Професионалното му развитие минава през различни етапи. Магистър е по международни отношения от Университета за национално и световно стопанство.
През 1981–1990 г. по времето на комунистическия режим е сътрудник в Международния отдел на БЗНС. След 1990 година е резидент-мениджър, консултант по международно строителство и развитие във фирма „Дж. Джоунс и Ко“ и представител на фирмата в България, а през 1994–1997 г. е изпълнителен директор на ДОО „Хоум сервиз“; изпълнителен директор и вицепрезидент на Българската международна стопанска асоциация.
Илиян Василев е основател и Почетен Председател на Българския Икономически Форум и на Икономическия Форум за Югоизточна Европа. Член на УС на Българската Асоциация за външна политика. От 2007 г. до април 2011 е председател на Делойт България. Заместник-Председател е на българския Реформ Юнион Клуб. Инициатор и координатор на Софийското бизнес училище.
Бил е посланик на Република България в Русия от 2000 до 2006 г.
Какви доказателства очакват нашето правителство и служби, че не предприемат действия по изгонването на руски дипломати заради случая „Скрипал“?
Това е може би най-трудният въпрос, защото от една страна имаме броят и типа доказателства. Както виждате премиерът Борисов не казва какво точно очаква, защото той сам съзнава абсурдността на това, което иска. Това е разследване в развитие, информацията, особено в чувствителната й част – защото нали не си представяте, че британските следователи ще му дадат цялото разследване и най-чувствителните неща, включително методите, по които е протекло, защото на него никой не му вярва. Когато дадат такава информация, тя на другия ден е в Москва. Как да му се вярва?
Има двояк проблем – от една страна няма количество и тип доказателства, които да са достатъчни на Борисов да вземе решение, което означава, че не е там проблемът.
Нека да разсъждаваме. Доказателствата могат да бъдат плод на анализ, защото това е много трудна материя. Ако това беше станало в България, отдавна щеше да е забравено, защото българските служби нямат капацитета да разследват подобен тип сложни престъпления, но британските служби имат. Те откриха и полония при Литвиненко, откриха и следите на нервнопаралитичния газ, и успяха по горещите следи да изведат логически съждението. Това е газ, който се произвежда единствено в Съветския съюз. Това е газ, който не е докладван по Конвенцията за забрана на химическите оръжия. Деклариран е като унищожен, а очевидно не е.
В Русия има два типа отговорност – първият случай, при който нейни агенти по поръчка на Кремъл са го приложили и вторият – държавата не е оказвала нужния контрол и е наела армия като на Вагнер в Сирия, за да свърши мръсната работата.
И в двата случая отговорността е изцяло, както при всеки случай с оръжия за масово поразяване, в Кремъл. Няма друго съждение.
Ако си спомняте те тръгнаха по следната схема: първо – украинците са виновни, после се оказа, че са виновни всички служби – Словакия, Швеция и т.н. Изобщо винаги след една лъжа следва друга. И най-накрая в класическата схема, поне за човек, който е неутрален: ако една патка ходи като патка, кряка като патка и се държи като патка, то вероятността да е патка е много голяма.
Това е начинът, по който всички правителства, които взеха това решение, са разсъждавали.
Защо 25 евроатлантически държави приемат, че има доказателства, а ние не можем да ги видим?
Едно единствено нещо има различно, което ние не сме получили. И то пак е функция на доверието в нас. Никой не ни вярва, че ние не предаваме информация на Русия. Това е, че има 5 държави, които са от т.нар. „вътрешен кръг”, на които Великобритания дава цялата информация, включително методите, по които са стигнали до този извод.
Нали не си представяте, че Великобритания ще информира как е разкрила това престъпление, за да може следващото, което Кремъл измисли да бъде още по-трудно за нея.
Аз знам, че в петък у нас е имало пратеник на британското правителство, за да бъде информирано българското и доказателствата са били достатъчно за много хора, които са присъствали. За Борисов – не са. Защо? Това е вече е друг въпрос.
Излизаме ли от семейството на европейските демокрации?
Не, не излизаме. Ще ни държат някъде в периферията, в сивата зона, за бройка. Но имайте предвид, че оттук нататък нито в еврозоната ще влезем, нито в Шенген. Нито ще получим някакъв съпорт по отношение на разрушената ни отбранителна способност по времето на Борисов. Защото България в момента е на колене, тя не може да се защитава, тя няма нито ВВС, нито армия, нито флот.
И това е последните години – от 2009г. Ние сме тотално незащитени. След този изблик на „феноменална солидарност” от наша страна как очаквате, че ако утре имаме проблем, нашите съюзници ще се притекат на помощ. Те ще искат първо доказателства.
Когато си в един съюз, ти не поставяш под съмнение, дори да приемем, че мотивите на този, който иска помощ и съдействие, не са напълно издържани, съюзите за сигурност действат на автоматичен принцип. Не поставяш под съмнение това. Затова е НАТО, затова е чл. 5.
Представятели си, че някои ни нападне. И Великобритания в отговор на тези феноменални изблици на интелектуално съвършенство на Борисов, каже: Ние искаме специални кадри, независимо разследване, дали някоя страна ни е нападнала.
Това, което стана е пълно безумие. А най-голямото безумие е този пошъл театър, който се разиграва в Съвета за сигурност, на който канят посланика от Москва, а не канят посланика от Лондон или представителя ни в НАТО.
Хубава страна е, че Борисов лъсна. И това е плюс. Толкова години да работиш зад кадър и най-накрая да излезеш наяве.
