолог с дългогодишен опит. Той е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ .
На 22 септември настъпи астрономическата есен. Какво време да очакваме през този сезон?
Типично есенно време. Слънцето вече, по височина над хоризонта, съответства на това слънце, което е в средата на март месец. Все още е доста топло, но земята започва да изстива, макар и по-бавно. Лятото свърши. Това обаче не означава, че няма да има температури близки до 30 градуса, а може и над 30 градуса – случват се всяка година, дори и през октомври, но това ще бъде за кратко и те ще са абсолютните максимални температури. Сутрешните температури ще стават все по-ниски и под 10 градуса, докато след обед, до края на септември очакваме температури около 17-25 градуса – зависи за коя част на България става дума, защото по морето есента винаги е била много по-мека и по-топла. В средата на октомври могат да ни очакват първите по-сериозни слани. До края на септември няма никакви индикации да ни очакват слани, а те са най-опасните природни явления за този сезон, що се отнася до селското стопанство.
До преди няколко дни, дневните температури бяха над 30 градуса. Лятото тази година продължи относително дълго. Вие мислите ли, че има някаква закономерност между времето през лятото и това през зимата, тоест – ако сме имали топло лято, зимата също ли ще е по-мека?
Тези закономерности обикновено са характерни за някоя област, но за мен като професионалист, с повече от 30 години стаж, будят единствено усмивка. Точно през този сезон медиите обръщат внимание как в Ловеч е цъфнал люляк, а в Кюстендил – ябълка. Това било предвестник за сурова зима. Това означава ли, че в Дупница, като нямаме цъфнали ябълки, зимата ще бъде топла?! Това са много стари наблюдения на хората – те са правили връзка между различните явления, а този подход в днешно време не е валиден.
Януари месец 2017-та беше много студен и бяха отчетени доста рекорди, но това не направи зимата студена, напротив – направи я нормална, защото през февруари температурите бяха с 6-7 градуса по-високи от нормалното. Това са естествените движения на това изключително сложно природно явление климат. Трябва да правим разлика между климат и време – времето е моментното състояние на атмосферата, а климатът е нещо много по-голямо. Когато говорим за промяна на климата, обикновено сравняваме периоди с продължителност от десетилетия. Поне 30 години трябва да се наблюдава едно явление, например затопляне, за да говорим за промени в климата.
Наистина, през последните 30 години, ние наблюдаваме все по-високи и по-високи температури, не само у нас, но и навсякъде по Земята. Съвсем нормално е в една дългосрочна прогноза да очаквате следващият сезон да бъде малко по-топъл от нормалното.
Есента, която ни предстои ще е малко по-топла. Септември месец дотук е с около 4 градуса по-топъл от обикновено, но през тази седмица, която ни остава до края на септември, температурите ще бъдат нормални, малко по-ниски от нормалното за сезона. Септември ще завършим с положителна аномалия в рамките на около 1,5 градуса.
Октомври също ще бъде по-топъл от нормалното – това означава, че ще има периоди с много високи температури и обратното – с много ниски.
По-важното за този сезон е, че навлизаме в една продължителна суша. Август месец беше доста сух, септември също. Няма сериозни стопански валежи. А дългосрочната прогноза на Американската агенция за изследване на атмосферата и океаните (НОАА) дава доста сухо време за Балканския полуостров. Ще се събере един доста продължително сухо време.
Говорили сме и преди за глобалното затопляне. Можем ли да кажем, че есента ще е по-топла от обикновено, защото Земята е по-топла?
По принцип тази права връзка може да се установи и това не е никак трудно. Не само у нас, но в целия свят температурите са по-високи от обичайните. Не случайно НАСА и НОАА обявиха този август като вторият най-топъл август от 1885г., откакто се води статистика. Този месец беше с 0,8 градуса по-топъл от средната характерна температура. Миналата 2016-та година се оказа най-топлата година, откакто се водят метеорологически наблюдения, с 0,9 градуса по-висока температура.
За Земята и за океана, повишението от 1 градус е нещо сериозно. За мен обаче не буди съществено безпокойство. Не знам защо по-топлото време е свързано само с нещастие. Напротив, това лято, което мина, беше много добро за два отрасъла – селското стопанство и туризма.
Почти 6 млн. тона пшеница и ечемик ще приберем, над 3 млн. тона царевица ще приберем, както и уникална реколта от слънчоглед – 2,1 млн. тона или 5% от световния добив на слънчоглед. Малка България произвежда 10 млн. тона зърно – това се дължи на топлото време и сравнително добрите валежи през лятото.
Няма нищо трагично, че е малко по-топло. А туризма – 112 дни перфектно лято. Този туризъм и селското стопанство ще генерират милиарди приходи.
Тези теории как България вървяла към „опустиняване” са неверни. Не мога да си представя, че тук ще садим банани и че ще се разхождат маймуни.
Има две по-сериозни прогнози за зимата. Зимата е сезонът, през който ние се отопляваме, а това отнема сериозна част от бюджета на всеки един българин.
Миналата зима петима български граждани умряха от студ в собствените си легла. Това е недопустимо за XXI век в европейска държава. Няма здрав разум, който да може да го възприеме като нормално. Около 400 000 българи преживяват всеки месец с под 220 лв. на месец.
Може би ще ни узрее рано или късно главата, че въздухът е еднакъв за всички. Независимо дали си милиардер или взимаш 180 лв. пенсия, и двамата дишат един и същи въздух. А той през зимата в България е мръсен. Отоплението на въглища и дърва започва. Всичко това води до много сериозно замърсяване на въздуха.
Трябва много сериозна политика в тази посока. И ни предстоят огромни проблеми, защото трябва да ги решим в рамките на няколко години – в това число влиза отоплението и безнадеждно остарелият автопарк у нас. В България има около 3,5 млн. коли и може би половината са на възраст под 15-20 години. Те са движещи се чудовища, които бълват отрови. В близките 10 години не виждам надежда това да се промени, но все от някъде трябва да се започне. Новият министър на екологията възнамерява да забрани вноса на стари коли. Това ще удари по джоба на българина, но ще си спестим много пари от лекарства. Това е малката стъпка, която трябва да се предприеме.
Европа иска да изхвърли дизеловите двигатели. Нали се сещате какво ще стане с тези коли от Западна Европа – една голяма част от тях ще дойдат в България.
Напоследък се правят все по-големи усилия за производството и популяризирането на електромобилите. Остава надеждата, че скоро ще бъдат достъпни за всички хора.
Това е надеждата, но двигателят с вътрешно горене няма да изчезне. Лидерите в Европа твърдят, че до 2030г. няма да се произвеждат автомобили с такива двигатели. Това, според мен, не е възможно, защото електромобилът няма никакви икономически показатели в този момент. Той е полезен за града и става все по-добър. Аз обаче първоначално бих забранил във вътрешността на града да влизат автомобили или да влизат, ако плащат много високи такси.
Големият проблем на електромобилът е батерията. Необходим е революционен скок в тези батерии. Дотогава те не са особено полезни.
Надявам се обаче процесът на развитие да продължи.
Надявам се във Формула 1 да въведат правило да завършват състезание с един резервоар. Това ще накара инженерите да направят двигателите с вътрешно горене още по-малки, още по-компактни, още по-икономични.
Трябва да се търси златното сечение – да се задоволяват нуждите на хората и същевременно да не се руши природата. Това е напълно възможно. Западна Европа го доказа.
За още интервюта, анализи и коментари харесайте страницата ни във Фейсбук.
