Покушението срещу бившия руски шпионин Сергей Скрипал роди поредица от дипломатически санкции срещу Русия. Гоненето на руски дипломати се поставя почти изцяло в контекста на солидарност с британската позиция по скандала.
Но фактически „Скрипал“ просто даде повод на Запада да се опълчи на Путин, след като вече 4 години – от анексирането на Крим насам – изглежда, че той е в състояние да прави пробиви, възползвайки се от разногласията между европейците и от проруските колони в редица страни от НАТО и ЕС.
Всеки е свободен да тълкува фактите както му е на сърце. Но западната реакция означава едно: има линии, от които няма да се отстъпва.
Досега 29 страни от целия свят са изгонили над 150 руски дипломати. България не е сред тях.
Министър-председателят каза, че България е солидарна с Великобритания, но засега няма да гони руски дипломати. Борисов се аргументира тристепенно: няма безспорни доказателства, като председател на Съвета на ЕС сме длъжни да поддържаме канал за комуникация с Русия и на 8 април има голяма изложба на Светлин Русев в Москва.
Това само той го може.
Последният път, когато България е поддържала „комуникационния канал“ с Москва, свърши с фактическа съветска окупация за около половин век.
През по-голямата част от Втората световна България поддържа дипломатически отношения със СССР, които са скъсани едностранно от Съветите на 5 септември 1944 с обявяването на война.
Мнозина сега изтъкват, че дори Черна гора и особено Молдова, които в голяма степен са доминирани от руско влияние, гонят руски дипломати.
България – не.
Историческите аналогии са хлъзгава работа, но България сякаш обича да влиза повече от веднъж в капаните на времето.
На Борис III принадлежи сентенцията „Винаги с Германия, никога срещу Русия“, за която се твърди, че отговорил с нея, когато външният министър на Третия райх Рибентроп го попитал каква външна политика следва България. Синът му я перафразира – „Винаги с Европа, никога срещу Русия“, а Борисов творчески я доразвива с „Както каже госпожа Меркел“.
Въпросът даже не е толкова дали ще изгоним руснаци.
Същественото е друго.
Дали хората по върховете на българската държава са в състояние да осмислят собствената българска идентичност и да я отстояват, без непременно да ни пришиват към някой от полюсите.
Или желанието да угодим на всички ще си остане най-постоянната черта на българската политика.