Една нова за България тенденция в инвеститорския интерес се проявиха ясно последните няколко години. Това беше съпроводено с рязък скок на работните заплати в преработващата промишленост, която и по последни данни до септември, нарастват с около 10% годишно – по-бързо от средното за икономиката и по-бързо от очакванията на много работодатели. Промяната идва по линия на запитванията на инвеститорите и техните консултанти се изразява в изместване на фокуса от данни за заплатите към данни за доставчици и подизпълнители. Вероятно доста инвеститори са разочаровани от разминаването между данните за пазара на труда, която са получили от различни източници, и реалния опит при рекрутиране на персонал. Но по-важното е, че България явно започва да променя профила си в очите на инвеститорите и, макар и след известно време, вече няма да бъде дестинация за изнасяне на трудо-интензивни процеси.
Важно уточнение е нужно, когато говорим за преработваща промишленост. Разделението на следните две големи групи производства е критично за разбирането на инвестиционния профил на страната. Едната група са производства, които попадат в прецесно-преработвателната промишленост. Това са повечето производства зависими от един или няколко основни ресурса, които преработват за индустриални или потребителски нужди. В тях се включват почти всички хранително-вкусови производства, лекарства и козметика, химическа промишленост, металургия, енергетика и други. Ако се замислите, ще видите колко малко са всъщност чуждите инвестиции “на зелено” в тези сектори. Да, има много международни компании, които имат такива производства, но повечето са на площадката на бивш държавен завод. Новите международни инвестиции попадат в общия случай в производства, които имат характер на “производство на бройки” – най-вече в машиностроенето и в производството на части и компоненти за други производители.
Това е изключително важно за характера на инвеститорите, които идват за първи път в страната, както и за тези, които се оглеждат за втора или трета производствена локация. Техните производства са организирани в много случаи около десетки доставчици на компоненти, чието асемблиране става в заводите у нас. Близостта до доставчиците става все по-важна в новата “гъвкава промишленост” (agile manufacturing) и това съчетано с бързия ръст на заплатите и трудностите да се планират разходите за труд, води до все по-голям интерес към подизпълнители в България. Ще има нужда от пренастройване на мирогледа на много български малки и средни производители, за които най-добрите глобални клиенти може да се окажат с производство в съседния град.
