Родните медии тръбят, че правителството най-после ще заяви желание за присъединяване към чакалнята на еврозоната. Звучи добре, но и малко неправдоподобно. Защото новината не излезе от заседание на кабинета, какъвто е форматът за вземане на подобно решение, а през агенция „Ройтерс„. Което ще рече, че управляващите просто си правят пиар, давайки изявления по наболели теми. Такава тема е присъединяването на ни към еврозоната. Тя придобива актуалност около председателството ни на Съвета на ЕС, защото дава знак дали желаем да задълбочим интеграцията в Блока или – не.
Самият факт, че се дават изявления по въпрос с подобна важност, без той да е обсъден на правителствено ниво, ни кара да мислим, че кабинетът просто „топа топката“ с Европа, но няма сериозни намерения за еврозоната. (Та нали при посещението си в Истанбул Борисов каза на Ердоган, че „Европредседателството е за шест месеца, а отношенията ни с Турция – от векове и за векове“…) В този ред на мисли, евентуалното подаване на заявление е разсрочено във времето с цели 6 месеца, т.е в края на председателството, което още веднъж показва несериозността на намерението.
По някакво стечение на обстоятелствата, покрай радостта, че най-после ще се кандидатираме за чакалнята на еврозоната, медиите пропуснаха началото на дописката на „Ройтерс“. А от него много добре става ясно какви са идеите на кабинета. Статията започва така:
„България ще предизвика страните членки, да изразят, ако имат съмнения за присъединяването й към единната валута, като кандидатства за ERM 2, до средата на годината, ако по-рано не й дадaт зелена светлина“.
Думите са на финансовия министър Владислав Горанов.
За голямо съжаление казаното не е категорична заявка за влизане в „чакалнята“ на еврозоната. Даже напротив – по-скоро има покана към страните, които не ни искат там, да ни отправят забележки. За всеки е ясно, че като са иска нещо, се посочва мотивация. Ако огледаме посоката в изказването на Горанов, тя е по-скоро е да не влезем в еврозоната, като за целта той търси съмишленици. Пред агенцията министърът още посочил: „Ще заявим желание за присъединяване, дори да сме сигурни, че няма да ни приемат“. И още: „Не сме заплаха. Искаме да се интегрираме в ЕС“.
Иначе казано, оправдаваме се, за нещо, което още не сме чули от евролидерите, но което очакваме да ни се каже. Какъв ни е проблемът? В доклада си за конвергенция ЕЦБ за пореден път констатира, че България отговаря на числовите критерии за еврозоната, но не и на изискванията за членството в ERM 2 и затова не може да бъде допусната в зоната на единната валута. Критериите за влизането в еврозоната са четири – фискална устойчиност (размер на дълга и дефицита), инфлация, дългосрочен лихвен процент и успешен престой във „Валутно-курсовия механизъм 2” (ERM 2) в продължение на поне две години.
Реално Европа не пуска България дори в ERM 2 по политически причини. Одобрението на подобно решение става с единодушие в подкомитета ERM 2 към Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси. В него влизат страните от еврозоната, от ERM 2 (тоест Дания) и ЕЦБ, а Европейската комисия се произнася със становище. Затова да отдадем заслуженото на Горанов и да кажем „Браво, г-н министър, че сте реалист и си знаете!“ и да го запитаме „Какво правите, все пак, за решението на политическия проблем?“
Посланието за неодобрение на евентуалната ни кандидатура, с която ние така и не бързаме, прозира и от изказването на председателя на ЕК, Жан-Клод Юнкер пак пред „Ройтерс“. Той казва, че България е положила усилия и е доближила икономиката си до страните от еврозоната, но все още е най-бедната страна в ЕС; не е решила проблема с корупцията и трябва да подобри жизнения стандарт на гражданите си. Тези неща не се постигат за шест месеца и ни се повтарят още от времето на Симеон Дянков, финансовият министър от първия кабинет на Борисов, за когото членството в еврозоната беше приоритет.
Тонът на Юнкер е мек за нашите географски ширини, но нека все пак не забравяме, че е французин и че ние сме домакин на Съвета на ЕС. Затова и той посочва, че през юни, т.е. в края на европредседателството ни, ще се разберем за присъединяването към ERM 2.
Миналата година в началото на март служебният премиер Огнян Герджиков заяви пред журналисти в Министерския съвет, че има намерение да вкара страната във „Валутно-курсовия механизъм“ и изрази съмнения дали ще му стигне времето. После стана ясно, че в кабинета няма единомислие по въпроса и задачата беше прехвърлена към новото правителство на Борисов. В хода на обясненията по темата за готовността ни да въведем еврото, стана ясно, че от 2015-та БНБ и министерството на финансите, двете институции с ключова роля в процеса са натоварени с подготовката на доклад за въвеждане на еврото. Каква е съдбата му към днешна дата – не е ясно.
Почти веднага след амбициозната си заявка, служебният премиер Герджиков беше скастрен от Владислав Горанов, който сега сякаш е на друго мнение. В изявление пред 24 часа (04 март 2017), Горанов видимо раздразнен написа: „Тщестлавни политически фигури има опасност да извършат нещо, от което би спечелила само суетата им, но бихме загубили европейските си перспективи“. Ама как – запитахме се тогава – подаването на заявление за влизане в „чакалнята на еврозоната“ е загуба не европейските ни перспективи, при положение, че това е заложено като наше задължение в договора ни за членство в Блока? Променил ли е сега Горанов мнението си и защо не е бил така любезен да информира обществото с подобна статия в печата? Или просто вади темата за членството в еврозоната от нафталина, защото обратното – да каже, че заменяме интеграцията си в ЕС срещу запазване на ниските доходи и корупцията, е наистина лоша идея за начало на европредседстелството.
