Иван Хиновски е председател на Българския енергиен и Минен Форум и директор в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия.
Заемал е редица отговорни държавни постове: член на държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй”, директор на ядрена дирекция в „Енергопроект” (1998-2001) изпълнителен директор на НЕК (1997-1998), зам.-председател на Борда на АЕЦ “Козлодуй”(1999-2001)
Специализирал е в Италия, Франция, Канада, САЩ и Япония.
Работил е като консултант за световни компании като „Уестнгхаус”, „Сименс”, „Фраматом”, „Газ дьо Франс” и ЕБВР.
Два дни след посещението на Борисов в Москва всички се питаме какво точно се случи в сферата на енергетиката. Какво е Вашето впечатление за бъдещите енергийни проекти, които бяха една от основните теми на разговор между двамата лидери?
За мен нищо особено не се случи. Прави му чест на Борисов, че постави въпросите на пазарна основа и спази европейските принципи на изграждане на енергийни проекти, което всъщност е много важен знак за Русия.
Винаги досега Русия се е опитвала в българо-руските енергийни отношения да се прескачат търгове, да не се спазват европейски процедури, така че аз оценявам това, което направи Борисов като един положителен знак. А това, че нищо не се договори го очаквах, защото това е работата на редица работни групи, които трябва да седнат и да обсъждат условия, търгове, параметри и т.н.
До миналата седмица министрите говореха вкупом, че АЕЦ „Белене” ще се строи само на пазарен принцип. От вчера обаче се говори за руско участие, от което се подразбират гаранции от българската държава. Как бихте разтълкували това?
Това е едно пълно недоразумение. Медиите не разбраха, че руският стремеж не е в инвестицията, а в продажба на оборудване за „Белене” и в продажба на услуги. Всички бъркат руския интерес с интерес за инвестиране. Никакъв интерес няма Русия в инвестиции в АЕЦ „Белене” – нула, както няма и в АЕЦ „Пакш” (унгарската АЕЦ, която се изгражда с руско оборудване, бел. ред.). Русия има интерес да продава. Борисов много правилно спомена, че ако България изгражда „Белене”, то ще бъде на принципа на търг и той ще приветства участието на „Росатом” евентуално, макар че той не знае, че „Росатом” не е инвеститор. Тя е търговец на оборудване.
Смятате ли, че има икономическа логика и здрав разум да продължаваме да говорим за „Български поток” и газов хъб, при положение, че „Северен поток” и „Турски поток” на практика се завършват?
Това са съвсем различни проекти. Турските икономически анализатори изчисляват, че „Турски поток” ще се изплати за 40 години. Едва след толкова време компанията ще получава дивиденти от газопровода. Това е причината, че те отделиха толкова много време да говорят относно цената за продажба на руски газ от „Турски поток”, защото 50 години ще е възвръщаемостта на проекта. Тези проекти са печеливши за компаниите, които предлагат строителни услуги, но не и за инвеститорите.
Ако има „Български поток” и газов хъб, ще има ли на кого да продаваме газ след като до тогава вече ще има „Турски поток” и „Северен поток – 2”?
В България липсва пазарът на газ. В момента има интерес към изграждането на такъв пазар, основно от западни компании. Въпросът е българските енергийни компании да осъзнаят формата на един такъв пазар. А за изграждането на хъб се изискват изключителни познания.
Условието да бъде изграден един хъб е да има либерализация на пазара на газ, което е свързано с диверсификация на доставките – трябва да имаме минимум три различни източника на доставки. Това в България би се случило много трудно, защото монополните интереси на „Газпром” възпрепятстват това. Например по Южния газов корисор знаете колко трудно и почти невъзможно е да получаваме газ, след като „Турски поток” ще го „заприщи”.
Смятате ли, че чрез проектите „Белене” и „Български поток” ще постигнем по-голяма енергийна независимост, както настоява ЕС?
Не, това няма да се постигне.
„Белене” е един изключително неефективен проект. Не може да се докаже, че той е ефективен и че е нужен и по тази причина той няма да тръгне, защото условията на инвеститорите са задължително изкупуване на произведената от централата електроенергия по дългосрочни договори. Към това държавата няма интерес – да направи нови грешки от този тип.
