СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Евгений Кънев: Без Шенген и еврозоната не можем да вървим напред

Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“.

В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.

Г-н Кънев, през 2018 г. по предварителни данни българската икономика нараста с 3,8%. Колко е средният растеж за Европа, защо българската икономика все още нараства по-бързо и какви са прогнозите Ви за 2019 г.?

Трудно се правят сравнения с цяла Европа, защото имаме различни видове страни в рамките на ЕС, с различно ниво на развитие. Нормално е, когато са на по-високо ниво, растежът да се случва по-бавно, защото и базата е по-висока.

Ние трябва да се сравняваме с другите страни в Източна Европа, с които общо взето тръгнахме от едно и също положение в началото на Прехода. От тази гледна точка виждаме че не можем да сме доволни от растежа в България, тъй като не сме на последно място, но има доста страни, които имат по-висок растеж от нас.

Страната, с която обичахме да се сравняваме в миналото – Румъния почти по всички показатели ни надминава през последните няколко години. Надявам се това вече да тревожи някои хора в България.

Очаквате ли растежът на икономиката ни да се задържи на тези нива и през следващата година, ори положение, че има прогнози за цялостното забавяне на световната икономика – това ще се случи ли и при нас?

Наистина прогнозите не са обнадеждаващи, тъй като има няколко събития, които най-вероятно ще доведат до спад на растежа – ще има такъв, но той ще бъде по-малък от тази година. Тези събития, макар и различни по важност, включват очаквано забавяне на растежа на нашите търговски партньори в ЕС. Там причината са търговските войни на Тръмп, които той води с голяма част от страните в ЕС, най-вече с Германия.

По-високата цена на петрола, която малко или много се пренася в себестойността на продукцията, съответно ще забави растежа, тъй като не може увеличението веднага да бъде поето от пазара.

Имаме ръст на инфлацията, която години наред и в Европа, и в България, беше в рамките на много нисък процент, дори имаше периоди на дефлация. Сега обаче инфлацията започва да расте най-вече заради цената на горивата и особено на природния газ.

Има и други фактори, които не са само икономически – от типа на това, че има избори не само в Европа, но и в България. Ако има и парламентарни избори догодина ще има три, защото вече знаем, че е има европейски избори през май, а през есента ще има местни. Всичко това забавя икономиката.

Вече има анонси от Централната банка, че най-вероятно ще има вдигане на лихвения процент в България през втората половина на 2019 г. Всички търговски агенти и инвеститори калкулират тези очаквания в своята активност и затова смятам, че ще имаме лек спад засега в активността и растежа догодина.

Става ли по-висок стандартът ни на живот с нарастването на икономиката, или има някаква диспропорция в това отношение?

Това е много интересен въпрос, защото сме свидетели, че въпреки че има икономически растеж в продължение на дълги години (всъщност от 97-а година, когато беше последната много голяма криза в България, реално само през 2009 г. завършихме с отрицателен растеж), имаме период на близо 20 години растеж, но въпросът е, че плодовете на този растеж не се разпределят справедливо.

Затова имаме малка група хора, които доста бързо подобряват жизнения си стандарт и доста по-голяма група хора, които пак го подобряват, но много по-бавно. Причините са комплексни. Разбира се тук е важен и фактът, че пазарната икономика дава по-голям шанс на най-образованите, а голяма част от тях напускат България.

Виждаме, че самата структура – демографска, образователна, съотношение град-село се променя и това също има отношение към това, когато говорим как на българина, като средно понятие, как му се повишава стандартът на живот. Явно е, че някои хора, например в София, която вече има средноевропейски начин на живот, живеят по един начин. По съвсем друг начин е в провинцията, където няма работа, няма търсене на стоките, има лоша инфраструктура, по-малко възможности, по-малко бизнес, по-малко растеж, по-ниски доходи.

В провинцията е много по-трудно да се усети промяната и с право, когато имаме такива външни шокове, каквито са цените на горивата примерно, хората негодуват и изразяват своето недоволство.

Как стои пък въпросът с покупателната способност – знаем, че през 2017 г. тя беше на ниво около 50% от средноевропейската. Подобрява ли се този показател и колко време според Вас ще ни е необходимо, за да достигнем средноевропейските нива на покупателна способност?

Предвид факта, че като цяло растем по-бързо от средното за Европа, вече сме стигнали половината от средноевропейските нива на покупателна способност. От една страна позитивно погледнато, само за 11 години членство в ЕС нашето равнище се покачи от 26% до 50%, т.е. почти двойно.

