Тонът му е бистър и съдържа голяма човешка топлина. Иван Кръстев е един от най-оригиналните и влиятелни европейски мислители. Рецензия за „След Европа“, последната книга на Иван Кръстев, в Die Zeit.
Иван още от студентските години изпъкваше. И се харесваше. Беше поради личните му качества, не заради произхода.
Дойде малко преди Нова година, през 84-а в курса, таман го бяха уволнили от армията, имаше здравословен проблем. Но си беше влязъл на общо основание – и в университета, и в казармата – за разлика от други синчета, дето се скатаха и възползваха, например Сергей Дмитриевич. Мога да кажа и за още. Ма не искам.
Не съм чел новата му книга още, но в рецензията за немското ѝ издание една германка описва основната идея – за да разбереш Европа, трябва да си живял при комунизма.
Европа се опитва да бъде единен политически субект, но тя е съставена от различни парчета, всяко със свои възприятия, страхове, надежди, идеи, социален (и индивидуален) опит.
Тези дни (21 август) се навършиха 49 години от нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия. Близо половин милион войници и няколко хиляди танка смачкват Пражката пролет, опитът на чехите да се откъснат от съветската орбита. Над 100 човека са убити, стотици хиляди се изселват, напускат страната.
Урокът е усвоен. Чехите кротват.
Следващият такъв опит беше през 80-те години на ХХ век и полската „Солидарност“. Тогава генерал Ярузелски беше принуден да въведе военно положение. Той обяснява това не само с необходимостта да се справи с антикомунистическата опозиция, но и със страха, че съветските танкове ще влязат във Варшава както през 68-а в Прага.
Това е исторически опит на източноевропейците, поради което днес голяма част от страните в региона не са в състояние да приемат 1:1 брюкселската кройка.
Каза го направо унгарският премиер Виктор Орбан. Ние не се освободихме от Съветите, та да ги сменим с друг диктат. По подобен начин се държат и поляците, чехи и словаци са по-меки.
За страните от Вишеградската четворка и за Балтика падането на комунизма не беше просто падане на комунизма. А и национално освобождение. Беше краят на половин век национално унижение, загуба на национален суверенитет.
За България не беше баш така. Голяма част от българите не смятаха и все още не смятат, че съветското безразделно господство в България е било някакъв проблем. Поради което и предложението на Тодор Живков да станем 16-а република за мнозина българи не е скандално.
В друга държава такъв лидер щеше да бъде разстрелян при първа възможност. В България му вдигаме паметници.
Но думата е за Европа. Тя няма да оцелее, ако не се е поучила от миналото си. Ако центърът, който все повече заприличва на надционален имперски елит, се опитва да командва останалите.
Това руснаците с танковете не успяха. А Брюксел няма танкове. Само пари.
