В края на май или начaлото на юни, Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да публикува пътна карта с условията, които ще се наложи страната ни да изпълни за членство във Валутно-курсовия механизъм, известен като ERM 2.
Според предварителните индикации, след проведените в края на април разговори по темата, участието в Банковия съюз ще бъде поставено като условие преди включването на България в „чакалнята на еврозоната“. Това е изискването, което управляващите в София, се опитват да оспорят на всяка цена. На практика, Банковият съюз беше въведен през 2013-та, във връзка с кризата в сектора и включва три елемента: Единен правилник, Единен надзорен механизъм и Единен механизъм за преструктуриране. Вторият компонент буди опасенията на кабинета, защото предполага, че ЕЦБ ще поеме контрола над трите най-големи банки у нас: „Уникредит Булбанк“, Банка ДСК и ПИБ. След извършената проверка на качеството на активите на финансовите институции у нас през 2016 на ПИБ, беше наложена корекция на капитала от 420 млн. лв., идващи от провизии по корпоративния портфейл. Явно ЕЦБ няма доверие в извършения от БНБ одит на банковата ни система.
По време на парламентарен контрол относно присъединяването на България към еврото от 23 март, финансовият министър Владислав Горанов, увери, че банковата система на страната е стабилна и капитализирана. Той разви тезата, че Банковият съюз е създаден след като България е подписала договора си за членство с ЕС, предвиждащ участие в еврозоната и следователно, България трябва да влезе първо в ERM 2 и едва, когато се присъедини към единната валута – и в Банковия съюз. Министърът даде пример с Латвия и Литва, които влязоха в еврозоната и Банковия съюз съответно през 2014 и 2015. С това, между редовете на изказването му, се разбра, че България е третирана по различен начин. Но въпреки направеното внушение, Горанов за пореден път не даде убедителна аргументация защо не иска да се присъединим към Банковия съюз.
Ако ЕЦБ излезе с подобно искане обаче, то няма да е лишено от логика. България е в условия на валутен борд от края на 1997-ма, а от приемането на еврото през 2000-ната – левът е привързан към него. За да влезе една страна в еврозоната, тя трябва да престои в „чакалнята“ поне две години, приравнявайки националната си валута към единната, което означава, че в макроикономически план страната няма да има проблеми.
Искането на Европа за влизане на България първо в Банковия съюз има още тактически и стратегически аспект. Тактическият е свързан с отлагане на присъединяването към ERM 2, а стратегическият – с липсата на доверие към България от страна на 19-те страни членки плюс Дания и ЕЦБ, които трябва да вземат единодушно решение. Недоверието се дължи на корупцията и качеството на българските институции. Всъщност, офертата за Банковия съюз ще бъде нещо като политическа сделка: ако надзорът е доволен, няма да има проблем да влезем в ERM 2. Засега българските управляващи са с идеята, че ще преговарят по темата, което може да се окаже една много наивна оценка. Балканските номера от известно време не се толерират от останалите страни членки на ЕС.
Въпреки, че управляващите станаха много настойчиви, за присъединяването на Бълария към единната валута, тази активност не е свързана толкова с желание за по-тясна интеграция с останалите от Блока. Зад нея по-скоро прозира страха да загубим достъпа до голяма част от европейските фондове. А това може да се отрази сериозно на подкрепата, която има министър-председателят от страна на бизнеса.
За липса на по-сериозна стратегия говори и отсъствието на сериозен обществен дебат как ще се отрази влизането в еврозоната на българската икономика и доходите на хората.
В началото на май в „Клуб Investor”, подуправителя на БНБ Калин Христов коментира, че „не е ясно, доколко цените и доходите у нас ще се доближат до европейските“, предупреждавайки, че може да има инфлация. Той призна, че темата за конвергенцията или за повишаването на доходите и цените след присъединяването към единната валута, е била във фокуса на доклад, който българските власти разпространили в края на април, по време на заседанието на Съвета по икономическите и финансовите въпроси на ЕС. От проучването ставало ясно, че има положителен сценарий. Като пример Христов посочи Италия, но бил възможен и отрицателен, т.е.дивергенция или раздалечаване, когато страните се връщат в развитието си. Подобна ситуация е наблюдавана в Гърция. По думите на подуправителя на БНБ инфлацията ще дойде по линия на приравняването на най-евтините стоки, които сега струват 1 лв. на 1 евро.
 трябва да публикува пътна карта с условията, които ще се наложи страната ни да изпълни за членство във Валутно-курсовия механизъм, известен като ERM 2.){kind=link}