Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания „Маконис“. В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.
Миналата седмица дойде изненадващата новина, че отново ще кандидатстваме за еврозоната. Присъединяването ни към механизма ERM II само за последните 12 месеца бе отлагано три пъти. Вие как си обяснявате тази внезапна мобилизация да кандидатстваме до края на настоящия месец?
Ако има щастие в нещастието, това е, че предвид обстоятелствата, създадени от епидемията, се получи нещо като пришпорване за влизане в чакалнята на еврозоната. Това се обяснява с факта, че изведнъж епидемията промени изцяло икономическата обстановка, а от тази гледна точка и самия бюджет. Предвид факта, че трябва да се промени бюджетът и предвид неизвестността, в която се намира и държавата, и икономиката, винаги е важно да имаш резерви. Освен това, от цялата икономическа помощ, която е внушителна, обещава около 3/4 да дойдат от централните банки на съответните страни. За еврозоната това е Европейската централна банка.
А ние се намираме в много странна ситуация, защото от една страна ние не можем да разчитаме на външна помощ, както ако бяхме член на Еврозоната. А от друга страна, предвид факта, че сме във Валутен борд, не можем да печатаме пари, с които да финансираме разходите на бюджета. Това беше поводът и самият премиер да заяви, че сме в много неловка ситуация и един от малкото варианти за реакция в тази ситуация е да се опитаме максимално бързо да изпълним условията за влизане в „чакалнята“, което наложи именно този ускорен курс. Само да отворя една скоба: за да влезем в „чакалнята на еврозоната“, трябва да влезем в Банковия съюз, а ние досега не можем да влезем, защото тестът, който направи ЕЦБ на нашите банки миналата година, показа, че две от нашите банки не отговарят на условията. Те трябваше допълнително да вкарат капиталови буфери, тоест, да се капитализират допълнително. Към този момент има информация, че едната от двете банки го е направила, но другата още не е. Финансовият министър заяви, че около 70% от задачата е изпълнена, но 30% не, най-вероятно от задачата за попълнение на капитал. Ако това стане, ще можем да влезем в Банковия съюз, а оттам и в чакалнята.
Причината, за да искаме да влезем в Еврозоната е, че не можем да разчитаме само на нашия бюджет, а трябва да вземем дълг. Има и друг инструмент, а това е именно помощта, която бихме могли да получим от ЕЦБ, ако сме членове на чакалнята. Например, Хърватия, която още не е член на Еврозоната, получи възможност (както и Дания, но по други причини) да се включи в т.нар. суапова програма на ЕЦБ, която позволява да се използват еврозаеми, било за подкрепа на платежни баланси на курса на съответната валута (както в Дания), било за подкрепа на банките или за подкрепа на бюджета (както ще бъде в България).
Затова и толкова бързо искаме да отговорим на критериите, защото това е един много важен източник на финансиране за държавата.
Споменахте, че една от банките не е отговорила на условията. Все по-често се говори, че ББР ще я финансира по някаква форма, понеже тя няма капитал и ни пречи за еврозоната. Смятате ли, че това е възможно?
По принцип не е позволено нито Централната банка, нито организация, свързана с бюджета да финансира търговска банка. Това е забранено по правилата на ЕС за държавна помощ. За това трябва да се изиска специално разрешение от Брюксел, което не е възможно в тази ситуация. По отношение на нашата Централна банка, то също не е възможно, защото е против правилата на Валутния борд. Затова вероятно се търси схема, например, чрез колекторска агенция, заради която стана скандалът, която да изкупи може би тези лоши вземания, които има банката и може би това ще бъде един от вариантите. Възможно е такъв вариант да се измисли, че банката да бъде капитализирана.
Но подчертавам дебело: това е отговорност на нейните акционери, не е отговорност на държавата.
Какво става със скандала около Българската банка за развитие. Очаквате ли онези 75 милиона да бъдат върнати или трябва да ги пишем за сметка на данъкоплатците?
