СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг, Иван Шаренков: ЕК отделя 33 млрд. за интеграцията на бежанците (ВИДЕО)

Иван Шаренков, правен консултант по миграционни въпроси и експерт към проекта „Толерантно общество и интеграция на лицата, търсещи или получили международна закрила“

 

Лицето, търсещо закрила, за разлика от имигранта, не напуска своята страна по свое собствено желание, водено от желанието да подобри или промени  икономически,  социални  или  образователни  условия  на  своя  живот. Обикновено това са хора, при които е налице опасност  за  неговия живот или този на близките му. Мигрантите бягат най-често от военни конфликти, природни бедствия и други. Колко такива хора има на територията на България и в какви условия са настанени?

Лицата, търсещи международна закрила са тази огромна целева група, която бяга поради това, че те са преследвани в тяхната държава. Преследвани са поради техния пол, раса, религия, политически убеждения. Техният живот е застрашен и те бягат и идват на територията на ЕС, търсейки международна закрила. Една голяма част от тях не остават в България, независимо от всички европейски регламенти, директиви и национално законодателство, но има една, вече значителна част, които остават на територията на България и поради това, че българският закон приравнява лицата, получили международна закрила с българските граждани.

Тези хора трябва да бъдат интегрирани, трябва да получат възможност да се приобщят към нас. Тук идва темата за толерантността – като елемент на приемащото общество. Нашето общество, по някакъв начин, трябва да се адаптира да ги приеме тези хора – в най-широкия смисъл на това понятие, защото те нямат къде да отидат. А българският закон казва, че те стават част от българското общество.

На практика, единственият шанс е тези хора да бъдат интегрирани – да им се даде шанс да работят, да се учат, да се образоват и т.н.

Знаем, че имаше т.нар. граждански патрули, които „ловяха” бежанци по границите? Помните, че имаше много протести срещу изграждането на центрове за бежанци. Как българското общество приема мигрантите? Толерантни ли сме към мигрантите?

Това с гражданските патрули не намира опора в европейското и националното законодателство, защото в регламента за охрана и наблюдение на шенгенските граници, изрично е записано, че тази дейност се осъществява от държавите членки. Никъде не се предвижда граждански организации или физически лица да поемат функциите за защита на граничната сигурност на ЕС. Въпросът е доста дълбок и доста сериозен, както виждате, тази тема не получи развитие, именно защото европейското и националното законодателство не предвиждат възможност държавата да делегира свои функции, които са ангажимент на ЕС – България да поеме своята отговорност за охрана на външните граници на ЕС, които са и българските държавни граници.

Така че, това с патрулите не беше много добра идея. Хубаво е, че остана някъде във времето. Иначе изграждането на центрове за лица, търсещи международна закрила е регламентирано в европейското законодателство. Това са т.нар. транзитни центрове. Те се изграждат в граничната зона по право, по правилата на европейското и националното законодателство. Идеята е в транзитните ценности да могат много бързо и за кратко време да се обработят лицата, търсещи международна закрила и тези, за които са налице основания да получат такава закрила на територията на България, да бъдат вкарани в една процедура по българския закон за бежанците, а оттам насетне да получат статут.

Тези, които видимо не отговарят на изискванията – другата не малка група – т.нар. мигранти, които идват тук, за да намерят по-добра социална и икономическа реализация за себе си и своите семейства, за тях очевидно няма такава възможност и в транзитния център да се реши много бързо тази тема и да се каже „вие, не отговаряте, няма да получите статут”, получават бързо решение и после напускат Република България.

Как се справя българската държава с интеграцията на хора, търсещи убежище?

Това е едно предизвикателство, което тепърва цялото българско общество и най-вече с прякото участие на администрацията, трябва координирано и съвместно да развива и решава. 2016г. се направи една наредба за интегриране на лица, търсещи международна закрила, която не потръгна.

Ние се шегувахме, че тя беше мъртво родена. През 2017г., след широко обществено обсъждане, след участие на много институции и НПО-та, се разработи нова наредба, която отговори на това предизвикателство и даде ясна ориентация как да се сключват споразуменията за интеграция, какво да включват, как да се правят индивидуалните планове на лицата, получили международна закрила в България, кои са главните действащи лица и тази наредба сякаш потръгна по-добре. Факт е, че вече има семейства, които вече сключиха такива споразумения.

Като всеки нов нормативен акт, тази наредба би могла още да получи някакво развитие към по-добро. Аз си мисля, че кметовете, например, които са мотора в този интеграционен процес – те кандидатстват, те подписват споразумението, те имат този достъп до лицата. Точно тези общини трябва да получат подкрепа. А най-сериозната подкрепа общините могат да получат от Сдружението на общините в България.

Ако тази организация застане зад всички кметове, които поемат ангажимента, които имат задачата да интегрират чужденци, тогава кметовете ще бъдат по-уверени в своите действия. Иначе казано, Сдружението на общините да поеме основната координираща функция.

Една информационна кампания, подкрепена от сдружението на общините, проведена целево в едно община, би имала съвсем друго послание към лицата, търсещи международна закрила, но и в приемащото общество. Тогава всички ще видят, че позицията е позитивна и правилна, че това е посоката, в която трябва да вървим.

Казахме вече, че тези хора имат статут на български гражданин. Техните деца имат право да се учат в български училища. Винаги поставяме акцента върху езика – много бързо да им се даде възможност да учат езика. Ние сега работим с преводач, но ако те учат български и в първите месеци имат възможност да посещават такива курсове, за тях ще е много по-лесно да разберат какви са правилата в България, ще се докоснат до обичаите, традициите, административното управление, изискванията.

От една страна върви езиково обучение, от друга страна тези хора разбират, че трябва да се приобщават към нас, спазвайки нашите правила, естествено, запазвайки своята идентичност.

Чрез проекта „Толерантно общество за интеграция на лицата, търсещи или получили международна закрила” как Европейският институт помага за интеграцията на хората, които са избягали от родините си, за да търсят по-добър живот?

Основните цели бяха да се повиши информираността. Тази цел всъщност, не е само за целите на този проект, тя е принципна, тя е основна – повишаването на информираността, както сред лицата, търсещи международна закрила, така и в приемащото общество.

Някои държави от ЕС отидоха по-далеч – те започнаха информационните кампании още в страните на произход. Още там започнаха с една широка платформа за предоставяне на информация и след това пренесоха тази степен на информираност в приемащото общество. Това е първата стъпка и затова такива проекти трябва да бъдат финансирани.

Интеграцията на бежанците е приоритетна тема за ЕК, която в следващия програмен период е заложила един огромен финансов ресурс – над 33 млрд. евро ще бъдат вложени за интеграция на чужденци в ЕС. Това е огромна цифра и това е така, защото около 20 милиона са гражданите на трети страни на територията на ЕС. Това са някъде около 4%. Тоест, този ресурс ще бъде ориентиран към интеграцията на тези хора. На всички е ясно, че те остават на територията на ЕС и това е причината да се инвестира в тяхното интегриране.