Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 г. в София. Завършва Московският държавен Институт за международни отношения, а по-късно специализира в Университета „Джорджтаун” във Вашингтон.
Дипломат от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи и посланик на България в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения
Г-н Кючуков, днес Република Северна Македония и всичките членки на НАТО подписаха Протокол за присъединяване на балканската държава към Алианса. По време на церемонията генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че това е само началото и предстои много дълъг път. Какво имаше предвид той и какво означава за Македония днешната крачка?
Първо, бих казал, че беше извървян много дълъг път, защото Македония отдавна подаде молба за членство. Между другото, тук следва да се отбележи едно обстоятелство, където България изигра много сериозна роля.
След постигането на споразумението за името на държавата, на Република Македония не й се наложи отново да кандидатства за членство в НАТО, да измине цялата процедура.
Това до голяма степен се дължи на факта, че преди вече повече от 10 години, когато на срещата на върха на НАТО в Букурещ бяха приети Хърватия и Албания,а кандидатстващата заедно с тях Република Македония беше отложена, по българско настояване в текста на заключителния документ беше вписано, че след решаването на въпроса за името следва автоматично техническата процедура, а не ново кандидатстване. Това е една от причините директно да се върви към това.
Оттук нататък в политически план следва ратификацията от всички страни членки на НАТО на Договора за присъединяване. Тук, разбира се, основната интрига е отново Гърция, доколкото това ще трябва да мине през гръцкия парламент.
Иначе значението и за Република Македония, и за региона е достатъчно сериозно. Първо защото това стабилизира, стабилизира самата държава.
Всички тези държави на полуострова, които след разпадането на бивша Югославия се сдобиха с първата си модерна държавност (Става дума за Босна и Херцеговина, Косово и Република Македония), те имат сериозни проблеми с утвърждаването на тази държавност и институционално, но не само. Говоря изцяло за консолидация на обществото, изграждане на цялата държава и т.н. Това е важно от тази гледна точка. Това е един много сериозен външен стабилизиращ фактор.
Не е тайна, че част от албанското население на Република Македония виждаше в присъединяването към НАТО и отварянето на процеса за членство в ЕС един от основните си мотиви за консолидиране на държавността на самата държава. Иначе там също имаше сериозни вътрешни етнически проблеми.Второто е, че по този начин се стабилизира самият полуостров и Западните Балкани.
Доколко е силно в момента външното влияние на Балканите и как очаквате да се развиват международните отношения в контекста на бъдещото присъединяване на Македония в НАТО?
Когато говоря за това, че има сериозен стабилизиращ фактор и за Балканите, имам предвид, че това членство първо премахва едно допълнително напрежение, което съществуваше между Република Македония и Гърция и второ, то определено стабилизира държавата и във външен план от намесата на външни фактори, включително и на държави членки на НАТО. Да не забравяме, че основният спор досега беше с Гърция – държава членка на НАТО.
Много сериозно вътрешно напрежение предизвикват връзките с Албания. Духовните граници според турския президент Ердоган са доста разтегливо понятие. Така че това определено стабилизира държавата.
От друга страна то не решава всички проблеми, но отваря и процеса за присъединяване към ЕС. Сега Република Македония вече очаква дата за начало на преговорите. Тук обаче има една двойственост в позицията на ЕС.
ЕС е разтревожен за ситуацията на Западните Балкани през призмата на сигурността, включително и собствената си и не е толкова ентусиазиран от гледна точка на разширяването си и присъединяването на тези 6 държави.
Тук има и една доста парадоксална ситуация, когато на определен етап едва ли не в локомотив за разширяването на Западните Балкани се превърнаха Русия, Китай, Турция и Саудитска Арабия. Тук действа стремеж да се ограничи тяхното евентуално присъствие в този регион.
Ситуацията определено не е еднозначна. Във всеки случай само разтварянето на всички натрупани исторически, етнически, национални, културни и всякакви други конфликти и противоречия в региона в една по-широка общност, каквато е ЕС, би могло да стабилизира самия регион.
Знаем, че Русия има силно влияние в някои балкански страни, например Сърбия. Доколко е силно влиянието й в Македония и очаквате ли някакви провокации от нейна страна?
Аз не смятам, че би следвало да се противопоставя. Това са нормални интереси както на Русия, така и на Китай, така и на ЕС да имат добри двустранни отношения с всяка държава и на полуострова, и помежду си.
Друг е въпросът, че когато това се постави в контекста на конфронтацията, която в момента наблюдаваме между ЕС и НАТО от една страна и Русия от друга, Русия се противопоставя на разширяването на НАТО. Това не е тайна.
От друга страна самата Сърбия е единствената страна, която ЕС е припознал като държава с европейска перспектива и за която не се предполага членство преди това в НАТО. Това е разбираемо, предвид конфликта, който имаше преди това. От друга страна самата Сърбия се стреми да поддържа достатъчно сериозно партньорство с НАТО като организация.
Оттук нататък важното през призмата на стабилността в региона е постепенно намаляване на напрежението между Европа и Русия, иначе този риск винаги ще съществува от пренасяне на едно геополитическо противоборство в региона, от изправянето на региона пред един доста неблагоприятен избор между това да бъде зона „фронт” или зона „буфер”, като и в двата случая това не носи нищо позитивно.
Днес външният министър на Република Северна Македония благодари на България и на българското правителство за усилията, които са положени за разрешаването на споровете на Балканите. Но какво конкретно печели България от влизането на Македония в НАТО?
Определено това е в интерес на целия региона, в интерес е и на България. Това от друга страна премахва напреженията до голяма степен и между двете страни говоря в общо международен план. С подписването на договора между България и Република Македония беше поставена една достатъчно добра основа и за постепенно намаляване на проблемите между двете страни.
Тук си струва да се кажат няколко думи за българската позиция, която невинаги за съжаление е била достатъчно последователна. Предложението за този договор беше българска инициатива и неговият проект беше предаден на Македония още през 2008 г.
След това имаше един период, когато един български външен министър заяви, че една хартия не може да реши проблемите на двустранните отношения и България се дистанцира от идеята. В последствие отново прие тази инициатива. За мен позитивното е, че тя приключи успешно.
Но, когато говорим за двустранните отношения, ключово е това в България да престанем да мислим за Македония като за територия, а като за хора. За мен за развитието на двустранните отношения ключово е всеки български гражданин да се чувства като у дома си в Скопие и всеки македонски гражданин да се чувства като у дома си в България.
Македонизмът се възползва от скандалите и когато ние реагираме първосигнално на всяка една провокация, ние изграждаме стени. А изградят ли се стени между хората, това на практика работи изцяло за разделянето. Македонизмът разделя. Нашата стратегия, нашата политика би следвало да бъде да се премахват бариерите.