Те си остават като дълг на съответното дружество, което би трябвало рано или късно да върне този заем. Най-вероятно идеята, ако има някаква бизнес логика в тази ситуация, е, че с този кредит тази агенция ще изкупи на две-три банки лошите портфейли. Но те ще спечелят много повече, тъй като, ако вие продавате лоши вземания с номинал 1 000 лева, цената, на която върви е 200-300 лева.
Тоест, идеята на колекторската агенция, и тя от това печели, е, че тя ще спечели много повече от събиранията на тези лоши вземания, отколкото е дала, за да ги купи. Вероятно част от бизнес плана е с част от тези печалби да върне кредита към ББР. Дали това ще стане, не е ясно, но това е нормалната бизнес логика.
Аз нямам информация някой да е развалял сделката или да е върнал кредита. Най-вероятно няма как да стане. По принцип, за да стане сделка с държавна банка за такъв голям заем, няма как да е станало без да е подозирано от най-високо ниво. В този смисъл няма как да твърдим, че единствено този, който беше освободен е виновен за вземането на такова решение.
Какво трябва да направи правителството веднага, за да улесни бизнеса и гражданите?
Много неща трябваше да направи и с течение на времето узряват за тази идея, но имам опасението, че ще закъснеят. В бизнеса е много важно времето. Ако трябва да перифразирам една пословица, „този, който дава помощ бързо, я дава два пъти“. В този смисъл трябваше тези мерки, които един месец обсъждаме, трябваше да са готови в рамките на седмица. Трябваше да бъдат по-щедри, много от тях не трябваше да са с условия, трябваше да има много голяма помощ на ръка, особено за пострадалите бизнеси, заради карантината.
Много е важна бързината, за да се запази жив организмът. Тоест, когато имате един болен човек, ако не му помогнете веднага, краят вероятно ще е летален. По същия начин е с бизнеса. Много трудно един бизнес стои в замразено положение без да има клиенти, без да има възможност да плаща наеми, заеми и кредити. Това не е възможно. И затова трябваше комплексно решение за всички страни, а не да кажем спасяваме един бизнес, а останалите да се спасяват както могат.
По тази причина виждаме бум на безработните в момента, защото за много бизнеси е по-лесно да освободят работниците си, за да не носят отговорност за тях, без да имат приходи. Но това ще бъде фатално за много от тях. Всеки, който е бил в бизнеса знае колко е трудно, ако се изпусне, да се започне отново.
Затова, съжалявам, че тази мярка 60/40, която еволюира малко във времето, първо е много пестелива, второ е много трудна за реализация, трето – трябваше да се подобрява в движение. Освен това е една от малкото, ако не и единствената мярка, която помага на работещите бизнеси.
Една от другите мерки са кредитите. Смята ли, че кредитите за фирми и лица ще бъдат използвани от хората, при положение, че няма да имат пари да ги връщат. Това ефективен инструмент ли е?
Вярно е, че хората, които са в неплатен отпуск и не отиват на борсата, а си запазват работните места, имат възможност да вземат такива кредити. Но всичко е много условно. Не може да всички да се слагат под един знаменател. Имаше някои бизнеси, които страдат директно от мерките на правителството. Те трябва да бъдат компенсирани, няма как някой да ви лишава от работа и да ви предлага заем. Няма логика.
Други бизнеси, които могат да работят, но не в пълен капацитет, ситуацията е малко по-различна. Зависи много от това колко бързо този бизнес може да се възстанови, за да могат хората като се върнат на работа, да си плащат заемите.
Заемите до 4 500 лева ще зависят много от това каква е схемата за получаване на парите, за колко време трябва да бъдат върнати, какви ще бъдат вноските. Така че, не е малка сумата за връщане, това ще се проличи, но все пак това е мярка. Пак е нещо. Дава някаква увереност на хората, че ще имат доходи за следващите месеци.
