Любов Панайотова е директор на Фондация Европейски Институт от 2009 г. До тогава тя е програмен директор на Европейския Институт от 2001г.
От 1992г., в Министерството на търговията и индустрията, се занимава с различни страни на международните дейности и процеса на присъединяването на България към ЕС. Тя участва в преговорите за Централното европейско споразумение за свободна търговия, Европейската зона за свободна търговия и много двустранни споразумения за търговски инвестиции.
Панайотова е заместник-министър на икономиката от 1999г. до 2001г. и член на основния екип за присъединяването на България към Европейския Съюз.
Тя е завършила магистърска програма по Електронно инженерство, специализирала е Ефективен мениджмънт и администрация и притежава диплома по Финансов Мениджмънт.
Г-жо Панайотова, как ще коментирате снощното решение на британския парламент за споразумението за Брекзит – по-скоро лоша ли е тази сделка, или по-скоро британските депутати не са наясно с исканията си?
Биха казала, че е второто, тъй като виждаме една постоянна линия на отпор, която личи при техните депутати. Още самият референдум, който се проведе преди повече от две години показа, че самите му цели бяха тактически, чисто политически, за да могат да станат едни безпрепятствени размествания.
Когато до такава степен преобръщаш живота на своите граждани и на страната си, това е просто недопустимо. Няма никакви предложения насреща.
Днес вариантът е Долната камара да гласува твърд Брекзит, което дай боже да не стане, т.е. да има някакъв план Б, както определени политици се опитваха да направят, и следващият вот на 14-и да бъде за отсрочка, за възможност да се направят изключения.
Те не казват какво не е добре аргументирано в споразумението на ЕС с Обединеното кралство и това е най-големият парадокс. Те просто не могат да си представят, а и всички ние не можем, какво ще стане след тази съдбоносна дата след по-малко от три седмици, на която ако нямаме сделка какво се прави?
Положението не е никак хубаво. Вече икономистите изчислиха, че 100 млрд. евро са делокализирани и са напуснали Великобритания. Представяте ли си какъв удар за икономиката, за просперитета на една държава е това, колко хората се чувстват неуверени в момента – пребиваващите граждани на ЕС, чужденците, ние самите?
Ако човек трябва да отиде на 1-ви април във Великобритания по какъв начин ще стане? Ами товарите? Правят се в момента едни временни карго паркинги, където да могат да престояват камионите. Не се знаят митническите уредби.
Въобще цялата тази суматоха, която се получи от глупост, без да си дадат сметка за сериозността на последиците от този акт политиците направиха. Виждаме, че политическите представители могат да бъдат много неразумни, дори в страни с много дългогодишна демокрация, какъвто е примерът с Обединеното кралство.
Какви са прогнозите Ви за гласуването довечера за това дали Великобритания да излезе от ЕС без споразумение и какви биха били последствията, ако действително това се реши?
Никой не знае. Дебатите, които успях поне малко да зърна, както и предаванията и коментаторите, които чух снощи, показваха едно дребнотемие и едни дребни сметки, чисто политически, които бяха тактически – как да спечелят едните, ако се върнат, изборите, как другите да заемат определени места…
Няма никаква широта на погледа, така че аз не мога да се ангажирам с такива прогнози, а смятам, че и министър-председателката не знае как може да мине това гласуване, за да може да се коментира следващия ден пък третото гласуване за евентуалния план Б за отсрочка, за предоговаряне.
Има варианти, коментари чух, за пълно премахване на митническите нива между двете Ирландии, т.е. по този начин да се олекоти границата. Това на практика означава, че Северна Ирландия остава в един много специален статут и взаимоотношения.
Нищо не се знае. Това е много жалко за примера, който се дава в този случай. Половин век близо Великобритания е в ЕС – 46 години. Това никак не е малко. Това е срастване същевременно с изграждането на целия този единен пазар, който ние имаме.
България вече е толкова обвързана с европейския пазар, с ЕС по всички линии, а сме в Общността само от 11 години. Представете си какво е половин век.
Остава ли у Вас усещането за известна непочтеност на британските депутати към европейските граждани и институции с оглед на това, че вече месеци наред те не могат да вземат решение, което засяга целия ЕС?
Не толкова към европейските граждани, колкото към собствените си граждани. Наистина те не могат да вземат никакво решение и пак казвам – цари едно дребнотемие и надлъгване. Аз не виждам стожерите Брекзит.
Тези, които агитираха толкова силно за излизането, в момента не дават никакви обяснения, не предлагат, не са инициаторите, не са флагманите на този процес, а са оставили министър-председателката, която би могла и да напусне в момента след този втори провал, който се очертава.
Това е една достойна жена, която продължава да се бори, защото знае, че корабът не може да бъде оставен, когато има буря.
Допускате ли възможността управляващите и опозицията във Великобритания да играят политически театър, за да удължават агонията около Брекзит с цел да измъкнат отстъпки от европейските си партньори?
Не, защото това беше ясно казано и разписано. Отново казвам, че те не предлагат нещо конкретно като срокове, като варианти, като намаляване на пари, като предоговаряне. Те отхвърлят цялото споразумение, което съществува, а това не е правилният подход.
Полемиката се върти около някакви вътрешнополитически теми, тези и тактики в тяхната собствена партия и управляваща коалиция и до някъде помощта на определени хора от Лейбъристите – опозицията, която пък си прави някакви тънки сметки, че ако Тереза Мей е принудена да подаде оставка, ще може да има предсрочни избори, които те да спечелят. Това е толкова маловажно на фона на тази турболенция и дълбоко преустройство, което трябва да премине тяхната страна.
Знаем, че в началото на процеса по Брекзит Тереза Мей беше всъщност противник на излизането на Великобритания от ЕС и беше съмишленик на Дейвид Камерън. Одобрявате ли поведението й, или осъждате политическата й безпринципност?
Вижте, тя има една много стройна и ясна задача с времеви хоризонт, с параметри и тя я постига. Не е моментът в цялата тази ситуация да се преразглежда вотът.
Това би трябвало да се анализира и да може политиците и управляващите (това важи за всички страни) да знаят когато поставят за решаване толкова важен въпрос, който обръща историята на тяхната страна, едно 50 плюс малко (защото това беше гласуването) мнозинство не е достатъчно. Тогава би трябвало да се разглеждат варианти за квалифицирано мнозинство, за много по-широко.
Тук имаме две от нациите – Шотландия и Ирландия, които категорично гласуваха против това нещо. Не беше зачетен техният вот.
Тук става въпрос не дали може да се проведе втори референдум. А ако се провежда ще гласуваме ли за това споразумение? Това може да е въпрос на референдума, да бъдат попитани хората „искате ли споразумение, или не”.
При такъв важен въпрос се оставя Камарата на общините единствено да реши – защо те го отхвърлят така безпрецедентно два пъти? Много са сложни въпросите и аз смятам, че за момента за съжаление няма отговор.
Има добронамереност от страна на ЕС. Видяхме в понеделник Жан-Клод Юнкер, Барние като олицетворение на страните членки, че подадоха ръка, направиха определени допълнителни декларации, протоколи към това споразумение, които даваха възможност за поетапни стъпки, за да се покаже, че има какво да се направи, че споразумението не е лошо.
