Професор Георги Рачев е климатолог и специалист по синоптичен анализ и синоптична климатология. Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Има научни трудове в областта на възобновяемите енергийни източници и качеството на атмосферния въздух.
Господин Рачев, засягат ли вече климатичните промени осезаемо и България и в какво се изразяват те? Как може да ги забележи обикновеният гражданин?
За съжаление, за обикновения гражданин е трудно да се видят тези климатични промени. Още повече, климатът не е стационарно явление, той е природно явление, което се изменя непрекъснато. Но през последните 100-150 години започва да се променя и под въздействието на човешката дейност. Аз лично колекционирам климатични прогнози може би от 40 години. Първата ми голяма климатична прогноза беше на ЦРУ и аз се ужасих, че ЦРУ се занимава с такива неща. Оказа се, че преди 40 години хората са били доста далновидни и са разбирали, че климатичните промени ще окажат влияние върху нашия начин на живот, върху стопанството, върху икономиката и върху политиката.
В България всеки български гражданин може да види климатичните промени като отиде малко по-високо в планината и там ще види, че горната граница на гората в България през последните 30 години се е качила с повече от 50, 60 метра. Друго в България до този момент няма. Много отговорно казвам, че няма нищо трагично в цялата тази история. А тези катастрофални потопи, горещини и урагани, това е целенасочена политика, за да бъдат овладени едни огромни средства. Говоря дори и за Европейския съюз, говоря за едни 2, 3 трилиона в продължение на много години. Говори се за създаването на един буферен фонд от 100 милиарда, който ще подпомага развиващите се страни в Африка, за да минат те към нисковъглеродна икономика. Тези пари трябва да бъдат усвоени и заради това борбата ще бъде безмилостно жестока.
В България няма ясно изразена тенденция през последните 30 години в някакво фрапиращо затопляне. В Северна България на някои места повишаването на температурите е с половин до 0,7 градуса. В други райони на България има едно задържане на температурата, но общо взето глобално ние не се различаваме съществено от това повишаване, което е за последните 100 години.
Всички природни богатства са лимитирани: полезни изкопаеми, животни, растения, води, дори и Световният океан е вече горе-долу разпарцелосан. Северният ледовит океан Русия си го е отцепила половината, все едно е парче от торта. Единственият природен ресурс, който в момента не е разпределен е въздухът.
Въпреки всичко пак се връщаме. Имаме проблем и този проблем е със замърсяването, което много често се бърка с климатичните промени. Замърсяването на приземния слой на въздуха от наша гледна точка е само част от климатичното въздействие на хората върху атмосферата. И там вече трябва да се води борба, но не с природата, а с нас самите.
Всички трябва да дадем от себе си по малко, което беше залегнало в основата и на Парижкото споразумение, за да може да се разреши този проблем, за да сме сигурни, че антропогенното влияние е сведено до минимум.
Говорейки за едно движение, което стана доста популярно през последната година, което тръгна от Швеция с Грета Тунберг. Мислите ли, че освен да привлекат внимание към климатичните проблеми, те могат да допринесат и за разрешаването им?
Категорично не! Вие сте много млада и няма как да помните 1992г., първата голяма конференция в Рио де Жанейро, където едно по-малко момиченце, Севърн Сузуки, което тогава беше на 13 години също от трибуната на общата асамблея посочи с пръст и каза: „Вие ми убивате детството!“. Дамата сега не мисли така, мога да го кажа със сигурност.
Грета преди всичко трябва да ходи на училище, това е нейно основно задължение като на всички деца. Като завърши училище, ако има голямо желание, нека дойде при мен в Софийския университет. Заедно със студентите ще изслуша един курс за качество и контрол на атмосферния въздух, за атмосферна циркулация, за климатология. И тогава вече може спокойно да обвинява хората, а тя дори не знае кого обвинява.
