Красен Станчев е завършил спец. Философия. В периода 1984 – 89 г. е преподавател по Философия във Висшия икономически институт в София.
В периода 1989 – 1990 г. е бил научен сътрудник в Института по философия на БАН. През 1990 – 91 г. е народен представител във ВНС.
Станчев е основател на Института за пазарна икономика и негов изпълнителен директор в периода 1993-2007 г.
Г-н Станчев, министърът на финансите Владислав Горанов съобщи, че до края на юни България ще кандидатства за чакалнята на еврозоната. Очаквате ли това наистина да се случи?
Да, след като е казал, вероятно ще бъде подадена официална заявка за членство, независимо от предварителните условия и това, което беше казано преди около две седмици от ЕЦБ, че България всъщност още не е готова.
Трябва ли веднага да кандидатстваме и за влизане в Банковия съюз – нещо, срещу което правителството се съпротивлява до известна степен?
Аз не знам дали това е точно правителството, това е по-скоро Българската народна банка. И това е благодарение на опита на БНБ от предишни години.
Въпросът е в това, че когато се съедини надзорът, международният надзор ще бъде едно равнище на регулиране над БНБ. Това означава, че България, т.е. БНБ, трябва да изпълнява предписанията на международния надзор. Това не води до това, че международният надзор е отговорен за онова, което се дава като предписания на една или друга банка. Това означава, че БНБ е отговорна при съдебни процеси с банките, на които са дадени определени указания. В крайна сметка БНБ или надзорът може да се въздържа от действия, които биха били правилни.
Затова ли има отпор срещу влизането ни в Банковия съюз? Каква е причината реално?
Това е причината. Въпросът е за отговорността. Може на тези неща да се гледа със задна дата, може да се гледа отсега нататък – в бъдещето. Този аргумент, който изложих, е всъщност аргумент на БНБ, на един от нейните подуправители – Калин Христов. И мисля, че той е рационален.
Тогава когато ние отчетем какво представлява т.нар. „чакалня”, трябва да знаем няколко неща. На първо място това е постепенно уеднаквяване на политики. На второ място това е по-силно наблюдение на макроикономически обстоятелства в страната – състояние на банковата система, състояние на кредитирането и т.н. И трето, но не и по значение, ако вземем тези страни, които приличат на България, примерно Балтийските, средният период на престой в чакалнята е някъде към 9 години. Така че някаква драма особена няма да настъпи ако това се случи.
Онова, което ще се случи, е, че българските юридически и физически лица и кредиторите ще знаят все пак, че има един допълнителен поглед върху това, което става в България. И доколкото разбира, всички искат това да стане.
Очаквате ли да ни приемат в чакалнята?
Да, но все пак има условия. Това е членството в Банковия съюз и банковия надзор. Аз предполагам, че в момента това, което казва г-н Горанов, е по-скоро тактика на преговорите. Подава се заявка, това е ясно, но трябва да се формулират ясно условията, защото те засега са формулирани по-скоро като слухове, не толкова като ясни условия. В крайна сметка страните-членки и техните представители в Европейската централна банка гласуват като клубно членство и те могат да имат явни условия, могат да имат и неявни условия. Онова, което министър Горанов доколкото разбирам, цели в момента, е поставянето на условията на масата в някакъв прозрачен вариант.
Ще се промени ли с нещо животът на обикновения българин или пък на банковата система у нас с влизането ни в чакалнята на еврозоната?
Не, не смятам. Дори при влизането ни в еврозоната няма да има кой знае какви значителни промени за т.нар. обикновен българин. Няма да има драстични промени в цените, даже може да има известен спад.
Онова, което ще се промени, са условията за подобряване на кредитния рейтинг на страната. Вчера имаше едно становище на „Standart&Poor’s”, които повишават с една степен кредитния рейтинг на България и казват, че вероятно ще го повишат още при изпълнението на някои условия.
Едно от тях е продължаване на намаляването на необслужваните кредити и второто е относително здравословно кредитиране за икономически растеж. Това, преведено на „човешки” език, на български, означава, че не трябва да се правят такива рискови мероприятия като възстановяването на АЕЦ „Белене”, което води до голяма задлъжнялост. Не трябва да се правят рискови мероприятия като т.нар. „шлемове” т рода на „Бургас-Александруполис”, „Турски”, „Южен”, „Български” поток и т.н., които водят също до такава задлъжнялост.
И друго нещо, което е много важно – за да продължи намаляването на необслужваните кредити, не трябва да се правят резки промени в действащото законодателство. Това означава че не трябва да се въвежда примерно фалит на физическите лица, каквато идея има г-жа Манолова. Тя по принцип не е рационална тази идея, но това, което ще има като ефект, е увеличаването на необслужваните заеми. Не трябва да се правят други промени в принудителното изпълнение по Гражданския процесуален кодекс, за което отлежават няколко законопроекта в парламента и т.н.
Ако трябва да го кажем с едно изречение, онова, което ще се случи, е малко по-голяма предвидимост на случващото се в България и известна възможност за критицизъм спрямо не особено рационални, да не кажа глупави идеи в управлението на икономиката и кредитите в България.
Някои политици в опозиция говорят за т.нар. банки „гнили ябълки”. Има ли ги в България и какво ще се случи с тях след влизането ни в Банковия съюз?
Стрес тестовете преди две години показаха къде има проблеми, показаха още, че проблемите са решими. Има предписания на Централна банка за поведението на онези банки, които имат известни проблеми.
Общата визитна картичка на тези банки е, че те са българска собственост и че те имат един акционер, който горе-долу има възможността и волята да управлява тези банки като еднолично търговско дружество. Но това не е само в България, така е и във всички останали балкански страни, така е и в Русия и в други държави. Така е, когато имате такава структура на собственост в банковата система, те винаги са свързани с определени рискове – има тенденция за кредитиране на свързани лица и на акционерите на банките под една или друга форма.
Смятам, че едно от предимствата на членството в ERMII и дори в Банковия съюз би било, че не биха се появили закони като „Пеевски – Цонев”, който предвижда смяна на правилата на играта по време на самата игра по отношение например на КТБ и не биха позволили такива гласувания в парламента, които ограничават ограничават Централна банка да проследява свързаните лица на банките като кредитни институции.
