През 81-а година за първи път в Боровец имаше кръг от Световната купа по ски. Беше събитие, излизане от изолацията, най-вече заради семейство Попангелови и младия Петър Попангелов, влязъл с взлом в елита на ските.
По този случай на Боровец беше построен първият кабинков лифт. „Помагалски“. Нямаше протести, загрижени екозащитници, всички се радваха.
Пътят от Боровец до Мусала се съкрати с няколко часа. Природата си остана все такава, величествена, рилска. Хиляди хора са се качили на най-високия връх в България благодарение на този лифт.
Качвал съм се на Мусала и преди това. Беше зима, много сняг, но излязохме по пътеката от Боровец, а после пак по нея слязохме надолу.
Четвърт век по-късно Боровец сякаш е изпуснал първото място за сметка на Банско. Направих бегъл анализ на публикациите. Банско се споменава 10 пъти повече от Боровец.
Заради втория лифт.
Всеки, който кара ски, знае, че на Боровец е в пъти по-добре от Банско. Но рекламата и приличният мениджмънт направиха от пиринското градче това, което е.
Сега на хората в Банско им трябва втори лифт, а някои в София са против. Повечето от тези, дето са против, не са и стъпвали в Банско, не са ходили в Пирин, не са се качвали на Мусала, а ако са – са го направили с лифта. Не са са качвали и на Витоша от години, ски не карат, обаче държат в къщи велосипед и се тревожат за мръсния въздух в София.
„Грийнпийс“, еко, зелен, рийш ли.
И са против.
Повечето от тези хора ги познавам, по-възрастните, разбира се. Някои даже и харесвам.
Зеленото движение в Европа набра сила в края на 70-те години, а към края на 90-те прерасна в политическа сила най-вече в Германия, донякъде в Холандия и Белгия. В България екопротестите за Рила-Места бяха част от процеса на падането на комунистическия режим, но това беше формално проявление.
Разбира се, не трябва да се пропуска фактът, че първият некомунистически министър-председател на България след 1944 – Филип Димитров, беше от Зелената партия, както и първият кмет на София извън БКП, макар по произход да си беше напълно червен – Сашо Каракачанов.
Но това са по-скоро флуктуации, случайности, инструментално използване на политическа платформа за друго, не за което е създадена.
Сегашните протести срещу – евентуално – втори лифт в Банско са същото нещо. Смесица от политика, пърформанс, идеи за начин на живот, които приличат на тези в Холандия и Германия, хора, които се чувстват повече европейци, отколкото българи. Или поне биха искали да е така.
Но тук все още не е като в Германия. Извън нещата, които бихме искали да се по-германски, природата ни е запазена, красива, извън, а и вътре във всеки по-голям град (с изключение на Перник, но Перник по принцип е изключение) е зелено, относително чисто и екофундаментализмът е по-скоро отблъскващ, отколкото кауза.
Доброто е, че българинът по принцип не подкрепя екстремистите. Били те зелени, червени, други.
Затова и ще има още лифтове, не само в Банско. И светът няма да свърши с това.
