Честността на изборите не е изпразнена от съдържание морална категория. Тя подлежи на измерване и оценка. Доколко са честни или не изборите се определя от конкретно съотношение между няколко групи от показатели. На първо място, става въпрос за наличието на ясни правила на изборния процес. Втората група от критерии се отнася до спазването на процедурите, които водят до гарантирането на тези правила. В зависимост от това може да се прецени доколко различните политически партии и кандидати са равнопоставени по отношение на възможността да представят своите политически проекти пред избирателите. Но, една от най-важните групи от показатели за честността на изборния процес се отнася до това в каква степен избирателите имат възможност да направят своя информиран и свободен избор. В известен смисъл, тази група от показатели придава смисъл и значение на всички останали критерии за честността на изборния процес, а с това и за легитимността на неговия резултат.
Правените до последния възможен момент промени в изборните правила, компрометират изборите и деморализират избирателите. Представата, че правилата са резултат на конкретна политическа конюнктура, а не на обща воля за създаване на свободна и равнопоставена конкуренция на идеи, задълбочава разбирането за изборния процес като фасада, като предварително нагласен фарс или поне като игра, в която ролята на избирателите е да бъдат публика на вече договорени между партиите решения.
Преди изборите за Европейски парламент бе избран нов състав на Централната избирателна комисия. Въпреки, че това не се отрази пряко върху качеството на дейността на изборната администрация, този факт позволи допълнително да бъде създадено усещането, че се търси определен тип въздействие върху изборния процес. Атаките срещу промените в Изборния кодекс по отношение на процедурите за обжалване на изборни резултати, подсилиха усещането, че става въпрос за опит да бъдат променени правила в полза на съществуващата политическа конюнктура. Всъщност, промените не можеха да окажат въздействие върху изборния резултат, но ожесточената пропагандна кампания около тях оказа влияние върху нагласите на избирателите.
Честността на политиците спрямо избирателите също подлежи на измерване и оценка. Напълно очевидно е, че ако предизборната кампания на една политическа партия или коалиция в европейските избори призовава избирателите за подкрепа с аргументи, които нямат нищо общо с мандата на един депутат в Европейския парламент, това е нечестна игра. Точно на такива примери бяхме свидетели и на европейските, и на местните избори. Избирателите бяха призовавани да започнат политическа промяна в България чрез вота си за представители в Европейския парламент. Същото се повтори и то в още по-гротескна форма по отношение на местните избори. Изборите в София бяха представени като „бой последен“ срещу статуквото или митичния „модел на управление“ на страната. Очевидно е, че партийната тактика изцяло подмени контекста, в който бяха проведени местните избори. Представата, че ако ГЕРБ изгуби София това ще дестабилизира правителството и ще предизвика нова парламентарна криза, може да има своите основания в рамките на партийната аритметика, но няма нищо общо с истинския залог на едни местни избори.
Тоталната подмяна на контекста по време на европейските и местните избори направи още по-видимо несъответствието между критериите за честност на изборния процес и стратегиите на политическите партии. Опитът кампанията за европейски и местни да бъде водена като кампания за парламентарни избори, създаде плоско и едноизмерно пространство, в което „всички срещу ГЕРБ“, всъщност обезсмисли изборите. От перспективата на „за“ или „против“ ГЕРБ не може да бъде мобилизирана гражданска подкрепа нито за определена перспектива за развитие на Европейския съюз, нито за модел на развитие на общината или населеното място.
За първи път на европейските избори през тази година, бяхме свидетели на отчетливо изразено нежелание на партиите да влязат в кампания по същество за развитието на Европейския съюз. Това бе изборът на най-голямата опозиционна партия – БСП, която чрез отказа си за дебат по същество, почти успя да компрометира истинския залог на тези избори. ГЕРБ и ДПС се опитаха да удържат темата за перспективите пред Европа, но почти всички останали кандидати търсеха преди всичко националните измерения в собствената си кампания. Този проблем е добре познат и многократно изследван, но в конкретната ситуация, липсваше дори опит перспективите за развитие на България да бъдат вписани в една по-цялостна европейска визия.
Паническите опити за оцеляване и позициониране в национален контекст продължиха и на местните избори. На свой ред, това почти напълно заглуши усилията за водене на дебат, който би могъл да привлече вниманието на гражданите и да ги мотивира за участие в изборите. А това е истинският критерий за ефективността, честността и почтеността на изборния процес.
Формално, правилата за публичност бяха спазени, но тези избори за пореден път доказаха, че публичността и прозрачността са различни неща. Прозрачността е качество, което се определя от степента, в която избирателите разбират смисъла и се ориентират в значението на съответните правила. В този смисъл, формалната публичност не допринесе за по-висока прозрачност в европейските и местни избори.
Информационната кампания, която организира ЦИК се оказа недостатъчна и неефективна по отношение на информираността на избирателите. Формално, тя бе направена според изискванията, но реално не допринесе за това избирателите да се ориентират в изборните процедури. Политическите партии, традиционно не положиха никакви усилия да повишат общата информираност на избирателите, а продължиха да разчитат на дефицита на опит и разбиране за смисъла на процедурите.
Резултатите от всичко това са налице. Мнозинството от избирателите, за пореден път бяха разколебани в разбирането за собственото значение на тяхното участие в изборите. Коментаторите побързаха да припишат на т.нар. „протестен вот“ съществена част от получените резултати, но всъщност става дума за много по-сложен процес на политическа трансформация, чиито последици тепърва ще определят поведението на избирателите. Преди всичко, голяма част от избирателите бяха принудени да гласуват „против“, вместо „за“. През последните години, особено след изборите за президент в САЩ, в различни европейски страни, все по-често сме свидетели на гласуване срещу прогнозите на социологическите агенции. На европейските и особено на местните избори, това се случи и у нас.
Но, най-тежкото поражение върху честността на изборния процес бе нанесено от кампаниите и политическите технолози, които се опитаха да сплашат собствените си избиратели и да ги накарат да действат срещу самите изборни правила. Когато убеждаваш собствените си избиратели, (както направи това БСП и на европейските и на местните избори чрез нейния пренает „независим“ кандидат Манолова) че техният избор може да бъде проследен и той да доведе до санкции срещу тях, когато се опитваш да изградиш някакъв псевдо-героичен образ на собствения си кандидат с цената на сплашване на избирателите, това означава, че собственото ти политическо безсилие е резултат от дълбоко анти-демократична политическа култура.
Това е форма на контролиран вот, който в същата степен нарушава политическите права на българските граждани. Саботажът на изследванията на изхода или т.нар. exit-polls, поне в Пловдив и отчасти в София, показаха новото дъно, до което са готови да достигнат технолозите на предизборни кампании у нас.
Политиците не бяха честни с избирателите и те им отговориха с повече от същото. Резултатът е, че към разбирането за политиката като пазар, (което трайно и целенасочено бе формирано в българското общество през изминалите години) се добави и разбирането, че гражданското участие може да бъде подменено от изборните технологии. Политическата спекула с изборните правила създаде нови пространства за популизъм, които вече бяха използвани от президента, но тепърва в този разлом между граждани и политици предстои да се настанят нови политически проекти и технологии. А докато това е така, честността на изборния процес винаги ще бъде под въпрос.
