Калоян Стайков е икономист в Института за пазарна икономика, където се занимава с анализи в сферата на публичните финанси, енергетиката, здравеопазването, бизнес средата.
Преди да се присъедини към екипа на ИПИ, е работил като икономист в Центъра за икономическо развитие.
Той е част от авторския колектив, подготвил издадената през 2015 г. книга „Анатомия на кризата“, в която разглежда развитието на публичните финанси по време на и след икономическата криза.
През последните години участва в изготвянето и представянето на ежегодния „Алтернативен държавен бюджет“ на ИПИ.
Каква е в момента цената на тока в България и каква очаквате да бъде оттук насетне? Очаква ли се ръст?
Цената на електроенергията започна да расте, не само в България, но и в цяла Европа още през 2016г., тоест, тогава започна тенденцията на плавно увеличение на цените, което може да се изолира от всякакви индивидуални и субективни фактори. Наблюдава се една трайна тенденция на увеличение на цените, до кога ще продължи е трудно да се каже, но всички прогнози за следващите 12 месеца, сочат, че най-вероятно ще продължи да се увеличава.
Естествено, ако няма някакви фактори, като забавяне на икономическата активност, сигнали за които се наблюдават в някои страни. От известно време се говори за такова забавяне, дори за евентуална икономическа криза. Така че, в зависимост от това как продължи да се развива икономиката в България, съседните страни и на глобално ниво, може да се очаква различно развитие на цените на електроенергията. Но поне засега прогнозата е да се увеличава.
Защо цената непрекъснато се увеличава? Заради лошото управление на енергийната система или повишението е обективно?
Според мен и двата ефекта са налични. Проблемът е, че когато се води дебатът, не се разделят тези обективни и субективни причини. Както казах, в Европа още 2016г. започна да се увеличава цената, нормално е това да засегне и България. В крайна сметка не сме някакъв енергиен остров, който да не зависи от общите тенденции.
Заедно с това се наблюдават различни тенденции на увеличение при нас и в съседните страни, например, Румъния и Унгария. Това означава, че вътре в нашата електроенергийна система и икономиката като цяло има субективни фактори, които влияят на тази цена.
Така че, и двата елемента са застъпени. Би било добре да видим малко повече анализи от министерството, КЕВР и пазарните участници, за да може да се разделят тези два ефекта и да се открият какви са субективните причини за тенденциите у нас и да се намерят някакви решения, ако такива съществуват.
Говори се, че България изнася евтиния си ток от АЕЦ „Козлодуй” чрез частни фирми, а продава скъпия ток от ТЕЦ-овете на гражданите си. Вярно ли е това твърдение? И ако да, защо?
Малко е трудно да се защити такова твърдение, защото цялата енергия се търгува на организиран борсов пазар, тоест, по цената, която се постига на съответния пазар. Оттам нататък няма как да се направи такава връзка коя електроенергия къде се изнася, тъй като цената, която се постига е една, която се използва. Ако има електроенергия, която се продава по двустранни договори, е съвсем различен въпрос.
В момента, информацията, която се предоставя от борсата, не позволява такива заключения. Освен това, идеята, че има една скъпа и една евтина енергия е малко странна, защото борсовата цена е една, специално за сегментите „ден напред” и в рамките на деня. Двустранните договори са по-различен казус.
Обикновено, когато говорим за скъпа и евтина електроенергия, се има предвид електроенергия, която не получава държавна помощ и такава, която получава. Когато говорим за пазар, той изключва държавната помощ.
Кои са най-спешните мерки, които новото ръководство на НЕК трябва да предприеме, за да облекчи бизнеса и потребителите?
Това е труден въпрос. В крайна сметка, един от големите проблеми на българския пазар е голямата концентрация при производството. Знаем, че в рамките на една календарна година между 75 и 85% от търгуваните количества по свободно договорени цени се продават от БЕХ, който обхваща НЕК, ТЕЦ Марица Изток и АЕЦ „Козлодуй”. Тоест, самите условия, които се постигнат на пазара зависят от трите компании и съответно – тяхното поведение. Така че, е малко трудно да се каже какво точно трябва да направи изпълнителният директор на НЕК, при положение, че той е част от цялата система.
