Честваме националния си празник. На 3 март 1878 година Руската и Османската империи подписали Санстефанския мирен договор, с който приключила поредната война между тях и, в този договор пишело, че се създава автономно българско княжество на териториите, населявани от българи според постигнатите от Великите сили на Цариградската конференция през 1876 договорености (около 280 000 квадратни километра).
Претекст за войната е нарушаването на правата на християните в Османската империя; близо век и половина на същото основание се водят други войни – Америка в Афганистан и другаде, Русия в Украйна и Грузия и другаде и така нататък.
Но тогава Русия тръгнала да защити християните и се озовала пред стените на Цариград. Покрай създаването на България Сърбия и Румъния са признати за независими държави (дотогава са били васални на султана) и получават награди за участието си във войната – сърбите вземат Ниш и части от Поморавието, а Румъния – част от Добруджа като компенсация, че била принудена да даде на Руската империя Южна Бесарабия. (Иначе цяла Добруджа е трябвало да бъде българска). Черна гора пък удвоила територията си.
Това е само първото действие. Във второто Великите сили се събират на Берлинския конгрес през лятото на 1878 година, на който са признати почти всички клаузи на Санстефанския договор, които не се отнасят до България. Конгресът разпокъсва България на няколко части и така залага посоката на развитие през следващия половин век и повече – национално обединение, в името на което са направени всевъзможни жертви.
Формално погледнато, 3 март 1878 година само етап от възстановяването на българската държавност, започнало с Паисиевата история, с Левски и другите дейци на националноосвободителната революция и минал след това през Учредителното събрание, Търновската конституция, избора на Александър Батенберг, след това Съединението, детронирането на Батенберг, докарването на Фердинанд и обявяването на независимостта през 1908 година в граници, които българите не приемали за естествени и справедливи.
Когато в началото на 1879 година в Търново се свиква Учредителното събрание, голяма част от делегатите смятат, че не трябва да приемат конституцията на Княжеството и да избират княз, докато България е разпокъсана и даже подготвят декларация до Великите сили, в която се настоява, ако България не може да бъде създадена с границите си от Сан Стефано, да се върне обратно под властта на султана. Водачите тогава смятали, че по този начин, макар и да се отложи освобождението, националното обединение ще стане по естествен начин и с по-малко жертви.
Император Александър II обаче издал категорична заповед и Събранието било принудено да започне работа. Императорът не само имал авторитет на освободител – руските войски били окупирали България.
Така голямата европейска политика принудила българите да се съгласят с решение, което нито било естествено, нито – справедливо. За да се поправят недъзите на това решение, България водила пет войни (сръбската, Балканската, Междусъюзническата и двете световни), в които изборът ѝ бил предопределен – тя винаги се опитвала да си вземе Македония.
Още при разпокъсването на Берлинския конгрес Стамболов предвидил това и пророкувал, че Македония ще бъде гробът на България.
Така или иначе резултатът от 3 март и последвалите събития е, че енергията на България в следващите десетилетия е насочена към поправяне на недъзите на Берлинския договор и на неспособността на Русия да отстои постигнатото в Сан Стефано. В интерес на истината Русия е заложила провала, понеже войната не е била дипломатически осигурена.
Както и да е.
Независимо от войните, жертвите и несправедливостите в следващия половин век България преживяла бързо развитие, модернизирала се в стопанско и институционално отношение и като общество и въпреки националните катастрофи, към 30-те години на миналия век вече била една съвсем нормална европейска държава.
Историята няма ход назад. Станалото е станало и е излишно да пресмятаме какво би било, ако имаше и друго. Освен за поука.
На 3 март 1878 историята е поела по един от възможните пътища и другите са загърбени.
Така или иначе тази дата е важна за българите. Може би не е най-точната дата, може би на други дни имаме повече основание да празнуваме националното си достойнство. Но е така.
3 март е нашият национален празник.
Честит празник, българи.
