*англ. Справедливост за всеки
Скандалът с исканата оставка на председателя на НЗОК проф. Камен Плочев, се превърна с поредната партизанкса война между ГЕРБ и БСП, предложена под формата на медийно зрелище, което да запълни вакуума от нищоправеното на правителството в един от ключовите сектори – здравеопазването.
И все пак, разбрахме още няколко смущаващи подробности за системата, които се изплъзнаха от репликите и действията на политическите актьори. На първо място стана ясно, че Надзорният съвет на НЗОК в лицето на председателстващата го Жени Начева, не знае колко дължи институцията на чужди болници, а разминаването се оказа 35 пъти. Начева твърдеше, че задължениеto е 7.6 млн. лв. (ок 3.8 млн. евро). Председателят на касата – че размерът му е 133 млн. евро (270 млн. лв.). В крайна сметка, се потвърди, че просрочените задължения към чуждите болници са 133 млн. евро, колкото беше казал управителят на касата.
Остава отворен въпросът – употребена от ГЕРБ ли е Жени Начева или наистина не е била наясно относно дължимите суми към чужди болници? Отговорът на този въпрос ще изплува в перспективата на развитието на скандала – ако Начева бъде уволнена за това, че не е съобщила правилния размер на задължението (подведен се оказа и министърът на финансите), може да приемем, че тя чисто и просто не си е свършила работата. Ако обаче й се размине, следва да си извадим извода, че прикриването на истината е било поискано от управляващите. Тогава възниква въпросът – защо те се опитват да крият натрупаните дефицити и защо новият здравен министър Кирил Ананиев, който между другото е финансист по образование, не е обърнал внимание на задълженията? Защо е отказвал да разговаря с проф. Плочев? Може ли фактът, че са издигнати от различни политически сили (съответно ГЕРБ и БСП) да се посочи като причината, поради която министърът не иска да разговаря с управителя на касата? Последният, в крайна сметка в нарушение на вътрешните правила, е написал писмо до парламентарната здравна комисия за въпросното задължение. Но какъв избор му е оставен?
Проф. Плочев беше избран от предходния здравен министър проф.Николай Петров, предложен от президента и назначен от ГЕРБ. На министерския пост обаче Петров остана само няколко месеца и подаде оставка по подозрения за корупция. В последствие обвиненията не се доказаха. Сега става ясно, че ГЕРБ искат да сменят и управителя на касата с „техен човек“. Въпросът е – защо? Какъв е проблемът между БСП и ГЕРБ, че членовете им толкова се мразят. И двете партии са приятели с Русия, и с ЕС; освен това уреждат във властта своите хора и нямат визия как да управляват държавата; нито една от двете партии не може да е опозиция на другата.
Просрочените задължения от 133 млн. евро към чужди болници са само върха на айзберга на неработещата система на Здравната каса у нас. На практика колкото плащаме (около 3.4 млрд. лв. годишно), толкова и изтича от касата. От друга страна, българските пациенти доплащат около 48 на сто от лечението си, което е сред най-високите стойности в ЕС. По традиция управляващите обвиняват лекарите и директорите на болниците, че злоупотребяват с пари на НЗОК, но от друга страна – факт е, че липсва политическа воля да се запушат пробойните в системата и да се реформира тя, така че да служи и на тези, които я финансират – пациентите.
НЗОК събира данни от болниците единствено за нуждите на счетоводството. Тя получава отчети за броя на пациентите и вида на клиничните пътеки, по които са били лекувани и плаща, но не упражнява контрол на качеството на лечението или на целесъобразността на разходвания публичен ресурс. Сведено към мащабите на едно предприятие, това означава, фирмата да плаща за услуги, без да да знае дали реално ги е получила. И ако подобно нещо е невъзможно в частния сектор, то за държавата ни, това е практика от десетилетия. А съвременното здравеопазване е скъпо. Информационните системи на НЗОК и РЗОК, например на са свързани. Нищо работа, която позволява един пациент да се лекува по една клинична пътека в едно населено място и после – вместо да продължи лечението си в друг град, двете болници да отчетат цялостно лечение по една и съща клинична пътека, а Здравната каса – да плати два пъти за едно и също. А има лечения като онкологичните, които са много скъпи.
НЗОК не може да засече и ако пациент влезе в болница с дадена диагноза, но е лекуван по друга. Много често има близки клинични пътеки – едната скъпа, а другата евтина. Ако е налице работеща информационна система в здравеопазването, която да свързва всички звена (Министерство за здравеопазването, НЗОК, РЗОК, болници, аптеки), несъответствието може да се засече. В дадения по-горе пример когато пациентът отиде да закупи лекарство в аптеката и то не отговаря на клиничната пътека, по която е лекуван.
В края на 2016, МЗ се опита вместо да реформира системата и да намери решение на проблемите, да прехвърли отговорността за източването на средства от Касата на пациентите, като въведе система за пръстов отпечатък. Съдът я отмени, а паралелно с това се заговори за електронна здравна карта. В момента, твърдят от бранша, всичко е стопирано, макар че ЕС финансира проекта за национална здравна информационна система и здравна карта с 12 млн. евро. Има реална опасност да загубим средствата, поради липса на политическа воля здравеопазването да се реформира. Вместо действия и решения, Борисов ни сервира поредната порция обвинения срещу лекарите: отивайки да работят в чужбина те продължавали да източват родната НЗОК, като си водят пациентите зад граница. Тук обаче липсва едно нещо – доказателствата.
