Премиерът Борисов за пореден път се изяви като човек, който може да взема решения вместо министрите си и потуши недоволството на четирите работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, които поискаха оставката на ресорния министър Теменужка Петкова, заради кризата с повишените около 30 процента цени на свободния пазар на ток.
На пръв поглед той спаси енергийния си министър. Но цената беше унижение, защото едноличното му решение показа, че Петкова не е в състояние да успокои бурята и се нуждае от намесата на министър-председателя. От друга страна, макар и видимо некомпетентна, министърката запази поста си, макар че здравата логика сочи, че в подобна ситуация тя би следвало да подаде оставката. От кумова срама. Поне такава е практиката в реалната икономика – който не може да си върши задълженията, си отива или го освобождават…
Въпреки ефектната енергийна вихрушка и успокояването на духовете, което последва след двучасовия разговор на Борисов с работодателите, остават много въпроси. Че Петкова не може да се прави с политиката в сектора е ясно, но с какво Борисов е по-добър властелин на ресора от нея? Може ли сложната плетеница от интереси в енергетиката да се реши „ex prima vistae”, без сериозно обсъждане и то като премиерът клекна и прие предложението на работодателските организации? Толкова добро ли е то, че освен енергийният министър и Борисов загуби авторитета си и доказа, че не той, а работодателите дърпат конците на държавната политика?
Сделката между министър-председателя и работодателите за цената на тока няма да реши проблема със започнатата и незавършена либерализация, а само ще създаде условия за допълнителни дефицити в енергетиката. На свободния пазар след промени в Закона за енергетиката трябва да излязат всички производители на електроенергия с преференциална цена – топлофикациите, когенераците, заводските централи и ВЕИ-тата с инсталирани мощности над 5 мегавата. В момента те продават произведения ток на НЕК по фиксирани цени.
Промените ще ги задължат, по думите на Делян Добрев, депутат от ГЕРБ и председател на енергийната комисия в НС, да продават енергията си на свободния пазар. (Разбира се, задължението да излезеш на свобония пазар, е доста странно, при положение, че има електроенергийна борса и производителят на енергия осъществява дейност с цел да продава произведеното.) Предвижда се договор за разлика, който да компенсира дупката в цената между договра с държавата и търговията на борсата. Да речем, даден ВЕИ парк има договор с НЕК енергията му да се изкупува за 300 лв./мегавачас. Ако на на борсата енергията се търгува по 80 лв. и той следва да получи от държавата 220 лв./мекаватчас. Какво става, обаче ако цената на борсата се покачи или спадне? Производителят или ще загуби, или ще спечели над договореното.
От друга страна, въпросът с конкуренция на входа на ситемата, остава нерешен и след споразумението с работодателите. Създава се и друг – държавата ще субсидира тока за бизнеса, а държавата – това са данъкоплатците. НЕК на свой ред ще увеличава дефицита си.
Цялата работа много прилича на старата схема от 90-те, по която бяха фалирани много предприятия – не входа и изхода на им застанаха едни и същи лица, които ги зареждаха със скъпи суровини и изкупуваха евтино продукцията им. Така предприятията натрупаха много дългове, а държавата през банките запълваше дупките, до момента, в който се стигна до фалит на кредитните институции.
Какво пречи и сега едни и същи лица през своите фирми да купуват евтин ток от борсата, за който държавата да плаща разликата до субсидираната цена, а през други фирми, да продава субсидирана енергия. Хитро, а?
