Лало Кирилов е роден на 14 февруари 1983 г. По образование е икономист.
Понастоящем е депутат ит „БСП за България“. Той беше един от вносителите на законопроекта за намаляване на лихвите по студентските кредити, който беше отхвърлен от Народното събрание миналата седмица.
Г-н Кирилов, как ще коментирате отказа на управляващите да подкрепят българските студенти като намалят лихвите за студентско кредитиране?
Това, което видяхме през последния месец, когато бяха обсъжданията по предложените от мен и група народни представители от БСП е, че не се гледаше дългосрочната целесъобразност на това предложение, а се гледаше чисто краткосрочно и противоборствено. Тази мярка не беше приета, просто защото беше предложена от опозицията.
Ние от БСП обаче гледаме на това предложение като на стратегическа мярка с цел да променим демографската катастрофа, да задържим младите в страната и да дадем възможност на тези, които желаят да учат, да получат това образование и да имат последваща реализация.
Общоизвестно е, че държавата плаща за по-голямата част от обучението на студентите у нас, а след като завършат една немалка част от тях заминават в чужбина. Как да ги задържим в страната?
Да, държавата плаща част от образованието посредством субсидии към университетите, но има и една немалка част, която се плаща от студентите и от техните родители. От въпросите, които зададох на министър Горанов се вижда, че немалка част от работещите имат доходи около 600 лева. Така че тези не толкова високи такси в България всъщност са проблем за тези, които желаят да получат висше образование и за техните родители.
Затова ние гледаме на тази мярка като начин да форматираме бъдещ социален статут. Родителите на част от учащите са със скромни доходи и трудно могат да си позволят да образоват децата си. Посредством тази мярка обаче те могат да получат необходимото образование. Така например ако завършат Информационни технологии например, те още след пет години могат да получават значително по-високи доходи от тези на родителите си и по този начин да получат добър социален статус. Това е и една от мерките за задържане на младите в България – да преформатираме икономиката и структурата на БВП.
Възможно ли е държавната инвестиция в хората да се изплаща като те бъдат задължени да работят в страната за определен период от време след завършването си?
Това вече е въпрос на по-голям дебат.
Това, което ме радва, е от управляващите и министерството са съгласни, че дебат за студентското кредитиране трябва да има и той ще бъде проведен в следващата година. Така проблемът с кредитирането и размера на лихвите, който е доста належащ, няма да бъде отлаган във времето.
Относно това дали студентите трябва да бъдат задължени да остават, това вече трябва да се помисли в контекста на цялостната философия на образованието и дали е възможно тази мярка да бъде приложена. Със сигурност обаче тя не може да се приложи през Закона за студентското кредитиране.
