Любомир Дацов e роден на 2 май 1965г. От 1992 г. работи в Министерство на финансите – бил е експерт, началник отдел и съветник по фискалните въпроси на министъра на финансите.
Той е бивш зам.-министър на финанситев правителството на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев (2003-2005 и 2005-2009).
Именно той е човекът, който е ръководил изработването на всички държавни бюджети от 2001 до 2009 г., а между 1992 и 2000 година е бил част от екипа, който подготвя бюджета.
През последните дни усилено се заговори за приемането на България в еврозоната. Затова ДЕБАТИ.БГ попита бившия зам.-министър на финансите и финансов анализатор Любомир Дацов: „Кой няма интерес от това страната ни да стане член на еврозоната? И защо досега това не се е случило?“.
Не би трябвало някой да няма интерес, тоест само по себе си приемането ни в еврозоната е в интерес на цяла България. Първо това улеснява живота, дава много по-големи възможности за икономическо развитие. Това ще улесни много хората, които пътуват, тъй като валутата навсякъде ще е една и съща.
Вече няма да говорим за икономическия проблем „валутен риск”. Досега всяка една страна можеше да си определя курса.
От друга гледна точка, наличието на повече общи европейски институции, добри или лоши, също ще бъде полезно за нас. От това обаче ще пострадат много национални институции. Европейските институции са много по-големи, супернационални, имат много повече възможности за действие и реакция.
Институциите, които са на европейско ниво могат да гарантират по-голяма сигурност, да упражняват контрол върху банките, търговските системи и плащания. Всичко това води до поевтиняване на ресурсите.
Така че положителните измерения на приемането на еврото са доста над негативните. Но има много хора, които са срещу това решение и винаги ще се намерят такива.
Разбира се, има цели групи чиновници, които не искат да изгубят властта си заради една европейска институция. Затова можем да кажем, че на институционално ниво има едно нежелание да се случи това нещо.
Истината е, че има много хора, които нямат икономически интереси да се присъединим към еврозоната, на които им харесва националните институции да не бъдат смени от европейски.
Чисто на бизнес ниво има хора, които имат интерес правителството, институциите и т.н да не работят правилно, защото това донякъде им осигурява някакво влияние. И когато бизнесът и държавата се преплитат се появява това явление корупцията.
Тоест две групи не са особено заинтересовани от приемането на еврото – от една страна чиновническата маса, а от друга – големите бизнес интереси.
Особено през последните години, проникването на бизнеса в държавната администрация и преплитането на политиката и икономиката, се задълбочи.
Може да се каже, че именно тези хора нямат интерес от приемането на единната европейска валута. Но затова не е нужно да си експерт или философ, за да го видиш.
Преди се говореше за Банков съюз, а досега нищо не се е случило по този въпрос. А това е много важен въпрос. Именно Банковият съюз трябва да регулира банковата дейност, за да се предотвратят случки като тази с КТБ.
Факт е, че темата за приемането на България в еврозоната се вади в определени моменти по политически причини.
Трябва да е ясно на всеки един човек, че големият проблем на ERM и еврозоната е, че те адресират реалните проблеми с реалните реформи. Един от проблемите на България е, че нито едно от правителствата след 2007г. не прави реформи. Ако погледнете всички правителства преди това в периода 1997-2007г., които всъщност положиха основите на едно по-добро бъдеще и водиха страната към добро, бяха наказани, че се опитват да реформират България. Това обаче не е явление само в България, случва се навсякъде в Европа. Хората обикновено не награждават реформаторите, защото резултатът от промените не идва веднага, първо идва неприятната част.
Твърдения като това, че след приемането на еврото, стоките ще се оскъпят са спекулативни. Всички хора в днешно време имат интернет, могат да влязат в сайта на „Евростат” и да проверят какъв е процентът на инфлацията в другите държави след влизането им в еврозоната – около 0,8%.
Прибалтийските държави като Литва, Латвия и Естония, с които имаме много прилики – големина, история (и те са били повлияни от СССР по един или друг начин) – имат инфлация около 0,2%.
