Горещите политически страсти в Испания и автономната област Каталуния като че ли поутихнаха или по-скоро се насочиха в едно невидимо, подземно русло. След участието в манифестации, стачки и протести, хората все по-често си задават въпроса „какво ще стане с парите ми в случай на едностранно отделяне?“ Може би поради това в предпоследния ден на седмицата испанската преса е съсредоточила вниманието си почти изключително върху икономическите последствия на подобно събитие.
Борсите реагираха нервно на действията на каталунското регионално правителство. Това принуди банки и предприятия да предприемат мерки за тяхното успокояване. Административният съвет на банка Сабадел на свое извънредно заседание реши, че ще премести централата си от Каталуния в Аликанте и съответно ще плаща данъците си там. Това гарантира, че тя ще остане под регулацията на централната Европейска банка, като по този начин ще защити по най-добрия начин интересите на клиентите, акционерите и служителите си. След това съобщение акциите на банката скочиха с 6,1%.
Същите проблеми стоят и на вниманието на Кайша банк, която вероятно утре ще вземе решение дали да изведе централата си от Каталуния. От своя страна осигурителната компания Каталана Оксидент, активна в над 50 страни с 1600 офиса и 19 000 застрахователни агенти, също обмисля предислоцирането си в случай на рецесия. Подобни са плановете и на други големи компании.
Очаква се утре првителството да одобри постановление, с което ще позволи на предприятията да сменят централите си без затова да се изисква решение на събранието на акционерите, което ще помогне за по-бързото им излизане от Каталуния.
Напрегатата ситуация в страната, изглежда, предизвика известни от миналото фигури към публични изяви. Вчера Алфонсо Герра, вицепремиер в социалистическото правителство на Фелипе Гонсалес (1982-1992), който напусна политиката след финансов скандал с брат му, упрекна Рахой в пасивност, като подчерта, че при наличието на мнозинство в Сената може да действа и без подкрепата на социалистите.
Не издържаха и нервите на Хосе Мария Аснар, на харизматичния лидер на Народната партия, министър-председател в две правителства (1996-2004). Той призова Рахой да действа с всички достъпни конституционни средства, и подчерта, че политическата ситуация му налага задължението да го направи. В противен случай следва да даде право на испанците да решат този въпрос – с други думи, да обяви провеждането на общи парламентарни избори. На това от екипа на премиера отговориха, че няма да си позволят да действат под влияние на стреса.
Драматичните събития с допитването за независимост в Каталуния, което не само че не покрива никакви конституционни норми, но е далеч и от съблюдаването на каквито и да било елементарни технически правила, се развиват на фона на едно европейско мнение, което за последните няколко дни преживя значителна еволюция. ЕС започна с това, че каталунският въпрос е вътрешна работа на Испания.
В началото на седмицата Брюксел осъди насилието в Каталуния, като призова проблемът да бъде решен по мирен начин, изразявайки увереност, че правителството на Рахой е в състояние да го направи. Най-силната подкрепа за него дойде от лидерите на големите партии в Европейския парламент – Народната пария, социалистите и Алде.
Бившият премиер на Белгия се обърна към каталунците с думите, че това допитване вреди най-много на тях. Прозвуча мнението, че запазването на върховенството на закона понякога изисква прилагането на легитимна сила от страна на държавата. Единствено анти-европейските партии използват случая „Каталуния“ за пропаганда на своите идеи. Референдумът не е признат от никоя държава, с изключение на Венецуела.
Междувременно днес конституционният съд на Испания обяви суспендирането на събранието на каталунския парламент, насрочено за понеделник, на което се очакваше едностранно обявяване на независимост. Реакция от страна на Каталуня засега няма.
