Миналата седмица НС прие две предложения за промени на Закона за приватизацията, които най-общо предвиждат голям подарък към различни, близки до властта купувачи на раздържавено имущество, сред които бизнесмените Кирил Домусчиев и депутата от ДПС Делян Пеевски.
Първата поправка е на народния представител от „Атака“ Николай Александов и предвижда запазването на предмета на дейност след приватизация да важи едва 5 години, а втората е на Емил Димитров-Ревизоро, от гражданската квота на ВМРО и има допълващ характер. Тя предполага проектът на Александов да влезе със задна дата, което на практика означава амнистия на неизпълнените задължения на купувачите на държавна собственост и то в голям мащаб.
Промените са били внесени в деловодството на Парламента миналия понеделник, един вид в 12-сет без пет, малко след като в Агенцията за приватизация пристигнало решението на Арбитражния съд, според което Домусчиев трябвало да заплати над 50 млн. лв. неустойки за неизпълнени приватизационни задължения. Това се оказва и последният момент за промени по Закона за приватизацита и следприватизационния контрол, който се намирал между първо и второ четене.
Срещу измененията се обяви вицепремиерът Валери Симеонов, по чието настояване държавата обжалва решението на Арбитражния съд да се извърши исканата от Домусчиев промяна на договора за покупко-продажба. След повторното разглеждане той загуби делото, но с приетите сега промени на практика задълженията му се „опрощават“.
Макар и внесени от депутати от „Атака“ и ВМРО, поправките влизат с подкрепата на ГЕРБ, ДПС, „Воля“ и мълчаливото съгласие на БСП. А Волен Сидеров, един от основните поддръжници на промените в Закона за приватизацията, напуска заседанието преди гласуването и остава отговорността върху управляващата ГЕРБ.
Малко преди гласуването на законопроекта, в сутрешния блок на БНТ, Валери Симеонов заплаши, че не вижда бъдещето на партията си в тази коалиция. След като поправките станаха факт обаче поразмисли и каза, че решението трябва да бъде взето от партията.
По този начин „Патриотичният фронт“ започва много да прилича на предишния коалиционен партньор на Борисов – „Реформаторския блок“. Формацията беше разцепена, след като лидерът й Радан Кънев се превърна в опозиция на властта и това донякъде сложи край на втория кабинет на Борисов. Очевидно, Симеонов още не е твърдо решен да последва примера на Кънев, но от друга страна търканията му с ГЕРБ са от известно време и тенденцията е към заостряне. Една от първите точки на конфликт беше между Симеонов и ГЕРБ беше с министъра на туризма Николина Ангелкова. Ябълката на раздора се оказа шумът на заведенията в Черноморските курорти. Напрежение в коалиционните отношения внесе и желанието на Симеонов да връща тютюнопушенето в заведенията. В момента каузата му е по-смислена, защото поправките в приватизационния закон наистина изглеждат лобистки, но от друга страна, в поведението му, както и на останалите български политици, липсва общественият фокус.
Възможно е тактика коалиционният партньор да бъде разцепен, когато се превърне в опозиция, веднъж сработила, да се използва и втори път. След „Борисов -2“ имаше „Борисов-3“, а Реформаторите останаха вън от властта при 44-тото НС.
Преди гласуването на промените в Закона за приватизацията, прави впечатление, че отсъства оценка на въздействието – защото държавата може да се окаже ужилена с много милиони в резултат на отпадането на глобите за неизпълнени договорености. Повече, отколкото акцизите на бездимните цигари, за които се безпокоеше председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова. Сега тя обаче не защитава интересите на фиска. Защо ли?
И друго нещо се набива в полето на общественото внимание, че управляващите намериха политическа воля да ремонтират приватизационния закон в интерес на бизнеса, но не успяха да прокарат поправките, искани от майките на децата с увреждания. Държавата, изпитва още недостиг на средства и за окноболните, но се отказва щедро да си търси глобите за неизпълнените задължения на бизнеса. Управляващите щедро раздават нашите пари като свои.
Очевидно е, че кабинетът няма визия за политики за нереформираните сектори, но в замяна на това се крепи върху бизнесинтересите, които защитава. Сякаш за тези във властта доверието на хората не е важно и те демонстративно се отказват от него. За избирателите политиците ни се сещат пред избори и правят по някоя кампания през КЗК, за изпускане на напрежението. Миналата година антимонополният орган разследваше горивата, тази година спря сделката за ЧЕЗ заради нарушена конкуренция. И тъй като в българския политически живот индигото често се употребява, вероятно управляващите се готвят за нови парламентарни избори.
