През 2015-та рекорден брой хора напуснаха домовете си и се добраха до Европа, поради надигащия се терор на „Ислямска държава“ и гражданската война в Сирия, нестабилната обстановка в Афганистан и Близкия изток. Над 2 млн. души, са поискали убежище в ЕС, сочат данните за 2015-та и 2016-та.
Все още не е ясно как дългосрочно ще се промени политическата обстановка в Европа, но демографската – със сигурност. В краткосрочен план, по време на изборите в Холандия, Германия, Франция, Унгария, Финландия, Швеция, Дания Италия, видяхме небивал досега успех на крайно десните националистически движения.
Каквато и да е причината за антиемигрантските настроения – икономическа, ксенофобска или друга – пред подобно предизвикателство се изправят не само правителствата на Стария континент. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп предприе редица мерки за ограничаване на емигтантския поток. Засега той не получи подкрепа нито за „забраната за влизане“ в САЩ на граждани от няколко мюсюлмански страни, нито за строежа на стена по границата с Мексико.
Но в много европейски държави и в Съединените щати погрешно се разпростира страха, че мюсюлманските имигранти и бежанците носят със себе си тероризма. Това виждане се подхрани от хаоса, който настана в Европа и от затрудненията пред овладяването на неконтролираната миграция, която създаде напрежение. Заплахите от мюсюлманския фундаментализъм пък бяха свързани не само с мигрантите, но и с граждани на потърпевшите страни, приели радикална форма на ислям. Умели кандидат-политици и такива, чиято кариера западаше решиха да се възползват от създалата се ситуация в западните общества и да изплуват на повърхността. Но на тях не трябва да се гледа наивно като на герои от последния момент. Случилото се трябва задейства „аварийната сигнализация“ на засегнатите страни. Основната опасност е да не се върне Европа към политическия модел от 30-те години на миналия век, когато обществата биват настроени не срещу мюсюлманите, а срещу евреите.
Една от опорните точки на националистическите движения е песимизмът, че интеграцията на мюсюлманите мигранти не може да сработи. Това е уловка за привличане на гласове, но не е решение на създалата се ситуация. В тази посока са допуснати и не малко грешки от страна на управляващите в различните европейски държави. Една от тях е, че хората стоят в бежански центрове доста дълъг период от време, през който не правят нищо. Голяма част от социалните проблеми, създадени от мигрантите, се дължат на това, че на тях не им е осигурена работа. Един от основните въпроси на който германският канцлер Ангела Меркел, трябваше да си отговори, преди да отправи покана към бежанците е дали страната разполага със съответния брой училища, работни места и как точно смята на интегрира новодошлите. Между другото, ако притокът към Европа и Германия в частност не беше намалял, тя едва ли щеше да спечели четвъртия си управленски мандат.
Европейската десница също не е единна в отношението си към мигрантите. Една част от по-умерените политици, отправят критики относно размера на вълната и скоростта, с която огромен брой от хора дойдоха в Европа. Другата по-крайна фракция твърдят, че интеграцията на мюсюлманите не може да се случи и че те не желаят да станат част от европейското общество, че нямат капацитета да се интегрират и затова е по-добре да ги изгоним.
Популизмът по света има различни лица и влияние: Съединените щати имат двупартийна система, но повечето европейски страни в момента се управляват от коалиции. Влизайки в управлението на различни държави, крайно десните партии получават чуваемост и възможност да водят дебат, даже в райони, в които не са били подкрепени.
В края на президентската кампания във Франция, Марин льо Пен, лидерката на „Партията на националния фронт“, успя да се реблансира като защитник на социалната държава, една класически лява позиция, а националистическите идеи бяха поднесени под формата на обвинения към емигрантите за лошото състояние на френската икономика. Франция по това време не беше изложена на голяма вълна от мигранти, но пък беше преживяла и преживяваше няколко терористични нападения, за които отговорност пое ИД. Големият успех на Макрон се дължеше на това, че той използва същите оръжия като льо Пен – признанието че „трябва да си оправим положението“, но без негативното говорене и националистическата окраска.
Един от проблемите, когато става дума за мигрантите е, че хората са склонни да поставят всички под общ знаменател. Левите политици в Европа и десните у нас обвиниха хората, които са недоволни от мигранстката криза в расизъм, но както вече стана дума – обвиненията само задълбочават проблемите, не ги решават. Всеки истински политик трябва да предложи решение, не да се нахвърля срещу една или друга група от обществото – мигрантите или тези, които не ги харесват. И за да решат проблемите на страната си, политиците не трябва да се изолират морално зад клишетата собствените си политически убеждения.
Европа има достатъчно имунитет да се пребори с крайно десните движения, които макар и парламентарно представени, не застрашават целостта на ЕС и няма да вземат връх в отделните държави.
Опасността от нова бежанска вълна, обаче, не е отминала и отново преживеем случилото се през 2015-та, вероятно резултатът ще са уродливи политически сили и решения, включително финансово подпомагане към правителства на страни от Северна Африка, които да държат хората в лагери, за да не дойдат в Европа или отпускане на военна помощ на африкански и близкоизточни страни, за да се спре потока от хора предварително. Дано не се стигне до подобни решения.