От друга страна ние сме свидетели, че други държави като Румъния, Словакия, Балтийските републики растат много по-бързо, много по-бързо правят т. нар. „конвергенция” или сближаване със средните нива в Европа. Имаме държави като Чехия, които вече са на 80-85%, т.е. те са вече много близо до средното ниво.

Ние трябва да сравняваме не само как се движим исторически спрямо базата, но и в сравнение с нашите „побратими” при социализма – тези 6-7 държави, които станаха членки на ЕС. Ако подходим така, сравненията не са радващи.

Ако запазим този растеж, който имаме до момента, колко време според Вас ще ни е необходимо, за да достигнем средноевропейските нива?

Примерно ако растем два пъти по-бързо спрямо Европа, което е трудно постижимо, това означава поне още 30 години. Тъй като тръгваме от много ниска база, растежът се случва много по-бързо, респективно много по-бързо правим тази конвергенция.

Освен това, ако си спомняте в началото, когато ни приеха в ЕС, растяхме с по 4-5-6%, а сега растем с по 2-3%. Ние самите сме намалили много темповете и е нормално да очакваме, че пълното стопяване на разликата няма да стане за 12-13 години. Ще минат поне 2-3 пъти повече време, което означава поне 25-30 години.

И през 2018 г. за съжаление наблюдавахме една негативна тенденция – намаляване на чуждестранните инвестиции в България. На какво се дължи тя според Вас и възможно ли е тя да бъде преобърната през следващата година?

Ето това е част от отговора на въпроса защо по-бавно правим конвергенцията – именно защото няма как да растем без инвестиции, а такива спряха да идват особено спрямо това, което имахме преди кризата.

Тъй като се смениха моделите на растеж в световен мащаб, има обективни фактори на пренасочване на инвестициите от Източна Европа обратно към Западна или към Азия.

От друга страна обаче за някои стани като България има не само външни фактори, които обясняват този драстичен спад, а и начинът на управление на държавата, качеството на публичните институции, бизнес средата, правосъдната система, за която постоянно говорим оказват влияние.

Това са неща, за които всички говорим, но никой не обръща внимание да прави реформи в тези области. При това положение, дори да имаме най-ниски данъци, най-евтина работна сила, това не е достатъчно да преодолее другите рискове, които съпътстват една инвестиция в България.

Това, на което може би управлението трябва да обърне внимание е, че е важно не само да идват инвестициите тук, т.е. не само ниски данъци, лесни разрешителни и т.н. Важно е и как излизат тези инвестиции от България, защото ако примерно вие имате много добра инвестиция, но след това не можете да я продадете на никого, защото имиджът на държавата е такъв, че никой не иска да купува от България, то много трудно се освобождаваш от тази инвестиция и нейната доходност пада.

Вече има случаи на такива големи компании. Знаете за мегаделото ЧЕЗ колко време се точи. Ние знаем поне от няколко години, че ЧЕЗ искат да излязат от България, но няма на кого да продаде. Това е критично важно за бизнес средата – да можеш да правиш перспективен анализ и план, това се отразява в твоята възвръщаемост. Това се чува и това се знае навсякъде.

Какви според Вас са най-спешните мерки, които трябва да бъдат предприети от гледна точка на реформи, за да се подобрят икономическите показатели на страната ни?

Представете си, че Вие решавате да продадете нещо. Ако имате гнил продукт, дори да го сложите в най-лъскавата опаковка, рано или късно се разбира, че е гнил. Т.е. това не е устойчиво.
Преди да започнем образно казано да маркетираме държавата за инвестиции, ние трябва да си оправим къщичката, а това не може да стане без реформи на институциите, на правосъдната система, най-после да отпадне мониторингът на ЕК, да ни приемат в Шенген, в еврозоната. Това ще бъдат позитивните знаци, които веднъж като ги постогнем, ще можем с умел маркетинг да наваксваме това, което ни липсва изключително много и да изпращаме позитивни сигнали към международните инвестиционни среди, а не те да се плашат от заглавията по вестниците за това, че сме най-бедната, най-корумпираната държава, за това, че тук стават престъпления, за това, че има връзка между управлението и подземния свят.

Имиджът на страната е от фундаментална важност за чуждестранните инвеститори. Ако там нещата се оправят, можем да разчитаме че инвеститорите ще започнат да идват, както по-рано и ще гледат на България като на място, което е подходящо и сигурно за техните инвестиции.