Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“.
В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.
Г-н Кънев, от правителството обявиха, че увеличават с 10% заплатите в бюджетния сектор. Знае ли се вече колко ще ни струва това и защо според Вас това се прави точно в този момент?
Не мога да кажа със сигурност колко ще ни струва, но при положение че по официални данни на НСИ около 100 хил. души са пряко ангажирани с централната и общинските администрации, ако допуснем, че средната заплата е около 1000 лева, става въпрос за около 10 млн. лева. Поне така средно смятаме, че би натежало на бюджета. Тук говорим обаче за месечна сума, на годишна база би трябвало да са доста повече. Ефективно погледнато става въпрос за над 100 млн. годишно да се плащат от бюджета.
От една страна това е един нормален процес дотолкова доколкото с времето и с инфлацията най-вече е нормално във времето да се актуализират и заплатите.
По-притеснителното е всъщност, че тези разчети се правят „ангро” и няма значение кой как е работил, изглежда всички ще получат такова увеличение на заплатите. Поне аз не съм чул някаква друга трактовка на този казус.
Другото притеснително е, че с времето вместо да се намаляват служителите в държавния и общинския сектор, всъщност те се увеличават. Статистиката на НСИ от последните 3 месеца показва, че плавно всеки месец с по около 100 души се увеличава тази администрация. Това е доста сериозен ръст.
Дали това е свързано с някакви наближаващи избори и създаване на нов електорат, дали това е свързано с по-добра стимулация на ангажираните, предстои да разберем. Но като цяло целта на електронното правителство, за което се говори вече десетки години, не се случва. Както виждаме се случва точно обратното – върви нагоре бройката заети.
Ако трябва да резюмирам, не е притеснително толкова това, че се увеличават заплатите във времето, колкото това, че нараства самата администрация. За мен това е по-големият проблем.
Как се отразява този проблем на икономиката на страната ни?
Както знаете, всички работодатели се оплакват от недостиг на работна ръка на пазара и постоянно се говори за внос на работна ръка. Не казвам, че тези, които работят в държавната администрация, непременно трябва да отидат на нископлатени позиции някъде другаде.
Така или иначе държавният сектор поглъща част от възможностите на частния сектор. Виждаме как той изтласква частния сектор и реално той е принуден или да търси работници от чужбина, или да плаща по-високи заплати на сегашните работници, независимо дали може да си го позволи, или не. Ако не може да си го позволи, просто трябва да затвори и да освободи и тези, които са заети.
От друга страна нарастването на работната заплата автоматично първо води до по-големи стимули за работа в държавния, вместо в частния сектор, второ кара частния сектор също да вдига заплатите, независимо от различната производителност на труда. И не на последно място се оказва натиск върху пазара на потребителски стоки, тъй като при всички положения когато се качват заплатите, се увеличава и търсенето. Това пък води до увеличаване на инфлацията и от нужда от компенсация на всички останали заети в икономиката.
Виждаме, че от една страна имаме реални предпоставки с времето и с инфлацията, която между другото вече не е тази ниска инфлация от преди няколко години, вече е над 3-4%. Създават се предпоставки за увеличаване на заплатите. Въпросът е кой трябва да е движещ в случая – дали увеличението на заплатите в частния сектор трябва да движи и това в администрацията, или обратното.
При нас в България често виждаме, че административно определената минимална работна заплата и заплатите в държавният сектор често принуждават и частния сектор да вдига възнагражденията. Не знам доколко това е резонно.
Новината за увеличаване на заплатите в бюджетния сектор беше последвана от новина за увеличаване на пенсиите с 5.7%. Колко от това увеличение ще трябва да платят те и колко ще се вземе от НОИ?
Българските пенсии са по-ниски в пъти от средноевропейските, така че е нормално да очакваме те да се увеличават и то с по-бързи темпове. Големият проблем в България е такъв, че поради лоша демография, лоши исторически опити и наследство от миналото, когато всъщност нямаше спестени фондове за пенсии се принуждава държавата да натоварва непропорционално високо новопостъпващите на пазара на труда с вноски, които реално ще бъдат потребени от техните родители, дядовци и баби, които се пенсионират в момента.
От една страна имаме една неприятна демографска картина, където все по-малко на брой работещи трябва да издържат все повече излизащи в пенсия. Както е ясно, натрупаните в НОИ пари не стигат, от години близо 50% от пенсионните плащания се покриват директно от бюджета. Всъщност бюджетът доплаща дефицита, който има в НОИ.
Най-вероятно поради това, че няма откъде да дойдат толкова нови пари в пенсионните фондове, тези увеличения ще станат за сметка на бюджета. Делът на бюджета в изплащането на пенсиите във времето най-вероятно ще се увеличава.
Оказва се всъщност, че над 2,2 млн. пенсионери и между 100 и 500 хил. работещи в бюджетния сектор лежат на раменете на хората, които реално работят в икономиката и плащат данъци. Сега това увеличение на пенсиите и заплатите не е ли несправедливо за хората в частния сектор?
Несправедливо е от гледна точка на това, че работодателите се натоварват с все повече изплащане на социални осигуровки и се оскъпява всъщност цената на трудовите ресурси ез директно това да оказва влияние върху техния стимул. Едно е да увеличите пряко заплатата на някого и това да тежи директно на бюджета, но очаквате по-големи усилия и по-добра квалификация. Друго е да се увеличават социалните вноски, които така или иначе отиват в някакъв фонд, който изплаща пенсиите на други хора.
Така че всяко увеличение на социалните осигуровки, а те ги увеличиха миналата година с един процентен пункт, е допълнителна тежест за работодателите и тя вече надхвърля 50% от чистите заплати, които получават работниците и служителите. Това е огромно натоварване особено върху малкия и среден бизнес.
Ако ние очакваме малкият и среден бизнес да създават работни места, това със сигурност е доста тежко, когато трябва да бъдеш така да се каже „на бяло” – т.е. всички тези разплащания да бъдат официални. Това само по себе си води до създаването на сив сектор.
Тези работодатели, които не могат да си позволят да плащат такива осигуровки, са принудени да влизат в сиви схеми, където се укриват част от официално изплащаните доходи, за да се намалят официално плащаните социални осигуровки.
Като добавим тук и други данъци, които се увеличават във времето – било по линия на данък сгради, било по линия на други общински данъци, виждаме, че лека по лека във времето това бреме се увеличава и става все по-трудно да се прави бизнес.
Увеличаването на доходите всъщност е доста удобно за управляващите. Смятате ли, че те ухажват тази голяма група български граждани с предизборна цел?
Това е най-близо до ума. Естествено, че когато замирише на избори, каквито ще бъдат примерно европейските със сигурност, а през май догодина нищо чудно да има и предсрочни избори с тях. Нормално е да се подготвя почвата със създаването на лоялност от тези, които са бенефициенти на тези увеличения към този, който ги е осигурил. Всички са го правили и по време на прехода, не виждам тук някаква новина.
Въпросът е, че това не е нещо еднократно, а реално е постоянен ангажимент оттук нататък на следващите правителства да изплащат тези увеличени заплати.
Другият момент, който е доста специфичен е, че и до ден днешен държавата осигурява тези чиновници. В този смисъл те са в доста по-добра позиция от всички останали на пазара на труда, където работодателят договаря пакета с тях, касаещ нивата на заплащане и осигуровките, които трябва да се плащат. За мен тези увеличения на заплатите създават доста ефекти в цялата икономика.