СПЕЦИАЛНО ЗА „ДЕБАТИ.бг“: И срам, и унижение незапомнено

Едно време в „Демокрация“ се засякох с Иво Беров. Нямаше достатъчно компютри и даже пишещи машини не стигаха, та си носех моята от къщи и пишех в коридора, че и бюра нямаше. А Иво ме чакаше да свърша, та да вземе машината.

После станах началник и се сблъсках със странен казус. Иво написал коментар, нещо за футбола, ама друг ракурс. Това ядосало спортния редактор, който пък му отговорил на спортните страници. Това на Иво го бях чел още преди да излезе, на колегата от спорта – не, спортният отдел си имаше автономия. На третия ден Беров иде и носи отговор.

Викам – Иво, не може, бе нали вече писа. А той – да, ама Пламен така и така. Викам, абе, вие не може ли да си изясните отношенията лично, а си пишете по вестника, та да не ставаме за смях. И стана скандал, не ти е работа, едва ги укротихме.

Сетих се за тази случка покрай посещението на президента Радев в Русия.

Може и срещата на Борисов с Путин да е съгласувана по-рано и Радев да е знаел, може президентът да я е договорил сега, но ние научихме за нея от Путин. Изглежда така, сякаш не е знаел.

Излиза, че ако и да се кълнат, че са един отбор, когато стане дума за България, президентът и премиерът не си говорят. И че Путин съобщава на българския държавен глава кога ще се види с българския министър-председател.

Това е унизително първо за президента Радев. Путин му казва – добре сме се видели, а сега след теб ще дойде този, с когото е истинският разговор.

Но е унизително и за Бойко Борисов, понеже изглежда, че просто е повикан.

В крайна сметка е унизително и за България, понеже тези двамата хора в момента я представляват.

Фактът, че нито един министър не тръгна с президента, навява мисли, че Борисов все пак е знаел по-рано, че ще ходи и той до Москва. Ако не е казал на президента – лошо за него, лошо и за президента.

А ако му е казал и въпреки всичко са решили да го пазят в тайна и да дочакаме да ни го каже Путин – язък за претенциите.

Няма в света друг такъв случай, освен ако не става дума за васална държава, в рамките на една седмица и държавният глава, и премиерът да ходят в една и съща столица. Но дори и при васалните държави въпросните хора ходят заедно.

А обичаме да казваме, че пестим народната пара.

Иначе дотук – общи приказки за българо-съветската, пардон – българо-руска дружба, бълнувания за български поток, за който дори руснаците казват, че не става, понеже с 3 милиона кубични метра годишно България е никакъв пазар, „Белене“ като надежда на хоризонта и снимки с Путин.

И срам, унижение незапомнено.