От години е известно, че именно там е големият проблем и именно това беше причината през 2018г. да бъде променен законът, така че да се задължи цялата произведена енергия да се продава на борсовия пазар, а да не се продава на индивидуалните платформи.
Въпреки това, проблемът не се реши. Напротив, това го направи още по-видим. Независимо от своите несъвършенства и краткият опит на борсата, все пак тя е по-прозрачна от индивидуалните платформи и информацията е по-достъпна.
Проблемът не е само в НЕК, освен това НЕК има дейности на свободния пазар, на регулирания пазар и произвежда енергия. Така че, проблемите са съвкупни и е крайно време да се помисли за разделянето на тези дейности, по същия начин, по който те бяха разделени при всички останали дружества. Нормално е една компания да има един лиценз, а не както НЕК.
Спомняме си, че преди няколко седмици имаше дни, в които токът беше изключително скъп, дори по-скъп от този в Германия. Какво влияние оказва това върху икономиката на страната?
Това създава огромна несигурност пред промишлените потребители на енергия, тъй като при тях голяма част от себестойността се формира от цената на тока. И когато има такива резки флуктуации, това води до голяма непредвидимост. А техните договори за доставки и приходите им се договарят за дългосрочни периоди. Съответно, когато всичко е договорено в дългосрочен период, а в краткосрочен имате големи отклонения в разходите, това създава големи проблеми и невъзможност да се застраховат срещу подобни рискове.
Това се получава, както защото производството е концентрирано, така и защото самият пазар не е достатъчно ликвиден, няма достатъчно голяма търговия на електрическа енергия, така че тази концентрация да намалее и пазарните сили да влязат в своята област. Това може да стане, когато българския пазар се интегрира със съседните пазари, но за съжаление не виждам развитие в тази посока. По-скоро, редовното обяснение е, че има технически и политически причини. Те може и да са обективни, но не променят състоянието, при което работи пазара. Той е неликвиден, което води до такива големи отклонения. Тоест, когато ликвидността е ниска, малки отклонения в търсенето и предлагането могат да доведат до големи отклонения в цената. Това виждаме на пазара „ден напред” .
Правилно ли беше либерализиран нашият пазар. Всички сме съгласни, че трябва да има конкуренция, за да има по-ниски цени. Но правилно ли беше направен моделът, законите и другите неща, за да се стига до такива проблеми и такова рязко повишаване на цените?
Няма такова нещо като правилно и неправилно. Процесът е различен в различните страни, най-малкото заради стартовата позиция на пазарите. Единият от големите проблеми у нас е, че самата либерализация не беше планирана като някаква средносрочна инициатива с ясни стъпки, периоди и т.н, за да е ясно в кой момент какво ще се случи, а ставаше стихийно.
Либерализацията започна планирано през 2004г. и лека-полека се задълбочи. Но 2013г., когато беше направена една от големите стъпки в тази посока, а именно изваждането на потребителите на средно напрежение на свободния пазар. Това стана доста изненадващо и без необходимото техническо време за подготовка на тези фирми и съответно какъв ще е ефектът върху пазара.
Последните големи промени през 2018г. бяха направени по същия начин. Те бяха въведени като предложения за изменение на закона между първо и второ четене, без необходимото обсъждане, без консултации със заинтересованите страни, без яснота какво точно ще се случи и без необходимото време да се доработи подзаконовата нормативна уредба, тъй като тези промени бяха внесени точно преди Коледните празници (за около 3 работни дни). Тоест, има доста прибързани действия. Те, сами по себе си, може и да не са грешни, но когато се правят прибързано, без необходимата оценка на въздействието им, могат да доведат, а както виждаме – водят, до изкривявания и проблеми, които след това нагнетяват толкова много напрежение, че водят до нови прибързани действия, които създават нови проблеми.
Това е един от големите проблеми на либерализацията. Не толкова, самият начин, по който се прави, а самият подход по който се използва – от днес за утре да се правят промени, без да е ясно какви ще са ефектите от тях.