Има логика в това, което казва тя, но не и по този начин. Ако аз имах политически проект да омаловажа точно борбата с климатичните промени и замърсяването, щях да направя точно това нещо. Не може непрекъснато да говорим, че утре ще умрем. Това е безумие! Дори и политици ръкопляскаха. Не може така. Нейното място е в училище. Да, трябва да се чуват да се чуват и децата, но не може децата да гласуват за и против ядрената енергия, защото просто няма как да я разберат. А най-малкото за климатичните промени, защото също няма как да ги разберат.
Със сигурност цялото човечество трябва да се впрегне по един начин, за да се разреши проблемът с климата. По какъв начин може нормалният човек да допринесе за разрешаването на този проблем?
Много са дребни нещата. Може например да събирате старата хартия. Има кофи за разделно събиране, където може да я оставяте. При всички положения това ще доведе до по-малко природоползване. Ако имате възможност, купувайте си енергоспестяващи уреди. Колкото по-нови, те са и по-скъпи, но този уред много бързо се изплаща и вие спестявате енергия, която може да е от ТЕЦ. Лека по лека подменете осветлението вкъщи с новите ЛЕД осветления, които дават повече светлина и черпят 10 пъти по-малко енергия. Само си представете тук на този площад колко осветителни тела има, а в София, в България, в Европа. Само Европа, ако премине на такова осветление, може да затвори всички въглищни централи на Полша. Така обаче няма да пострада нашето качество на живот. Това е ценното, да вървим напред и нагоре с по-малко природоползване.
Трябва да решим проблема в България със старите автомобили. 200 хил. се регистрират всяка година. Трябва обща визия, не само в моя мандат като политик (тук вече играем скеч), а и в следващия мандат и следващия. Тоест една 10, 15-годишна програма, в която всеки гражданин да има ясната визия, че от един момент нататък няма да може да си внесе кола, по-стара от 5, 6 години. Тайна ли е, че в София има семейства с по 2-3 коли? Какво да ги направим сега тези семейства? Да ги накажем ли? Трябва да има цялостна програма. Ето на кметицата на София колко пъти и препоръчваме най-лесното – да се мие. Тази прах, която е отложена вече върху тротоара или по-скоро между тротоара и пътя, да не се връща обратно в атмосферата, като мине тролей или кола. Да ги измият, за да се прибере прахта в канализацията, където се утаява.
Трябва да минем на екологично отопление. През зимата това е смъртта на България. Градове като Жеравна и Котел почват да пушат отвсякъде.
В България газифицирани са 3% от населението. Останалите, повече от 60%, нямат централно отопление и са на дърва и въглища.
И вече започнахме темата за замърсяването на въздуха. Имайки предвид гъстата мъгла и завишените нива на фини прахови частици във въздуха през зимата, не мислите ли, че Столичната община трябва да предприеме мерки, за да се намалят тези вредни емисии?
Първо, ние последните 5, 6 години се отървахме от мъгли. Мъглата е естествен природен процес и София е податлива на мъгла, особено през зимата. Фините прахови частици не са черешката на тортата. Те са факт, ние ги виждаме, особено когато са разтворени в мъглата, но има други химически съединения, тежки метали, ароматни въглеводороди, които ние не усещаме, а те са много по-опасни. Например живакът, медта, титанът те се натрупват във вашите кости и нищо не е в състояние да ги извади от там. Това е отрова и ние нямаме индикатор, с който да разберем какво е съдържанието им във въздуха.
Старите коли и битовото отопление през зимата – това са ни двата големи проблема. И повече зелени площи трябват. Обърнахме доста градинки и ги направихме на блокчета, на по-големи или по-малки жилищни комплекси. То няма къде да се паркира вече. Комплексна програма трябва и най-вече централизирано отопление, доколкото е възможно и газификация на хората. Това е стъпката. Газта също отделя въглероден диоксид, но все пак общото количество на замърсителите от газ е в десетки пъти по-слабо, в сравнение с това от дърва и въглища.
